Астон Мартин Лагонда Лимитид () е британски производител на луксозни спортни автомобили. Основан е през 1913 г. в Лондон от Лайнъл Мартин и Робърт Бамфорд. От 12 март 2007 г. компанията е собственост на консорциум, съставен от Дейвид Ричардс, председател на Продрайв, Джон Сайндърс, колекционер на автомобили от марката, и две кувейтски инвестиционни компании – Инвестмънт Дар и Адийм Инвестмънт. Сделката е оценена на 479 милиона паунда (924 милиона щатски долара),Aston Martin sold to UK-led group като предишният собственик Форд запазва дял под формата на преференциални акции от специален клас в размер на 77 милиона щатски долара. През годините Астон Мартин става известен с ръчното производство на автомобилите и малкото произвеждани екземпляри – през 2006 г. фабриката напуска едва тридесетхилядният Астон Мартин. Едва в последните години годишното производство се покачва, а през 2008 г. моделът Астон Мартин V8 Вантидж става най-продаваният в историята на фирмата с 10.000 екземпляра само за три години.
История Основаване През 1912 г. Лайнъл Мартин и Робърт Бамфорд започват заедно да продават автомобили Сингер в Лондон, като фирмата им се нарича Бамфорд & Мартин. Година по-късно двамата решават да произвеждат собствена марка изтънчени автомобили. Кръщават я Астон Мартин – на Лайнъл Мартин и на автомобилното състезание по планинско изкачване Астон Хил, където Мартин постига успешен резултат. Често срещаното твърдение, че Мартин е спечелил това състезание не отговаря на истината по думите на самия състезател:
Лайнъл Мартин формулира представата си за автомобил Астон Мартин по следния начин:
За своя база Мартин и Бамфорд придобиват помещения в лондонския квартал Кенсингтън. Двамата монтират четирицилиндров двигател Ковънтри-Симплекс върху шаси от състезателен автомобил Изота-Фраскини модел 1908 г. Първият прототип е готов през 1915 г. и получава прякора Coal Shuttle (Совалка за въглища), но Първата световна война проваля началото на серийното производство. Мартин се присъединява към Английското адмиралтейство, Бамфорд – към Интендантството (RASC), а оборудването на работилницата е продадено на Сопуит Авиейшън Къмпани.
Годините между двете войни
След края на войната компанията е възродена и е проектиран нов модел. През 1920 г. Робърт Бамфорд напуска Астон Мартин, а издръжката на фирмата е поета от автомобилния състезател граф Луис Зборовски. През 1922 г. са произведени състезателни болиди за участие на Голямата награда на Франция, които поставят световни рекорди за скорост и издръжливост на пистата Бруклендс – Зборовски поддържа средна скорост от 122 км/ч. През 1924 г. той умира при катастрофа по време на Голямата награда на Италия на пистата Монца. Мартин затъва във финансови затруднения, което води до фалит на фирмата. През 1924 г. тя е закупена от лейди Чарнуд, която назначава сина си Джон Бенсън в ръководството. Година по-късно обаче се стига до нов фалит и заводът затваря врати през 1926 г., а Лайнъл Мартин напуска. По-късно през същата година Бил Ренуик, Огъстъс Бертели и други богати инвеститори, сред които и лейди Чарнуд, поемат компанията и я преименуват на Астон Мартин Моторс. Заводът вече се помещава в бившата фабрика на Уитхед Еъркрафт във Фелтъм, недалеч от Лондон. Ренуик и Бертели са партньори от години и са разработили четирицилиндров двигател с горен разпределителен вал с патентованата от Ренуик горивна камера. Двамата плануват да продадат лиценза на производители на двигатели, но решават да използват репутацията на Астон Мартин и да започнат да произвеждат напълно нов модел автомобил.
