Кюстендилският говор е български диалект, представител на централната група югозападни говори. Говори се в района на Кюстендил. Сроден е с дупнишкия говор и граничи на север с преходните говори.
Характерни особености Групи шт и жд на прасляванските *tj и *dj. Застъпници на стб. са: предимно гласната a – кàшта (къща), рàка (ръка). понякога гласната у – бỳбрек (бъбрек), пỳпка (пъпка), сут (съд) Застъпник на стб. е предимно o и в редки случаи а: бòчва (бъчва), крòток (кротък), вàшка (въшка), лажѝца (лъжица). Изпадане на съгласната л при групата ъл/лъ между съгласни и преход ъ⇒у след лабиална съгласна: съ̀за (сълза), къ̀нем (кълна), йàбука (ябълка), буà (бълха). Пълна липса на звук х: плèто (плетох), чу (чух), леп (хляб) Палаталност на л и н само в края на думата, както и пред гласни е и и: сол’, кон’, пòл’е, кн’ѝга. Сонантно р: твр̥̀т (твърд), бр̥̀же (бързо). Образуване на мн. ч. при многосрични същ. м. р. с помощта на окончание -йе: офчарйè (овчари), гàлабйе (гълъби), мàжйе (мъже). Окончание за 1 л. ед. ч. cer. време -м за всички склонения: вѝдим (видя), орèм (ора), плетèм (плета). Частица за бъдеще време че (сравни с книжовното ще): че вѝди (ще види), че ѝдем (ще ида). Образуване на деепричастия с -ечки: купувàечки (купувайки), носèечки (носейки).
Вижте също Преходни говори Дупнишки говор Благоевградски говор
Източници Умленски, Иван, „Кюстендилският говор", С., 1965. Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002.
Категория:Югозападни говори говор