Солунският говор е български диалект от групата на западните рупски говори. Македонската диалектология го класифицира като солунско-воденски диалект.

Говори се в Солунско, на територията на Република Гърция. Като условно може да се раздели на два подговора - първият е най-характерен за говора на селата Сухо и Зарово, а вторият - за село Висока. Някои автори причисляват говорите от тези села в отделен диалект - богдански говор, по името на Богданска планина, където те се намират.

Смята се, че днешният диалект е пряк наследник на старобългарския говор, използван от Кирил и Методий през IX век.

Характеристики Както почти всички български диалекти, в солунския говор прасляванските *tj и *dj преминават в шт, жд: къ̀шта, в’èжди. Наличие на двойно ударение: цàрицàта, кòшницàта, кàжувàха. Наличие на назализми – заместници на и : дъмп (дъб), съ̀мбута (събота), въ̀нжи (въже), мънч (мъж), грèнда (греда), пент’ (пет). Засилена употреба на ê (широко е): като застъпник на стб. : д’ềду (дядо), бр’êк (бряг) вместо гласна a след шушкава съгласна: шềрка (шарка), чềша (чаша) понякога и като застъпник на стб. : м’ềсу (месо) ъ като застъпник на стб. : бъл (бил), сън (син). Меки съгласни в края на думите: сол’, ден’, дèсит’. Подобно на книжовното ще, в солунския говор се използва частица за за образуване на форми за бъдеще време: за кàжа, за стàни. По отношение на членното окончание за мъжки род: За единствено число се срещат две форми -о и -от (двете форми са преобладаващи за подговорите на съответно Сухо и Висока), които в неударена позиция се редуцират до -у и -ут: дин’ò (денят), врахòт (върхът), кòн’у (конят), л’ềбут (хлябът). За множествено число -ту: кòкалèту (кокалите), òблац’èту (облаците), бр’ềгувèту (бреговете). Глаголите от I и II спрежение обикновено окончават на -м за 1 л. ед. ч. сег. време: п’èрам (пера), хòд’ам (ходя), хрàн’ам (храня). В редки случаи и на -а: гòст’а (гостя), хòд’а (ходя). Лични местоимения за 3 л., имен. пад.: той, т’а, тузѝ, тус, т’е. Въпросително местоимение (кой, който): кутрѝ, което се скланя по род и число.

Вижте също Кирил и Методий Солун Зарово, Сухо и Висока

Литература Стойков, Стойко. „Българска диалектология“ Попстоилов, Антон „Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско изследване“

Категория:Македонски диалекти Категория:Рупски говори Категория:Култура в Солун