Между 1926 и 1936 г. Бертели е технически директор на компанията и е автор на дизайна на всички модели, появили се през този период. Те са известни като Колите на Бертели – като например Интернешънъл, Льо Ман, МКІІ и др. Самият Бертели е запален състезател и често участва на състезания с изработените от него автомобили. Като цяло, болидите на Астон Мартин постигат редица добри резултати на състезания от ранга на 24-те часа на Льо Ман и Миле Миля. Под ръководството на Бертели компанията възвръща добрите си позиции, но и той няма достатъчно средства, за да я издържа и затова тя преминава в ръцете на заможния сър Артър Съдърланд. През 1936 г. е взето решение за оттегляне на заводския отбор от автомобилния спорт и за наблягане на разработването на шосейни автомобили. Същата година Бертели напуска компанията. Той е считан за човека, дал облика на Астон Мартин в ранните години на състезателната история на фирмата.
В годините до началото на Втората световна война продукцията на Астон Мартин е в малък мащаб – произведени са общо около 700 автомобила, което прави един автомобил на всеки две седмици, а рекордът за най-много бройки е 140 през 1937 г. През 1939 г. е представен авангардният прототип Атом с футуристичен обтекаем дизайн и независимо окачване, но до серийно производство не се стига. Въпреки това този прототип допринася за благополучното развитие на фирмата след войната, защото Дейвид Браун решава да купи Астон Мартин след като кара този модел. Любопитен момент от историята на фирмата през тези години е основаването на един от първите фенклубове на автомобилна марка в света през 1935 г. – Aston Martin Owners Club.
Ерата на Дейвид Браун Успехи на пистата
През 1947 г. Астон Мартин е закупен от британския предприемач Дейвид Браун, натрупал богатството си благодарение на фирмата си за производство на трактори и части за тях, за сумата от 20.500 паунда, почти с 10.000 паунда по-евтино от обявената в обявата цена. Същата година за 52.500 паунда Браун придобива и Лагонда, друг британски производител на спортни автомобили, известен най-вече с добрите си двигатели, и двете компании започват да споделят ресурси и поточни линии, а новото название на фирмата е Астон Мартин Лагонда. Основната цел на Дейвид Браун е да създаде нови модели и заедно с останалите в управата Съдърланд и конструкторът Клод Хил представя през 1948 г. модела 2 Литра Спортс (на базата на прототипа Атом), неофициално наричан и DB1 (инициалите на Браун), който поставя началото на успешната серия модели DB. Подновено е и участието на Астон Мартин на автомобилни състезания – през 1949 г. DB1 печели победа в своя клас на 24-те часа на Льо Ман. Браун иска да замени предвоенния двигател на Бертели и в представения през 1950 г. модел DB2 използва популярния 2.6-литровия шестцилиндров агрегат на Лагонда. DB2 се превръща в един от най-успешните модели на марката на състезателните писти, като в дебютната си година печели победа в клас до 3000 кубика и 5-о и 6-о място в общото класиране на 24-те часа на Льо Ман, а година по-късно – тройна победа в клас до 3000 кубика и 3-то, 5-о и 7-о място в генералното класиране.
През 1951 и 1953 г. се появяват състезателните модели DB3 и DB3S. Те са предназначени само за състезания, но въпреки това използват много компоненти от модела DB2. DB3 е дело на Роберт Еберан фон Еберхорст, бивш инженер в Ауто Унион и Порше. DB3 не постига впечатляващи успехи (2-ро, 3-то и 4-то място на Production sports car race на Силвърстоун и победа на деветчасовото състезание на Гудууд) поради недостиг на мощност и голямото си тегло, затова е взето решение да бъде създадена олекотената версия DBS3 (30-те произведени бройки участват като автомобили на заводския отбор на общо 35 състезания, печелейки 15 победи, 13 втори (включително на Льо Ман през 1955 г.) и 7 трети места).Aston Martin DB3S Team Cars (1953 – 1956) Наследник на тези модели е DBR1. Това е един от най-успешните състезателни модели на Астон Мартин. Той печели общо осем победи като част от заводския отбор (24-те часа на Льо Ман през 1959 г., 1000 км на Нюрбургринг през 1957, 1958 и 1959 г., Спа Спортскар Рейс и Спа Гран При през 1957 г., Гудууд Турист Трофи през 1958 и 1959 г.) и една на Руен Гран При през 1960 г., пилотиран от частен състезател. Освен това триумфира в общото класиране в сериите Уърлд Спортскар Чемпиъншип.
