Джеръми Айрънс

Джеръми Джон Айрънс () е английски филмов, телевизионен и театрален актьор.

Носител е на множество награди, сред които почетна награда „Сезар“ (2002), награда „Оскар“ (1991), награда „Тони (1984), награда „Давид на Донатело“ (1991), награда на Гилдията на киноактьорите (2007 г.), две награди „Златен глобус“ (1991, 2007), три награди „Еми“ (1997, 2006, 2014) и много други. Номиниран е по веднъж за награда „Грами“ (1985) и за награда „Сатурн“ (1990), 2 пъти за наградите на БАФТА (1982), три пъти за наградите „Сателит“ (1997, 2005 и 2009).

През 1996 г. Айрънс става 14-ият изпълнител, спечелил Тройната корона на актьорското майсторство: „Оскар“ за най-добър актьор в главна роля за игралния филм от 1990 г. „Обрат на съдбата“, „Тони“ за най-добър театрален актьор за постановката от 1984 г. „Истинско нещо“ и „Еми“ за изключително изпълнение на глас зад кадър за документалния филм от 1996 г. „Великата война и формирането на 20 век: Война без край“ (1996), за изключителен поддържащ актьор в минисериал или филм в телевизионния сериал от 2005 г. „Елизабет I“ и за изключителен разказвач в епизода „Лъвска игра“ на документалния сериал от 2013 г. „Седмица на големите котки“.

Биография и кариера Ранни години Джеръми Айрънс е роден на 19 септември 1948 г. в град Каус на о-в Уайт, Англия в семейството на Пол Дюган Айрънс (1913 – 1983) – счетоводител и Барбара Ан Бретън Браймър (родена Шарп; 1914 – 1999) – домакиня. Заедно с английския той има шотландски и ирландски произход, проследявайки корените си до Графство Корк. Айрънс има брат Кристофър (роден 1943 г.) и сестра Фелисити Ан (родена 1944 г.).

Като малък посещава Англия веднъж годишно и не обича математиката. Учи в мъжкия интернат „Шерборн“ в Дорсет от 1962 до 1966 г., където практикува любимата си конна езда. Свири на барабани и хармоника в 4-членната училищна група на име The Four Pillars of Wisdom (от англ. „Четирите стълба на мъдростта“). Мечтае да стане ветеринарен лекар.

Актьорска кариера Ранни години Айрънс се обучава за актьор в Театрална школа „Бристъл Олд Вик“ в продължение на 2 години. За да придобие практически опит, той става част от театралната трупа „Бристъл Олд Вик“ и играе в редица театрални постановки в град Бристъл. През 1971 г. се мести в Лондон и на 17 ноември 1971 г. е в ролите на Йоан Кръстител и Юда Искариотски в пиесата „Божие заклинание“ (Godspell) в „Раундхаус“, а след това и в Театър „Уиндам“ с общо 1128 участия. Развива успешна кариера на театрален актьор в „Уест Енд“, а в средата на 80-те години играе три главни роли в постановки на Кралската шекспирова компания.

Телевизия Телевизионната му кариера започва по британската телевизия в началото на 70-те години и включва участия в детския сериал Play Away и ролята на Ференц Лист в сериала на Би Би Си „Известна жена“ (Notorious Woman, 1974). По-важните му участия са в адаптацията в 13 епизода на романа на Хърбърт Бейтс „Любов към Лидия“ (Love for Lydia) за телевизия „Лондон Уикенд“ през 1977 г. и ключовата му роля на пушещ лула германски студент в романтична връзка с героинята на Джуди Денч в адаптацията на романа на Ейдън Хигинс „Ленгриш, слезни“ (Langrishe, Go Down, 1978) по сценарий на Харолд Пинтър за телевизия Би Би Си.

Ролята, която значително вдига реномето му, е тази на Чарлз Райдър в „Завръщане в Брайдсхед“ – телевизионна адаптация от 1981 г. на едноименния роман на Ивлин Уо. Излъчен за пръв път по Ай Ти Ви, сериалът се нарежда сред най-успешните британски телевизионни драми, а Айрънс получава номинация за Златен глобус. Сериалът го събира повторно с Антъни Андрюс, с когото вече е играл в The Palisers – телевизионната адаптация от 1974 г. на едноименните романи на Антъни Тролъп. През 1981 г. се снима във филма „Жената на френския лейтенант“ (известен и със заглавието „Грешницата от Лайм Риджис“) с Мерил Стрийп по едноименния роман на Джон Фаулз.

