Александър Колев Бурмов е български историк.

Биография Завършва славянска филология и история в Софийския университет през 1939 г. Специализира във Виена (1940 – 1941). Доцент в Университета на Скопие (1943 – 1944).

След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. Бурмов става секретар на Българското историческо дружество и ръководи неговото подчиняване на формиращия се тоталитарен социалистически режим. През следващите месеци участва активно в чистките на неодобрявани от режима преподаватели в Историко-филологически факултет на Софийския университет.

Хоноруван асистент по българска история в Софийския университет (1945 – 1946). Редовен доцент през 1946 – 1947 г.Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 80. Професор и ръководител на Катедрата по българска история и история на Византия в Историко-филологическия факултет на СУ (1947 – 1965). Основател и пръв ректор на Великотърновския университет.

Старши научен сътрудник в Института по история при БАН (1950 – 1952)/(1947 - 1958) и завеждащ секция за изворите и библиографията (1947 – 1965). Член-кореспондент на БАН от 1958 г. Основател и главен редактор на списание „Исторически преглед“ до смъртта си.

През есента на 1963 г. на хълма „Света гора“ във Велико Търново започва дейност първият извънстоличен университет, който има за покровители светите братя Кирил и Методий. Сред създателите му са ректорът чл.-кор. проф. Александър Бурмов и зам.ректорът проф.д-р Пеньо Русев. Те подбират първите университетски преподаватели и асистенти от София, ръководят и наблюдават преустройството на старите казармени помещения на Света гора в аудитории, семинарни зали и кабинети, съставят учебни планове и програми, комплектуват първите катедри.

Макар впоследствие склонен да приеме и туранския модел, Бурмов е привърженик на арийската (сарматска) теория за произхода на прабългарите.

Признание и награди Носител е на Евтимиева награда на Великотърновския университет (1989, посмъртно)

На професор Александър Бурмов е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София ().

С протокол № 38, решение № 601 на Общинския съвет от 22 март 2013 г. е удостоен със звание „Почетен гражданин на Велико Търново“ (посмъртно).

Библиография Буря: Разкази. Варна: Библ. Млад живот, 1929 Обичаи от с. Бяла Черква, Търновско. София, 1930 Народни умотворения от с. Бяла черква, Търновско. 1930, 192 с. (Сб. НУ, т. 38) От земята до небето: Пътуване под земята, в морето, на небето, в машините. София: Печ. Доверие, 1934 Последнитѣ дни на Василъ Левски. София: Б. изд., 1936 Революционните окръзи (1872 – 1876 г.) по случай 60-годишнината на Априлското въстание. София, 1936 Народни пѣсни на приазовскитѣ българи. София: Придворна печатница, 1936 Бачо Киро Петров. Материали и документи. 1937 В. Левски в началната история на БРЦК. – Родина, 19382 февруари 1911 г. – роден Александър Бурмов, bolgari.net. Христо Ботев през погледа на съвременниците си. 1945 История на България през време на Шишмановци (1323 – 1396). Свезка 1. – ГСУ-ИФФ, т. 43, 1947, 1-58Свезка 2. 1 – 22 Въпроси из историята на прабългарите. – ИБИД, т. 22 – 24, 1948, Въпроси из историята на прабългарите. София: Унив. печ., 1948 Към въпроса за произхода на прабългарите. София: Бълг. ист. д-во, 1948 Съдбата на Ботевата чета след смъртта на войводата ѝ. – В: Христо Ботев, 1949, 611 – 656 Български революционен централен комитет. 2 изд. 1950, 224 с. Български революционен централен комитет (1868 – 1877). София: Народна култура, 1950 Славянските нападения срещу Солун в „Чудесата на св. Димитра“ и тяхната хронология. София: Наука и изкуство, 1952 Към въпроса за отношенията между славяни и прабългари през VII-IX в. – ИП, № 1956, № 2, 69 – 94 Формирането на Ботевата чета. – ИП, 1956, № 4, 67 – 77 Кризата в БРЦК през есента на 1875 г. и създаването на Гюргевския централен комитет. – ИП, 1957, № 2, 41 – 65 Към изясняване революционната дейност на Йордан Стоянов през 1872 – 1873 година.. София: Наука и изкуство, 1957 Тържество на българската култура. София: НС на ОФ, 1957 Таен централен български комитет. Образуване и първи период от развитието му. – ИП, 1960, № 2, 41-65ТЦБК. Втори период от съществуването му. – ИП, 1960, № 3, 59 – 84 Четническото движение в България през 1867 г. Ч. 1. Подготовка на четите. – ГСУ – ИФФ, т. 53, 1960, № 2, 67 – 97 История на България. Т. 1 (съветник) 2 изд., 1961, 760 с. Българско нациопалнореволюционно движение и българска емиграция през 1867 – 1869. – ИП, 1963, № 5, 33 – 58 Борба за идейно-революционна чистота на БРЦК в Букурещ (1869 – 1871). – ИИИ, т. 16 – 17, 1966, 365 – 383 Коларов, Хр. Приносът на проф. Ал. Бурмов като историк на Бълг. средновековие. – ТрВИБрКМ – ВТ, т. 4. 1968, 9 – 36 Избрани произведения в три тома. Т.1.. София: БАН, 1968 Христо Ботев и неговата чета. 1974, 785 с. Избрани произведения в три тома: Т.2.. София: БАН, 1974 Избрани произведения в три тома: Т.3.. София: БАН, 1976 Сб. в памет на проф. Ал. Бурмов. 1973, 472 с.1185. Велева, М. Александър Бурмов. 1988, 176 с.

Източници

Външни препратки От и за Александър Бурмов в Сводния каталог НАБИС (национален каталог на академичните библиотеки в България)

Категория:Български историци Категория:Български медиевисти Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет Категория:Преподаватели в Скопския университет Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Член-кореспонденти на БАН Категория:Преподаватели във Великотърновския университет Категория:Ректори на Великотърновския университет Категория:Почетни граждани на Велико Търново Категория:Родени в Бяла черква Категория:Починали в София