Евровизия 1957 е вторият проведен едноименен песенен конкурс.
История Макар и той да е все още предимно предназначен за излъчване по радиото, паралелно тече и телевизионна транслация, тъй като в Западна Европа се наблюдава забележително увеличение на домакинствата с телевизори. Фестивалът се провежда в сградата на Радио Хесен във Франкфурт на Майн на 3 март. Правилото страната-победител да е домакин на следващото издание все още не е в сила. По това време се смята, че „Евровизия“ ще се провежда всяка година в различна държава, докато се изредят всички. Непрекъснато увеличаващият се брой участници обаче води организаторите до извода, че това ще е непрактично.
Три държави правят своя дебют, с което участващите страни вече са 10. За първи път националните журита съобщават резултатите си по телефона. Тъй като не е уточнено предварително коя държава на какъв език ще обявява присъдените точки, водещата често се обърква в начина, по който ги приветства в слушалката. побеждава за първи път. Швейцарката Лис Асия – победителка от първото издание, участва отново, но заема едва осмо място. На този конкурс е демонстрирана най-дългата целувка на „Евровизия“. В края на песента си датските изпълнители Бирте Вилке и Густав Уинклер се целуват и напразно чакат човек от екипа да им даде знак да спрат (както е уговорено при репетициите) – той забравя да го направи.
Правила Конкурсът е твърде млад и правилата все още не са установени. Няма категорично изискване за езика на изпълнение, но всички участници пеят на своя матерен език. Продължителността на песните също не е заложена като условие. Това води до два рекорда. Композицията All, представена от , продължава едва 1 мин. 52 сек. (една от най-кратките песни в „Евровизия“), а следващата, представена от (Corde della mia chitarra), е цели 5 мин. 9 сек. (което я прави най-дългата за цялата история на конкурса). Организаторите започват да обмислят промени в правилата в това отношение, но те влизат едва пет години по-късно, когато става задължително всяка песен да продължава максимум 3 минути.Официална страница на фестивала „Евровизия“ с история на конкурсите по години, на английски.
Финал № Страна Език Изпълнител/и Песен Превод Точки Място 01 нидерландски Бобеян Шхупен „Straatdeuntje“ „Уличната музика“ 5 8 02 френски Даниел Дюпре „Amours mortes (Tant de peine)“ „Любовта е мъртва (Толкова силно)“ 8 4 03 английски Патриша Бридин „All“ „Всичко“ 6 7 04 италиански Нунцио Гало „Corde della mia chitarra“ „Струните на моята китара“ 7 6 05 немски Боб Мартин „Wohin, kleines Pony?“ „Къде си, малко пони?“ 3 10 06 нидерландски Кори Брокен „Net als toen“ „Обичам, когато“ 31 1 07 немски Маргот Хилшер „Telefon, Telefon“ „Телефон, телефон“ 8 4 08 френски Пол Дюжарден „La belle amour“ „Красива любов“ 17 2 09 датски Бирте Вилке и Густав Уилкер „Skibet skal sejle i nat“ „Корабът ще отплава през нощта“ 10 3 10 френски Лис Асия „L'enfant que j'étais“ „Детето, което бях“ 5 8
Точки по държава Гласуваща странаТочки 5 2 2 1 8 1 4 3 6 1 1 1 1 2 7 1 1 2 2 1 3 2 1 31 5 3 1 1 6 1 4 3 7 8 1 1 6 17 2 4 2 1 6 2 10 2 3 5 5 1 1 1 2
Галерия
Източници
Външни препратки www.esctoday.com www.eurovision.com
Категория:Музикални фестивали в Германия Категория:Култура във Франкфурт на Майн Категория:История на Франкфурт на Майн 1957 Категория:Западна Германия Категория:1957 година