Съюзът на слепите в България (ССБ) е неправителствена организация с основна задача представяне и защита интересите на хората с тежко нарушено зрение.
Дружество на българските слепи (1921 – 1950) Учредяване В протокола на учредителна сбирка на възпитаниците на Държавния институт за слепи от 14 октомври 1920 г. е отбелязано: „Днес 14 октомври 1920 г. подписаните: Н. Диклич, Ст. Орозов, Ст. Ненков, Ф. Методиев, П. Манев и В. Ангелов – събрани на съвещание в салона на бирария „Малкия Батемберг“ – София, разгледахме положението и условията за живот, при които са поставени да живеят и се развиват всички слепи в България. Намерихме, че за слепите не се полагат абсолютно никакви грижи, особено след завършване курсовете на Института, което се оказва пагубно върху самостоятелната проява на техния труд и ги оставя в мъчително положение да бъдат в тежест на близките си. От друга страна българското общество не познава делото на слепите и се отнася с недоверие към производителността им“.
На 28 март 1921 г., в малкия салон на „Градското казино“ в присъствието на Н. Диклич, Ст. Орозов, Ст. Ненков, Ф. Методиев, П. Манев и В. Ангелов се провежда ново заседание, което се смята за учредително. В протокола се отбелязва:
„Учредява се Дружество на българските слепи... За временно настоятелство се избраха – председател Никола Диклич, секретар-касиер Стоян Орозов, съветник Петър Манев, а контролна комисия Стефан Ненков, Филип Методиев и Вълко Ангелов. От днес настоятелството встъпва в длъжност и е отговорно за редовната функция на дружеството, съгласно устава“. Уставът на новоучреденото дружество е утвърден на 25 август 1921 г. от Министерството на вътрешните работи и народното здраве.
Председателят Никола Диклич (Никица Драгутин Диклич е неговото кръщелно име) е сърбин от Загреб, музикант със солидно образование, добър пианист, човек със западноевропейска култура. Никола Диклич е назначен за учител по музика в Софийското девическо педагогическо училище и е командирован също да преподава пиано в Държавния институт за слепи.
Първи стъпки ДБС започва дейността си с летящ старт да реализира всички свои приоритетни задачи, съдържащи се в неговия Устав. Организира две киноутра с томболи и с участието на професионални актьори, които преминават много успешно и осигуряват достатъчно парични средства за наемане и обзавеждане канцелария и общежитие на Дружеството. Първата канцелария и първото общежитие на Дружеството са разположени в две съседни стаи на ул. „Веслец“ 55. Едната стая, наречена общежитие е оборудвана с девет легла. Председателят Диклич успява да намери и едно пиано в плевенските казарми съвсем здраво, само дезакордирано и олющено, което Военното министерство също предоставя безвъзмездно на новосъздаденото Дружество. Н. Диклич подбира и дружеството закупува 20 партитури репертоар, закупува се и необходимата брайлова хартия, които се изпращат на Николай Бехтеров в Никопол, за да копира на релефно-точков шрифт партитурите. Още през септември 1921 г. неговото Настоятелство решава да създаде библиотека.
ДБС замисля и на 20 февруари 1922 г. създава Дружество за покровителстване на слепите в България, организация за благотворителна дейност и за връзка с широката българска общественост. Най-главната задача на това новоучредено сдружение е да разкрие дом-работилници за слепи мъже. Тази институция е със задача да подпомага и слепите извън обсега на Държавния институт за слепи, сиреч ослепелите над 14 години и ония, които по различни причини не са могли да минат през този институт.
От април 1922 г. ръководството на ДБС започва много усилено да работи за създаване на професионален оркестър от слепи, който в края на месец юни 1922 г. е подготвен и постъпва на работа в бирария „Черната котка“ в Княжево, където работи само един сезон. Оркестърът се състои от четири цигулки, виолончело, флейта, кларинет и пиано. Сред музикантите фигурират имената на почти цялото тогавашно ръководство на ДБС. Но скоро оркестърът остава без работа и тогава той се насочва към концертиране из страната.
