Алма-матер (, буквално: „майка-хранителка“)Официален правописен речник на българския език. С., БАН, Просвета, 2012, с. 153Речник на чуждите думи в българския език. Състав. М. Филипова-Байрова и др. С., БАН, 1982, с. 56 е термин, използван в Древен Рим за наричане на богините-майки, по-специално Кибела и Церера, а в средновековното християнство – на Дева Мария.
Днес, по традиция идваща от средновековието, понятието се използва за ласкателно или шеговито наименование, с което студентите наричат университетите си. Право да наричат един университет „Алма-матер“ имат само неговите възпитаници, за които той е „майка-хранителка“.
В България понятието традиционно се използва и като съществително собствено име по отношение на най-старото висше учебно заведение в страната, СУ „Св. Климент Охридски“,„Алма Матер: СУ сгреши, че се довери на професионализма на Симеон Дянков“, в. „Дневник“, 29 октомври 2010 г. включително от възпитаници на други университети.
Източници
Категория:Образование Категория:Латински изрази