Битолският говор е български диалект от централната група югозападни говори.
Говори се в рамките на Северна Македония – в редица селища от горното течение на река Църна. Името си носи от най-големия град в региона - Битоля. На юг граничи с леринския говор, на изток — с мариовския говор, на запад с охридския и стружкия, а на север с прилепско-мариовския.
Македонската диалектология го систематизира като част от прилепско-битолски диалект на т. нар. македонски език.
Характерни особеностиСтойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 175 (от сайта „Книги за Македония“, 14 април 2009) Праславянските *tj и *dj застъпени предимно като к’ и г’ – срèк’а (среща), мèг’у (между) а в по-южните райони като шт: гàшти (гащи), шч: плèшчи (плещи), шк’: лèш’ка (леща) и жд: прèжда (прежда), ждж: прèжджа (прежда), жг’: вèжг’а (вежда) Застъпници на старобългарското са предимно a: йàже (въже), мàка (мъка). но и у: гỳсто (гъсто), пỳпка (пъпка) Застъпници на старобългарското са в източните краища е: èзик (език), èдер (едър) в останалите региони йа: йàзик (език), йàдер (едър), йàтрва (етърва) Застъпници на стб. и са: предимно а: лàжи (лъже), мàгла (мъгла) у, когато е в краесловие пред м: òсум (осем) а или е, когато е в краесловие пред р: бѝстар-бѝстер (бистър) Групата ъл/лъ в средисловие се замества с: ол – бòлва (бълха), волк (вълк), жолт (жълт) о – бòва (бълха), дòго (дълго) ъ – бъа (бълха), вък (вълк), жъ̀то (жълто) ъл – пъ̀лно (пълно), въ̀лна (вълна) Съчетания чере-, цере-, цре-: чèреша-црèша (череша), цèрево-црèво (черво). Лични местоимения: 1 л. ед.ч.: йа, йас, йàска 3 л. ед.ч. м.р.: той 3 л. мн.ч.: тѝе, тѝйа Троен член -ов, -ен, -от: дèтево, дèтено, дèтето Тройна показателна система: òвай-òвой–вой, òнай-òной-ной, той Частица ке за бъдеще време (сравни книжовното ще) Частица ке плюс мин.несв.време като средство за образуване на глаголно време бъдеще в миналото (сравни книжовното щях да плюс сег.време): ке нòсевме (щяхме да носим) Образуване на деепричастия с -ейки и -айки: нòсейки, бèгайки. Ударение, падащо на предподследната сричка в основната форма на думата, която се запазва и в производните ѝ думи: брадавѝца – брадавѝцата.
В по-северните райони съществуват някои допълнителни отличия: Глаголно окончание -м за 1 л. ед. ч. сег. време и при глаголи от I и II спрежение: сèчам (сека), нòсам (нося). Окончание -т за 3 л. ед. ч. сег. време: йàдит (яде), бèрит (бере).
Вижте също Лерински говор Прилепско-мариовски говор
Бележки
Категория:Македонски диалекти Категория:Югозападни говори Категория:Култура в Битоля