След тези големи успехи през 1982 г. той изпълнява главната роля на полски строител в изгнание, работещ в района на Туикънъм в Югозападен Лондон, в независимия филм на Йежи Сколимовски Moonlighting. На 23 март 1991 г. Айрънс води американското предаване с комедийни скечове Saturday Night Live по телевизия Ен Би Си и се появява в ролята на Шерлок Холмс в скеча за партито-изненада за Шерлок Холмс. През март 2004 г. актьорът участва в благотворителното комедийно предаване по Би Би Си Comic Relief, където е в ролята на Сивиръс Снейп в скеча „Хари Потър и тайното нощно гърне от Азербейджан“. (Harry Potter and the Secret Chamberpot of Azerbaijan) – пародия на филмите за Хари Потър.

През 2005 г. Айрънс печели както наградата „Еми“, така и наградата „Златен глобус“ за поддържащата си роля в телевизионния минисериал „Елизабет I“, в който участва с Хелън Мирън (Кралица Елизабет I). Година по-късно той е един от участниците в третия сезон на документалната поредица на Би Би Си „Какъв си мислиш, че си ти?“ (Who Do You Think You Are?). През 2008 г. играе лорд Ветинари в „Цветът на магията“ по едноименната книга на Тери Пратчет, адаптация за канал Sky One.

През 2009 г. Айрънс е в ролята на фотографа Алфред Щиглиц редом до Джоан Алън в ролята на художничката Джорджия О‘Киф в биографичния филм на Lifetime Television „Джорджия О'Киф“.Lifetime to Paint Bio of Georgia O'Keeffe TV Guide. 6 November 2008. Посетен на 7 януари 2021 г. Той се появява и в документалния филм Faoi Lan Cheoil по ирландския телевизионен канал TG4, в който се учи да свири на цигулка.

На 12 януари 2011 г. е гост-звезда в епизода „Маска“ на американския телевизионен сериал „Закон и ред: Специални разследвания“, където играе д-р Кептън Джексън, секс терапевт. Той играе и в епизода „Тотем" от 30 март 2011 г. През 2011 г. Айрънс е звездата на американския кабелен телевизионен канал „Шоутайм“ в сериала „Династията на Борджиите“ – художествено пресъздаден разказ за едноименната ренесансова династия. На 8 ноември 2018 г. е съобщено, че Айрънс е избран за ролята на Ейдриън Вейд в сериала „Пазителите“ (Watchmen) по телевизия HBO.

Кино Айрънс дебютира в киното в биографичния филм „Нижинский“ през 1980 г. Той се появява спорадично във филми през 80-те и 90-те години, включително в носителя на Златната палма в Кан „Мисията“ през 1986 г., и в ролята на близнаци гинеколози в „Смъртоносна връзка“ на Дейвид Кронънбърг през 1988 г. Други филми включват „Дани – световният шампион“ (Danny the Champion of the World, 1989), „Обрат на съдбата“ (1990), за който печели наградата „Оскар“ за най-добра мъжка роля, „Кафка“ (1991), „Вреда“ (1993), „Мадам Бътерфлай“ (1993), „Къщата на духовете“ (1993), в който отново си с партнира с Глен Клоуз и Мерил Стрийп, „Умирай трудно 3“ (1995) с участието на Брус Уилис и Самюъл Джаксън, „Открадната красота“ на Бернардо Бертолучи (1996), римейкът на „Лолита“ от 1997 г. и „Желязната маска“ от 1998 г., където е в ролята на мускетаря Арамис – антипод на Леонардо ди Каприо.

Други негови роли са тези на злия магьосник Профион във фентъзи филма „Подземия и дракони“ (2000) и Рупърт Гулд в „Географска дължина“ (Longitude, 2000). Той играе Юбер-Морлок във филма „Машината на времето“ (2002). През 2004 г. е главният герой във „Венецианският търговец“. През 2005 г. се появява във филмите „Казанова“, където е антипод на Хийт Леджър, и в „Небесно царство“ на Ридли Скот. Заедно с Джон Малкович играе в два филма: „Желязната маска“ (1998) и „Ерагон“ (2006), въпреки че в последния нямат общи сцени. През 2000 г. е член на журито на Филмовия фестивал в Кан, а през 2007 г. – на този в Сараево.

През 2008 г. Айрънс си партнира с Ед Харис и Виго Мортенсен в „Апалуза“, режисиран от Харис. През 2011 г. се появява заедно с Кевин Спейси в трилъра „Предел на риска“. През 2012 г. участва и работи като изпълнителен продуцент на документалния филм за околната среда Trashed. Актьорът играе математика Г. Х. Харди във филма от 2015 г. „Човекът, който познаваше безкрайността“ и Алфред Пениуърт във филма на Уорнър Брос „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ (2016) и „Лигата на справедливостта“ (2017). През 2018 г. е генерал Владимир Корчной в шпионския трилър на Франсис Лорънс „Червената лястовица“, базиран на едноименната книга на Джейсън Матюс.