Настоятелството на дружеството организира различни благотворителни акции за набиране на парични средства най-вече в Деня на слепия. Отначало този ден се е отбелязвал на Томина неделя, първата неделя след Великден, а след 1929 г. на Димитровден – 8 ноември. Приходите на Дружеството идват най-вече от дарения на банки, търговски фирми и частни лица. Издават се няколко вида календари, които също носят известна печалба. Организират се лотарии и томболи. През 1933 г. с печалбата от специално проведена лотария е купен един от апартаментите на пл. „Славейков“ 1, който сега е собственост на Съюза на слепите в България.
Членски състав В състава на Дружеството на българските слепи има 5 категории членове: активни, почетни, благотворителни, спомагателни и пасивни.
Активен член е могъл да бъде всеки сляп, завършил Държавния институт за слепи или по свои пътища да е станал работоспособен.
Почетен член е могъл да бъде онзи, който с дейността си допринася за преуспяването на дружеството. В началото дружеството има само 2 почетни членове: Атанас Топлийски и Димитър Ангелов.
Атанас Топлийски предоставя за безвъзмездно ползване на ДБС четиристаен апартамент от своята къща, намираща се на ул. „Любен Каравелов“ 42 за негова канцелария и общежитие. Атанас Топлийски много често е придружавал и подпомагал оркестъра от слепи музиканти в неговите турнета из страната.
През 1948 г. за почетни членове са приети и Георги Димитров – тогавашният министър-председател, и очният лекар д-р Иван Василев. Първият – за приноса му за уреждането на въпроса за професионализацията на хора на слепите.
Благотворителен член е могъл да бъде всеки, който подари на дружеството пари или предмети най-малко над 5000 лева. Дружеството тогава има също двама благотворителни членове – Димитър Кудооглу и Хаим Бакиш. Димитър Кудооглу е пловдивски предприемач и виден меценат. Хаим Бакиш е собственик на една от първите в България фабрики за каучукови изделия.
Спомагателен член е всеки виждащ, който плаща минимален членски внос 12 лева годишно и работи за преуспяването на дружеството.
Пасивни членове са: всички неработещи слепи, които изкарват прехраната си чрез просия или се издържат от близките им. Те не плащат никакъв членски внос и нямат никакви права и задължения към дружеството. За тях дружеството се грижи да бъдат подпомогнати с обществени средства, като приютяване, пенсии и др.
Дружеството на българските слепи е многократно по-голямо от всички останали организации на слепи взети заедно. ДБС е модерна за времето си организация – широко отворена за своите приятели и спомоществователи. Особено показателно в това отношение е структурата на членския състав, от който почти 40 % са виждащи лица.
Клонове Пеев, Ж., „История на движението на слепите в България“, Съюз на слепите в България, 2005.
Бургаски клон Първият клон на ДБС е разкрит в Бургас и е основан през есента на 1932 г., но няма писмени сведения за датата на учредяването и за имената на учредителите. В периода 1940 – 1947 г. клонът вероятно не функционира и се саморазпуска. На 21 декември 2026 г. той е учреден наново с областно ръководство в състав: Александър Христов Господинов – председател, Анастас Янков – секретар, Георги Мандаджиев – домакин, Георги Христов Копринков и Боян Панайотов – членове-съветници и подгласници – Костадинка Попова и Петър Цонев. В Проверителния съвет влизат Стефан Костадинов Ставрев, Георги
Софийски клон След 20 февруари 1935 г. е учреден клон и в София. На проведеното събрание е избрано настоятелство в състав: Димитър Пенев Тананеев – председател, и членове – Петър Ганчев, Димитър Динков, Димо Колев Кирев и Никола Стоименов. На 15 февруари 1948 г. отново е учреден клон в София и е избран УС в състав: Димо Колев Мънгъров – председател, Кръстьо Димитров Добрев – секретар, Христо Маринов – домакин, Стоян Иванов Орозов и Минчо Стоянов Минчев – членове-съветници, подгласници – Екатерина Николова Ташкова и Ирина Раевска; Проверителен съвет: Мария Гюлемезова – секретар, Димитър Нестеров и Павел Димитров – членове, подгласник – Делчо Петров.
