Байкал е езеро с тектоничен произход, разположено в южната част на Източен Сибир, на границата между Иркутска област и Република Бурятия.
Това е най-дълбокото езеро в света (1642 m) и най-големият природен резервоар на прясна вода. Периодът на замръзване на езерото е различен (от 4,5 до 6,5 месеца) – езерото замръзва почти цялото, освен малък, дълъг 15 – 20 km участък, намиращ се на изток от Ангара. Галазий Г. И. „Байкал в вопросах и ответах“. 1989 г. стр. 2 Периодът на корабоплаване за пътнически и товарни кораби обикновено е от юни до септември; за научноизследователски съдове навигацията започва веднага след изчистването на леда и продължава до замръзването на Байкал, т.е. от май до януари. Галазий Г. И. „Байкал в вопросах и ответах“. 1989 г. стр. 7 От 1956 г. езерото става част от Иркутското водохранилище, в резултат на което нивото на водата се вдига с почти 1 m. Суходолов, А. „Электроэнергетика Иркутской области“ . „Наука в Сибири“. Бр. 5 – 6 (2141 – 2142), 13 февруари 1998 г.
География Байкал се намира в Азия, на територията на Русия, на границата на Иркутска област и Република Бурятия. Езерото се намира в своеобразна котловина, обградена от всички страни от планински хребети и върхове и е силно сеизмичен район. Земетресенията са много често явление в околностите на Байкал. Възрастта на езерото е около 25 – 30 млн. години. Дължината на езеро Байкал е 636 km (във формата на гигантски полумесец), ширината се колебае между 25 и 80 km. Площта му е 31 722 km2 (без островите), което е равно приблизително на територията на държави като Белгия, Нидерландия или Дания, и нарежда езерото на шесто място по площ сред езерата в света. Обемът на водната маса е 23 000 km3 (което прави 22% от световните запаси на сладка вода). По обем се нарежда на второ място след Каспийско море. Бреговата линия е дълга 2100 km.
Максималната дълбочина на езерото е 1642 m Данни за езерото Байкал – открита през 1983 г. от Леонид Колотило и А. Сулимов, по време на хидрографски работи при експедиция на Министерството на отбраната на СССР Колотило, Л. „Военные моряки Байкала: проблемы исторической реконструкции деятельности военных моряков российского флота по физико-географическому изучению и освоению озера Байкал в XVIII—XX вв“. Санкт Петербург. „Наука“. 2004 г. ISBN 5-02-025048-1, в точка с координати , което го прави най-дълбокото езеро на Земята.
Максималната дълбочина е нанесена на карта през 1992 г. Озеро Байкал. Средняя часть. От устья реки Селенги до мыса Ижимей. Москва. М. 1:200000. Адмиралтейски № 62061. Санкт Петербург. ГУНиО. 1992 г. и потвърдена през 2002 г. в резултат на изпълнението на съвместен белгийско-испанско-руски проект по създаването на нова батиметрична карта на Байкал, при която са означени дълбочините в 1 312 788 точки от акваторията на езерото (числата са получени в резултат на изчисляване на данните от акустичното сондиране, съчетани с допълнителна батиметрична информация, в това число ехолокация и сеизмично профилиране. Един от авторите на откритието на максималната дълбочина – Леонид Колотило, участва и в този проект.) Данни за езерото Байкал
Ако се отчете фактът, че водната повърхност на езерото се намира на 455,5 m над морското равнище, то най-ниската му точка се пада на 1186,5 m под морското равнище, което го превръща в една от най-дълбоките континентални падини. Данни за езерото Байкал Средната дълбочина на Байкал е 744,4 m Данни за езерото Байкал и също превишава максималната дълбочина на много от най-дълбоките езера в света.
Притоци Според изследване на Иван Черски през 19 век, в Байкал се вливат 336 реки и потока, Галазий Г. И. „Байкал в вопросах и ответах“. 1989 г. като в това число са взети предвид само постоянните притоци. Няма по-съвременни данни по този въпрос, но понякога като числови данни се посочват 544 или дори 1123 (които показват резултата от броя на всички, а не само на постоянните притоци). Смята се също, че в резултат на въздействието на човешката дейност и климатичните промени в езерото Байкал, от 19 век до наши дни може да са изчезнали голям брой постоянни притоци. Галазий Г. И. „Байкал в вопросах и ответах“. 1989 г.
