Тракийският говор е български диалект, представител на източните рупски говори. Условно може да се раздели на два подговора: северен и южен.
Разпространен е в Тракийската низина – в районите на Първомай, Елхово, Хасково, Свиленград, Харманли, Тополовград. Българските малцинства в Източна Тракия и Западна Тракия също говорят на този диалект.
Характеристики Следните особености са характерни и за двата подговора: Липса на звучните африкати дж и дз: авжѝйа, зàден’. Изпадане на съгласната т от групата стр: òсра (остра), срèлка (стрелка). Форми на личното местоимение за 3 лице н’ега (него), хи (ѝ), хми (им).
Следните особености са характерни само за северния подговор: Частици за бъдеще време жъ, шъ и зъ Запазена агломеративна форма при личните имена от мъжки род: у нàшийъ Хрѝста, Пèтка вѝд’ели, дàй на Вàн’а).
Следните особености са характерни само за южния подговор: Частица за бъдеще време к’е. Запазени форми от: сложното склонение в гломеративен падеж: йѝди рỳкни нàш’ък Пèтра, деч’ѝнк’ит’ạ у йунàка тỳк утѝвạт дателен падеж за единствено число: брàтуму нạ дàват, вѝд’ел мòмч’етуму мàйкътъ
Вижте също Странджански говор
Литература Стойков, Стойко. „Българска диалектология“
Категория:Рупски говори