Югославската операция, с кодово наименование „Ауфмарш 25“ (; (Априлска война); на сръбски / босненски / черногорски: Априлски рат / Aprilski rat; ), е военна операция на Страните от Оста срещу Кралство Югославия в периода 6 – 17 април 1941 година.topwar.ru
Атаката завършва с пълен разгром на Югославските кралски военни сили и окупиране на региона от Оста, както и създаване след това на Независима хърватска държава.
Подготовка След като научава за преврата в Югославия на 27 март 1941 г., Адолф Хитлер свиква военните си съветници в Берлин още на същия ден. Тогава издава „Директива 25“, според която Югославия следва да се счита за враждебно настроена страна. Хитлер приема преврата като лична обида и е толкова ядосан, че иска безмилостно да „унищожи Югославия както военно, така и като държава“.International Military Tribunal, The Trial of German Major War Criminals, Judgement: The Aggression Against Yugoslavia And Greece, p. 32.
Унгария вече се е присъединила към Тристранния пакт на 20 ноември 1940 г. На 12 декември тя сключва договор с Кралство Югославия, предвиждащ „постоянен мир и вечно приятелство“. В унгарското ръководство настъпва разкол след немската „Директива 25“. Регентът Миклош Хорти и въоръжените сили предпочитат да участват в нападението над Югославия и се мобилизират на следващия ден. Министър-председателят Пал Телеки иска да предотврати преминаването на немски войски през Унгария и посочва мирния договор с Югославия като пречка за сътрудничеството с немците.
На 1 април Югославия преименува Нападателното си командване като Четническо командване по името на сръбските партизански отряди от Първата световна война, водили съпротивата срещу Централните сили. Това командване трябва да води партизанска война, в случай че страната бъде окупирана. Щабквартирата му е преместена от Нови Сад в Кралево на същия ден.
На 2 април посланикът на Германия е привикан на „разговор“, а на останалите служители на посолството е наредено да напуснат столицата, както и да предупредят посолствата на приятелските държави също да се евакуират. Това дава ясен знак, че Югославия скоро ще бъде нападната.
На 3 април Хитлер издава „Военна директива 26“, уточняваща плана за нападението и командната структура и обещаваща териториални придобивки на Унгария. На същия ден Телеки се самоубива. Същата вечер, търсейки компромис, Хорти информира Хитлер, че Унгария ще се придържа към мирния договор, макар е много вероятно да го отмени, ако Хърватия реши да се отцепи и Югославия спре да съществува. След провъзгласяването на Независимата хърватска държава в Загреб на 10 април, този сценарий се реализира и Унгария се присъединява към нахлуването, а армията ѝ прекосява югославската граница на следващия ден.
Ход на военните действия Нахлуването и последвалите го военни действия могат да се разделят на два етапа. Първият включва унищожителните въздушни удари на Луфтвафе по Белград и летищата на югославските военновъздушни сили на 6 април и първоначално настъпление на немския 40-ти танков корпус от България към Скопие на същия ден. Това е последвано от нападението на немския 14-и танков корпус от България към Ниш на 8 април. На 10 април са впуснати още четири атаки срещу югославската армия: 41-ви танков корпус от Румъния към Белград, 46-и танков корпус от Унгария през Драва, 51-ви пехотен корпус от Австрия към Загреб и 49-и планински корпус от Австрия към Целе. Към края на деня югославската армия вече се разпада и отстъпва или се предава из цялата страна, с изключение на силите по албанската граница. Италия и Унгария се присъединяват към сухопътната офанзива на 11 април. Италианската 2-ра армия нахлува от североизточната част на Италия към Любляна, а след това на юг по брега на Далмация, като не среща особена съпротива по пътя си. На същия ден унгарската 3-та армия преминава югославската граница и се насочва към Нови Сад и също като италианците без сериозна съпротива. На 12 април немски войски превземат Белград, а Любляна се предава на италианците. На 14 и 15 април югославският крал Петър II Караджорджевич и правителството му бягат от страната, а югославското върховно командване е пленено от германците близо до Сараево. Капитулацията на Югославия е подписана на 17 април и влиза в сила по пладне на 18 април.
Въздушни операции След преврата в Белград от 27 март 1941 г., югославските въоръжени сили преминават в бойна готовност, макар армията да не е непълно мобилизирана от страх да не се провокира Адолф Хитлер. Югославското военновъздушно командване решава да разпръсне силите си далеч от главните си бази към система от 50 спомагателни писти, които са подготвени от по-рано. Все пак много тези писти не разполагат с необходими съоръжения и нямат адекватно отводняване, което възпрепятства непрекъснатата експлоатация на всички самолети, освен най-леките, в лошите метеорологични условия през април 1941 г.
Въпреки че разполагат със значително по-голяма сила от относително съвременни самолети в сравнение с комбинираните британски и гръцки военновъздушни сили на юг, югославските самолети не представляват никаква пречка за многобройните самолети на Луфтвафе, които разполагат с тактическо предимство и повече боен опит.
Бомбардировачите и корабите удрят мишени в Италия, Австрия, Унгария, Румъния, България, Албания и Гърция и са посрещнати от немски, италиански и унгарски войски. Междувременно изтребителните ескадрили нанасят незначителни щети по бомбардировачите над Сърбия, Далмация, Черна гора, Босна и Херцеговина. Югославските ВВС предоставят и пряка въздушна поддръжка на армията, нападайки вражески механизирани колони в Хърватия, Босна и Сърбия.
