Велешкият говор е български диалект от централната група югозападни говори.
Говори се в рамките на Северна Македония – в град Велес и околностите му.
Македонската диалектология го класифицира като част от скопско-велешкия диалект, залегнал в основата на македонската литературна норма.
Характерни особености Праславянските *tj и *dj застъпени като к’ и г’ – плèки (плещи), сѝнок’а (снощи), прèг’а (прежда) Застъпници на стб. са предимно a: йàглен (въглен), гасèница (гъсеница). но и у: сут (съд), гỳска (гъска) Застъпник на стб. в началото на думата е йа: йàзик (език), йàдер (едър), йàтр̥ва (етърва). В останалите случаи е е. Застъпници на стб. : предимно о: бòчва (бъчва), рèкол (рекъл) у, когато е в краесловие пред м: òсум (осем) Групата ъл/лъ се замества с понякога с ъ, понякога с ъл – бъ̀лва (бълха), съ̀нце (слънце), но вълк, въ̀лна, мъ̀лчи Употреба на в вместо ф: вес (фес), вỳрна (фурна). Спрямо съгласната х съвместно се наблюдават: заместване с ф или в: страф (страх), граф (грах), но бъ̀лва (бълха) пълно изпадане на беззвучната съгласна: стра (страх), гра (грах), бъ̀а (бълха), òра (хора), лàдно (хладно) Троен член -ов, -ен, -от: дèтето, дèтево, дèтено Частица ке за бъдеще време (сравни книжовното ще) Съвместна употреба на окончанията -м и -а за глаголи от I и II спрежение: прàвам—права, пийам—пийа.
Вижте също Велес
Източници Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002.
Категория:Македонски диалекти Категория:Югозападни говори Категория:Култура във Велес