Сливенски клон На 21 декември 1942 г. УС на ДБС одобрява устава на клон Сливен без изменения. Може да се предполага, че клона е учреден малко преди тази дата. Няма писмени сведения за точната дата на учредяване и за неговото ръководство. През януари 1946 г. дейността на клона е съживена чрез избора на ново ръководство в което са избрани: Тодор Охлюваров – председател, Стефан Александров – подпредседател, Стефка Христова – секретар-касиер и членове-съветници – Цвета Вучкова и Цвета Панова. След II конгрес на ССБ (1955) в Сливен се учредява първична организация, която преминава към РС – Пловдив.
Пловдивски клон Отначало пловдивските слепи членуват в дружество „Черен поглед“. По-късно някои от тях стават членове на ДБС. През месец януари 1946 г. и тук е учреден клон на ДБС. В неговото настоятелство са избрани: Георги Димитров Георгиев (Томбула) – председател, Георги Томов Даракчиев – подпредседател, Мария Антонова Узунова – секретар-касиер, и Иван Василев Лефтеров и Михрам Гарабет – Саркисян – членове-съветници. Второ събрание на клона се провежда на 5 октомври 1947 г., на което са избрани: Иван Лефтеров – председател, Мария Христоскова – секретар, Церю Милев Тодоров, Георги Гаврилов Бодурски и Иван Василев Спанурски – членове-съветници.; в Контролния съвет: Никола Василев Николов – председател, Велко Златанов Гълъбов и Иван Антонов Иванов – членове. На 7 март 1948 г. е проведено отчетно-изборно събрание на клона, на което са избрани: Велко Гълъбов – председател, Мария Узунова – секретар, Георги Бодурски – домакин, Щерю Милев Тодоров и Михрам Саркисян – членове-съветници, подгласник – Мария Кръстева; в Контролната комисия – Иван А. Иванов, Иван Спанурски и Иван Златанов, подгласник – Илия Илиев. В Пловдивския клон възникват разпри и противоречия, което довежда до оставката на председателя на клона. За няколко месеца клона остава без УС. През март 1949 г. се провежда годишно отчетно изборно събрание. За председател е избран Георги Д. Георгиев – Томбула, а за секретар – Иван А. Иванов. Ръководството не проявява никаква активност. През септември същата година се свиква събрание на клона и председателят Георги Георгиев – Томбула е отстранен от длъжност. На негово място е избран Велко Златанов. Председател на Контролната комисия става Никола Василев. През март 1950 г. е проведено поредното отчетно изборно събрание, но ръководството на клона остава в същия състав.
Плевенски клон Този клон е учреден на 28 декември 1947 г. и е избран УС: Елена Митова – председател, Маргарита Киркорова – секретар-касиер, Георги Пешев – домакин, Васил Касианов и Марин Тошев – членове-съветници; Проверителен съвет: Славе Попов – секретар, Тодор Александров и Георги Венков Минев – членове. Поради назначаването на Маргарита Киркорова за артист-хорист в Професионалния хор на слепите от 1 октомври 1948 г., тя заминава за София, което блокира дейността на клона. УС на ССБ към края на 1948 г. закрива този клон и преразпределя неговите членове към клоновете в София и Габрово.
Видински клон На 8 февруари 1948 г. е учреден клон на съюза във Видин. Избрано е ръководство: Петко Кръстев Цолов – председател, Христо Стоянов – секретар, Цоко Станев – домакин, Буко Соломон и Мария Атанасова Георгиева – членове-съветници, подгласници – Надежда Димитрова Войнова и Ангелина Найденова; Контролна комисия: Вълчо Петров Паламиданов – секретар, Цветан Петков и Зара Виденова – членове, Петко Ангелов – подгласник. Клонът не успява да развие дейността си. Председателят му Петко Цолов се преселва в Русе. Заместилият го Христо Стоянов е с по-скромни делови качества, което води до спад на дейността в клона. В края на 1951 г. УС на ОССБ решава да закрие този клон.
Габровски клон