Италианска визия – DB4, DB5, DB6
През 1954 г. започва работата по истинския наследник на DB2 – Астон Мартин DB4, а моделът е представен през 1958 г. В годините между края на производството на DB2 и началото на производството на DB4 на пазара са пуснати модифицирани версии на DB2 – DB2/4 и DB Марк II. DB4 се различава от предшествениците си – каросерията е изработена от италианската компания Кароцерия Туринг и е тип суперледжера (супер лека) – изградена от стоманена тръбна решетка, покрита с алуминиеви панели, което допринася за ниското ѝ тегло. Благодарение на конструкторите от Милано автомобилът добива континентален вид, което е прието добре от хората при представянето му на Острова. Двигателят е шестцилиндров 3.7-литров и също е нова разработка. Колата е определена за шедьовър на британската инженерна мисъл и италианския стил. Важен момент в историята на Астон Мартин е закупуването на производителя на каросерии Тикфорд от малкото градче Нюпорт Панел, 8 км северно от Милтън Кийнс. Производството на автомобили е преместено в тамошната фабрика и продължава до средата на 2007 г. Следва кратка авантюра във Формула 1 през сезон 1959 и 1960 с модела DBR4, където Дейвид Браун иска успехите от 24-те часа на Льо Ман да продължат, но пилотите Рой Салвадори, Карол Шелби и Морис Трентинян не успяват да се класират по-напред от двете шести места в общо пет състезания от официалния календар и едно второ място от две участия на състезания от Формула 1, които не са част от официалния календар. През 1963 г. Астон Мартин се оттегля автомобилните спортове и Дейвид Браун си поставя нова цел – да утвърди компанията като производител на качествени шосейни автомобили.
От серията DB4 идва и най-желаният от всички колекционери модел на Астон Мартин. Това е DB4 GT Загато. Това е подобрена версия на суперлекия DB4 GT. Мнозина считат DB4 GT Загато за най-великия шосеен автомобил на маркатаAston Martin DB4GT Zagato (1960 – 1963) и за най-красивия дизайн на италианската фирма за каросерии Загато. Дизайнът е дело на новака в Загато Ерколе Спада. Благодарение на Загато автомобилът става още по-малък и по-лек от DB4 GT – след премахването на всички „ненужни“ части и подмяната на много от стоманените части с алуминиеви, теглото на DB4 GT Загато става 1225 кг – с 45 кг по-леко от DB4 GT и с 83 кг по-леко от нормалния DB4. Продукцията на автомобила обаче значително го оскъпява, защото всяко шаси се изпраща в Милано, където се монтира каросерията и след това се връща във Великобритания за довършителните работи. Запланувани са 25 бройки, но поради слабото търсене са произведени едва 20, от които до днес са оцелели 19. В днешни дни тези числа обаче означават, че това е моделът на Астон Мартин с най-малко произведени бройки и съответно най-търсеният и най-трудно достъпният. През януари 2005 г. един DB4 GT Загато е продаден на търг за 2.695.000 щатски долара.RM Auctions – 1962 Aston Martin DB4 GT „Zagato“ През 1991 г. в Астон Мартин решават да използват четири определени, но неизползвани номера на шасита за направата на нови DB4 GT Загато и изпраща в Италия четири шасита, преработени от DB4 на DB4 GT, за да им бъдат монтирани каросерии. Новите „стари“ автомобили, наречени Sanction 2, са идентични с оригиналните модели, но имат някои съвременни промени за да бъдат по-лесни за управление.