Бабяшкият говор е български диалект, представител на западните рупски говори. Носи името си от село Бабяк сборно селище на Бабешки колибак. Говори се в района на община Белица, Сърница и Велинград, също и от изселници от този край, преселени през Социализма в Североизточна България през 70-80те години Шуменска, Разградска и Търговище област. Граничи с чепинския говор на изток, а на запад – с разложкия.и чечкия на юг
Характеристики Изпаднало т при окончания за 3 л. мн. ч. сег. време: крадà (крадат), мàйк’ите плàча. Членна форма за мъжки род единствено число -о: носò, вòло. Застъпник на стб. и е винаги а: зап—забò, дàска. Застъпник на стб. , когато е под ударение – ê (широко е): бêл, бềли, дềду, мềсту, сềме, нềшту. Застъпник на стб. е нормално е: зèт, мèсо.
Вижте също Разложки говор Чепински говор
Литература Стойков, Стойко. „Българска диалектология“
Категория:Рупски говори Категория:Община Белица Категория:Белица