През 2021 г. се очаква да излезе филмът „Гучи“ на Ридли Скот за убийството на известния италиански моден стилист Маурицио Гучи, в който Айрънс е в ролята на Маурицио Д'Анкона (псевдоним на Родолфо Гучи), италиански актьор и предприемач, баща на жертвата, и си партнира със звезди като Джаред Лето, Ал Пачино, Лейди Гага и др.

Театър

Айрънс е работил с Royal Shakespeare Company три пъти – през 1976, 1986 – 87 и 2010 г.Trowbridge, Simon. The Company: A Biographical Dictionary of the Royal Shakespeare Company, Oxford: Editions Albert Creed (2010) След години на успех в театрите на „Уест Енд“ в Лондон той дебютира в Ню Йорк през 1984 г. и печели наградата „Тони“ за изпълнението си на Бродуей в пиесата на Том Стопард „Истинско нещо“ (The Real Thing) заедно с Глен Клоуз.

След отсъствие от лондонската сцена в продължение на 18 години, през 2006 г. актьорът участва заедно с Патрик Малахайд в театралната адаптация на Кристофър Хемптън на романа на Шандор Мараи „Свещите изгарят докрай“ (Embers) в Театъра на Херцога на Йорк.

Айрънс дебютира на сцената на Кралския национален театър в Лондон в ролята на бившия британски премиер Харолд Макмилан (1957 – 1963) в Never So Good – нова пиеса на Хауърд Брентън, която открива сезона в Малък театър на 19 март 2008 г. През 2009 г. актьорът играе на Бродуей като антипод на Джоан Алън в пиесата „Импресионизъм“."Impressionism." The New York Times. Посетен на 8 април 2009 г. Пиесата е на сцена от 24 март 2009 г. в Театър „Джералд Шьонфелд“, но е прекратена на 10 май поради лош прием.

Други сфери Озвучаване Айрънс развива активна звукозаписна дейност в различни области. Чете аудиокнигите „Завръщане в Брайдсхед“ на Ивлин Уо, „Алхимикът“ на Паулу Коелю, „Лолита“ на Владимир Набоков и „Джеймс и гигантската праскова“ на Роалд Дал.

Той е хвален за записа на поезията на Т. С. Елиът за BBC Radio 4.Jeremy Irons Reads TS Eliot. BBC. Посетен 7 януари 2021 г. Започвайки през 2012 г. с „Пустата земя“, Айрънс записва Four Quartets през 2014 г., Love Song of J. Alfred Prufrock на стогодишнината от публикуването ѝ през 2015 г. и Old Possums' Book of Practical Cats през 2016 г. Накрая завършва записа на целия ТС Елиът, който е излъчен на Новата 2017 година.

През 2020 г. Айрънс е един от 40-те британски гласа, изчитащи от три до четири стиха (излъчвани ежедневно) на „Балада за Стария моряк“ – поема от 18 век в 150-стиха на Самюъл Тейлър Колридж.

Една от най-известните му филмови роли е тази на злодея Скар, която озвучава в анимационния филм на Уолт Дисни Пикчърс „Цар лъв“ (1994). Айрънс озвучава още три други атракции на Дисни Уърлд. От октомври 1994 г. до юли 2007 г. е разказвач в атракцията Spaceship Earth в тематичния парк Epcot във Флорида. Той е и разказвачът на английски в атракцията Studio Tram Tour: Behind the Magic в тематичния парк на Уолт Дисни Студиос в Дисниленд Париж."Studio Tram Tour: Behind the Magic". Disneyland Paris. Посетен на 7 юли 2021 г. Айрънс озвучава Хърбърт Уелс в англоезичната версия на бившата атракция на Дисни The Timekeeper и също така повтаря ролята си на Скар във Fantasmic! – вечерното шоу на Дисниленд във Флорида, Калифорния и близо до Токио. Той е и един от разказвачите в комплекта от 4 CD-та с „Щастливият принц и други истории“, продуциран от Марк Синден и продаван в помощ на Кралския театрален фонд.

Айрънс чете англоезичната версия на аудиогида за Уестминстърското абатство в Лондон.Westminster Abbey Audio Guide . westminster-abbey.org. Посетен на 26 юни 2015. Той дава гласа си на два големи документални филма на Националното географско дружество: „Окото на леопарда“ (Eye of the Leopard, 2006) и „Последните лъвове“ (The Last Lions, 2011). Между 2009 г. и 2012 г. е разказвач на продуцираната във Франция документална поредица за вулканите „Животът под огън“ (Life on Fire). Премиерата на сериала е по американската PBS на 2 януари 2013 г.