Най-големите притоци на езерото Байкал са реките Селенга, Горна Ангара, Баргузин, Турка, Снежная и Сарма. От Байкал изтича само една река – Ангара. Саркисян С. Г. Байкал. М. Гос. изд-во географической литературы. 1955 г.
Острови и полуострови На територията на Байкал се намират 27 острова, включващи групата острови Ушкани, остров Олхон, остров Ярки Най-големият от тях е Олхон (71 km на дължина и 12 km на широчина, разположен почти в центъра на езерото край западния му бряг, площ – 729 km²Хороших П. П. Находки в пещерах острова Ольхон Природа. 1955 г. бр. 11. стр. 110 – 111, по други данни – 700 km²Бухаров А. А. Байкал в цифрах (краткий справочник). Иркутск. Изд-во ИП „Макаров С. Е.“. 2001 г. стр. 72.. Най-големият полуостров е Свети Нос.
Релеф на дъното
Дъното на езерото има силно изразен релеф. Покрай цялото крайбрежие на Байкал, в по-голяма или по-малка степен са развити крайбрежни шелфове и подводни склонове; изразено е ложето на трите основни езерни котловини; има подводни плитчини и дори подводни хребети.
Дъното на Байкал се дели на три котловини: Южна, Централна и Северна, отделени една от друга с два хребета – Академически и Селенгински.
Добре изразен е Академическият хребет, простиращ се от остров Олхон до островите Ушкани, които са най-високата му част. Дължината му е около 100 km, максималната височина над дъното на Байкал е 1848 m. Дебелината на утаечните слоеве в Байкал, установена по гравиметричен способ, достига около 6 хиляди метра, което означава, че в Байкал са потопени някои от най-високите планини в света, с височина над 7000 m.
Свойства на водата
Основните свойства на байкалската вода се характеризират с това, че в нея има много малки количества разтворени и измерени минерални вещества, нищожно малко органични примеси и много кислород.
В значителна степен чистотата на водата в Байкал се поддържа от дейността на микроскопичния рак епишура който използва органика, пропускайки байкалската вода през организма си. Байкалската епишура () е вид ракообразно от подвид Copepoda. Размерът на възрастния екземпляр е около 1,5 mm. Епишурата играе важна роля в екосистемата на езерото, намира се във всички слоеве и формира до 90 % от биомасата на Байкал. Чистотата на езерната вода се дължи именно на епишурата.
Водата в Байкал е хладна. Температурата на повърхностния слой в Байкал през лятото е 8 – 9 °С, в отделни заливи – до 15 °C. Температурата на по-дълбоките слоеве е около 4 °C. Максималната измерена температура в отделни заливи е 23 °CПогода на Байкале ЦНИТ ИГУ. – Baikal.ru.
Водата в езерото е толкова прозрачна, че отделни камъни и различни предмети могат да се видят на дълбочина от 40 m. Това е възможно обикновено през пролетта, когато водата в езерото има син цвят. През лятото, както и през есента, когато се развиват много растителни и животински организми, цветът на водата се променя на синьозелен и зелен, и прозрачността ѝ спада до 8 – 10 m. Чистата и прозрачна вода на Байкал съдържа толкова малко минерални соли (96,7 mg/l Галазий Г. И. „Байкал в вопросах и ответах“. 1989 г. ), че може да се използва вместо дестилирана вода. Бреговете се заледяват в зимно време.
В периода на замразяване (средно от 9 януари до 4 май) Байкал замръзва напълно, с изключение на малък участък с 15 – 20 km дължина, намиращ се край началото на Ангара. Галазий Г. И. „Байкал в вопросах и ответах“. 1989 г. Периодът на корабоплаване за пътници и товарни кораби обикновено е от юни до септември; научноизследователските кораби започват навигация след изчистването на езерото от леда и я завършват при замръзването му, т.е. от май до януари. Галазий Г. И. „Байкал в вопросах и ответах“. 1989 г.