След поредица от загуби във въздуха и на земята и бързо губейки летища, югославските ВВС почти престават да съществуват след 11 дни. Все пак непрестанното самолетопроизводство по време на нападението предоставя на югославските въздушни сили още осем Hawker Hurricane, шест Dornier Do 17, четири Bristol Blenheim, два Икарус ИК-2, един Рогожарски ИК-3 и един Messerschmitt Bf 109. В началото на войната югославските ВВС разполагат с 60 немски Dornier Do 17, закупени от кралството през есента на 1938 г. заедно с лиценз за производството им. Те са внедрени в редиците на 3-ти бомбардировачен полк, който е разделен на 63-та бомбардировачна група в Петровац близо до Скопие и 64-та бомбардировачна група в Милесево близо до Прищина. Създадени са допълнителни спомагателни писти, които да позволяват разпръсване на силите.
На 6 април пикиращи бомбардировачи и изтребители на Луфтвафе унищожават 26 от югославските Dornier Do 17 в първоначалното нападение срещу летищата им, но останалите самолети успяват да отвърнат на ударите с многобройни попадения по немските механизирани колони и български летища. Към края на кампанията югославските сили са загубили 4 самолета във въздуха и 45 на земята. На 14 – 15 април останалите седем Dornier Do 17 отлитат за Никшич в Черна гора и участват в евакуирането на Петър II Караджорджевич и членове на югославското правителство към Гърция. По това време югославските златни резерви също са пренесени по въздух към Гърция. След мисията си обаче пет Dornier Do 17 са унищожени на земята, когато италиански самолети нападат гръцкото летище Парамития. Само два Dornier Do 17 се измъкват невредими и по-късно се присъединяват към британските ВВС в Кралство Египет.
В 16:00 часа на 15 април главнокомандващият на Luftflotte 4, генералоберст Александър Льор получава заповед от Херман Гьоринг да забави въздушната офанзива и да прехвърли повечето от пикиращите бомбардировачи в подкрепа на кампанията в Гърция. Общо 18 самолета (бомбардировачи, транспортни самолети и патрулни самолети) успяват да се изтеглят към Египет в края на кампанията.
Бомбардиране на Белград Luftflotte 4 на Луфтвафе разполага със седем бойни формации, които участват в кампанията на Балканския полуостров. В 7:00 часа на 6 април Луфтвафе дава начало на нападението срещу Югославия, провеждайки интензивна бомбардировка над югославската столица – операция „Възмездие“. Излитайки от летища в Австрия и Румъния, 300 самолета, от които една четвърт са „Щуки“, защитавани от изтребители, започват атака срещу Белград. Пикиращите бомбардировачи имат за цел да разрушат югославската противовъздушна отбрана, докато средно тежките бомбардировачи (основно Dornier Do 17 и Junkers Ju 88) обсипват града с бомби. Първоначалният удар е извършен на 15-минутни интервали в три отделни вълни, всяка от които продължава 20 минути. Така градът е подложен на дъжд от бомби в продължение на почти час и половина. Немските бомбардировачи насочват основните си усилия към центъра на града, където се намират правителствените сгради. Средно тежките бомбардировачи продължават атаката над града и през следващите няколко дни, докато „Щуките“ скоро са отклонени към югославските летища.
Когато нападението приключва, около 4000 белградчани лежат мъртви под развалините. Ударът на практика унищожава всички комуникационни линии между югославското върховно командване и силите на бойното поле, макар повечето от членовете на генералния щаб да успяват да избягат към предградията. Луфтаве нанася осакатяващ удар по югославското командно ядро и може да си позволи да насочи вниманието си към други военни цели – югославските летища, комуникационни пътища и гарнизони.
Югославските ВВС организират отбраната на Белград с шест ескадрили от 32-ра и 51-ва изтребителни групи, които да атакуват всяка вълна от бомбардировачи, макар с напредването на деня четири ескадрили от 31-ва и 52-ра бойни групи от централната част на страната също да вземат участие в сражението. Сръбските самолети свалят поне 20 немски самолета на 6 април и още около 10 на 7 април. Отчаяната защита на Белград ѝ коства 20 свалени изтребителя и 15 повредени.
Сухопътни операции Тристранно настъпление срещу Белград
Британското, гръцкото и югославското главни командвания възнамеряват да използват Ниш като база за осъществяване на опити да се изтощят немските сили на Балканския полуостров. Когато германските сили преминават през този важен сектор, югославското върховно командване впуска в бой много войски от стратегическите си резерви (сред които 2-ра кавалерийска дивизия), но те са тормозени от Луфтвафе, пътувайки към фронта и не го достигат в значителен размер.Fatutta & Covelli, 1975, p. 52.
След като пристига в Ниш от България, немският 41-ви моторизиран корпус се насочва на север към Белград. Немският 46-и танков корпус по това време вече напредва през Славония от Австрия към Белград, докато 41-ви танков корпус е надвиснал над града от север, след като започва офанзива от Румъния и Унгария. Към 11 април Югославия е обсипана с немски бронирани колони и единствената активна съпротива идва от ядрото на югославската армия около столицата. На 11 април Фриц Клингенберг заедно с още няколко пехотинци влиза в Белград, за да разузнае. Обаче след разсеяна схватка с югославските войски, те се озовават в центъра на града, където блъфират относно размера на частта си и приближаващата заплаха от бомбардировки. Кметът на Белград се предава към 18:45 часа на 12 април, с което се предава и целият град.By Robert J. Edwards „Tip of the Spear: German Armored Reconnaissance in Action in World War II“ p 172Plowman, Jeffrey „War in the Balkans: The Battle for Greece and Crete 1940 – 1941“ p. 24 По-късно пристигат още немски войски, за да консолидират позицията си.Robert J. Edwards „Invasion of Yugoslavia-waffen ss Captain Fritz Klingenberg and the capture of Belgrade during World War“ p. 173 През нощта на 12 април Белград е вече окупиран.
Италианска офанзива