Ватопедската грамота е дарствен хрисовул, издаден от цар Иван Асен II на манастира „Св. Богородица Ватопедска“ в Атон.
С Ватопедската грамота цар Иван Асен II подарява на манастира селото Семалто в Сярска област. Този документ съдържа богата информация за данъчната система, административния апарат и статута на зависимите селяни във второто българско царство. Предполага се, че грамотата е издадена непосредствено след битката при Клокотница, когато Сярската област вече е във владенията на българския цар. Дарението е мотивирано както от личната му дълбока религиозност, така и от политиката му на привличане на духовните среди и главно на Атонското манастирско братство, което има огромен авторитет в православния свят.
Ватопедската грамота е една от най-кратките и лошо запазени царски грамоти. В езиково отношение обаче тя съдържа ценни материали за състоянието на българския език през 13 в. Така например в грамотата се отбягва използването на родителен падеж при отрицание, употребява се кратка дателна форма -му на личното местоимение в 3 л. ед. ч. с притежателно значение. В грамотата се употребява формата що вместо чьто, а гласната н /и/ се променя в ы след съгласна ж (жыветъ, дръжытъ).
Текст на грамотата Оригинал (с получер и удебелен текст са възстановените части от повредения текст на оригинала; в скоби са поставени пропуснати или съкратени букви и думи)
На съвременен български език: Благоволи царство ми да дари на светия манастир на Пресвета Богородица, наречена Ватопедска, намиращ се в Света гора, село, наречено Семалто, което лежи в Сярска област, така щото това село заедно с хората и с всичките му правдини и сгради, и прилежания, и доход да го владее и обладава този честен манастир със самовластна и неотемлима власт дотогава, докато е живо царство ми.А практорите на царството ми, изпращани по всички времена, за да приемат данък и да вършват всякакви работи на царството ми, които са севасти, дукове, катепани, десеткари, псари, апокрисиари, аподохатори и другите останали, от малките до големите, никой от тях да няма власт да встъпва, дори и крак да постави, в метоха на този свят манастир, нито да пише, нито дан да взема, нито комод, нито митата, нито аподохия, нито вино, нито хляб, нито зоб, нито десятък, нито да привиква хората на ангария и на каквато и да било работа на моето царство – нито самите тях, нито конете им, нито воловете им, нито ослите им. Но всички хора на този манастир да имат всяка пълна свобода и да властва (над тях) сегашният почтен и христолюбив игумен Доситей и почтените и христолюбиви игумени след него. А дан, комод, арико и ангария, и останалите налози според закона на царството ми, всичко това тези люде да дават и отработват на този свят манастир и никой друг да не се бърка. Който ли нещо им напакости, голям гняв ще изпита от царството ми... месец април.... † АСЕН, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ И ГЪРЦИТЕ †
Други На Ватопедската грамота е наречена улица в квартал „Симеоново“ в София ().
Издания
Превод и обяснения
Литература НДТ, Добрич, България – СИБИТИЯТА, СТАНАЛИ НА 9 МАРТ Мирчев, Кирил. Историческа граматика на българския език. Наука и изкуство, С., 1978. Исторически портал Родно наследство Ватопедска грамота
Категория:Извори за българската история Категория:Втора българска държава Категория:Ватопедски манастир Категория:Среднобългарски език