Към края на зимата, дебелината на леда на езерото достига 1 m, а в заливите – 1,5 – 2 m. При силен студ пукнатини разчупват леда на отделни полета. Дължината на такива пукнатини е 10 – 30 km, а ширината им – 2 – 3 m. Напукването се случва всяка година в едни и същи райони на езерото. Те са придружени от силен пукот, напомнящ на гръмотевици и изстрели от оръдие. Благодарение на пукнатините в леда, рибите в езерото не загиват от липса на кислород. Байкалският лед освен това е много прозрачен и през него проникват слънчеви лъчи, затова във водата бурно се развиват планктонни водорасли,Планктонные водоросли – Словарь „Академик“ отделящи кислород.
Произход на езерото
Произходът на Байкал дълги години предизвиква научни спорове. Възрастта на езерото традиционно се определя от учените на 25 – 35 млн. години. Този факт също прави Байкал уникален природен обект, тъй като повечето езера, особено с ледников произход, имат продължителност на живот средно 10 – 15 хил. години, а после се запълват с тинести утайки.
Съществува и друга, по-нова версия за възрастта на Байкал, повдигната от Александър Татаринов през 2009 г., която получава косвени потвърждения по време на втория етап на експедицията с апарата „Мир“ в Байкал – дейността на калните вулкани на дъното на езерото позволяват на учените да предположат, че възрастта на съвременната брегова линия на Байкал е не повече от 8 хил. години, а на по-дълбоките части – 150 хил. години. Щеглов, И. Новые погружения „Миров“ на Байкале укрепили гипотезу о молодости озера . РИА Новости. 2 юли 2009 г.
Безспорно е това, че езерото е разположено в рифтова падина и по геологическия си строеж прилича, например, на басейна на Мъртво море. Едни изследователи обясняват образуването на Байкал с разположението му в зона на трансформен разлом, други предполагат наличието на горещ мантиен поток под Байкал, трети обясняват образуването на падината на пасивен рифтинг в резултат на сблъсъците на Евразийската и Индийската плоча. Образуването на езерото продължава и до днес – в околностите на Байкал постоянно стават земетресения. Има предположения за това, че огъването на падината е свързано с образуването на вакуумни кухини, възникнали през четвъртичния период, вследствие на изливането на базалта на повърхността.
Климат Водната маса на Байкал оказва влияние на климата на крайбрежните области. Зимата е мека, а лятото – прохладно. Настъпването на есента на Байкал е с 10 – 15 дни по-късно в сравнение с околните райони, и тя често е продължителна.
Районът на Байкал се отличава с голяма сумарност на слънчевите дни. Например, в селището Болшое Голоустное тя достига до 2524 часа, което е повече, отколкото на черноморските курорти на Русия, и е рекорд за страната. Дните без слънце в годината в селището са само 37, а на остров Олхон – 48.
Особена черта на местния климат са специфичните байкалски ветрове, които имат собствени названия – баргузин, сарма, верховик и култук.
Сеизмична активност
Районът на Байкал (т.н. Байкалска рифтова зона) се отнася към териториите с висока сеизмичност: в него редовно се случват земетресения, силата на повечето от които е един-два бала по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник. Често обаче има и по-силни; така например, през 1862 г. при десетобалното Кударинско земетресение в северната част на делтата на река Селенга, под вода се озовава участък от сушата с площ от 200 km² с 6 улуса, в които живеели 1300 души, и така се образува залива Провал. Силни земетресения са отбелязани през 1903 (Байкалско), 1950 (Мондинско), 1957 (Муйско) и 1959 г. (Централнобайкалско). Епицентърът на Централнобайкалското земетресение е бил на дъното на Байкал в района на селището Сухая (югоизточното крабрежие), а силата му е достигнала 9 бала. В Улан Уде и Иркутске силата му е достигнала 5 – 6 бала, като е причинило пукнатини и незначителни разрушения на някои здания и постройки. Последните силни земетресения на Байкал са от август 2008 (9 бала) и февруари 2010 г. (6,1 бала).
Флора и фауна