Аутодафе (от порт. auto da fe) – акт на вярата, е публично изгаряне на клада. От Църквата е наричано цинично „наказание без проливане на кръв“/„безкръвно наказание“. Появява се през 13 век и е широко прилагано от Католическата църква през Средновековието и по време на Инквизицията, чийто основен атрибут е. Обикновено така са изгаряни до смърт хора, обявени за еретици, схизматици или вероотстъпници, както и такива обвинени в практикуване на магия или във вещерство, но аутодафето понякога се е състояло и в унищожаване на еретически или прогресивни произведения (включително в т.нар. Клада на суетата – унищожение на книги, картини и други вещи, конфискувани по заповед на Джироламо Савонарола във Флоренция, Италия през 1497 г.; впоследствие самият Савонарола е изгорен на клада, след като е обявен за еретик от папа Александър VI). Сред по-известните исторически личности, станали жертви на аутодафе са Жана д'Арк, Джордано Бруно, Ян Хус, Василий Врач.
Провеждане В градовете аутодафето се е провеждало на специално украсен за целта централен площад. За официалните лица и съда на Инквизицията се е издигал специален дървен подиум – трибуна. Осъдените са били изгаряни на ешафод със стълб по средата, около който се е оформяла кладата. Уреждало се е обикновено в празнични дни, като населението предварително е било известявано. Вярващите са били приканвани да участват в церемонията, срещу което им е била обещавана индулгенция за 40 дни.
Самият ритуал на аутодафето е продължавал цял ден и е включвал строга процедура по екзекуцията, състояща се от: подготовка траурна процесия до мястото на акта; литургия; тържествено обявяване на присъдата от съда на Инквизицията; последна дума (изказване) на осъдения или осъдените (евентуално – в опит за разкаяние или отричане на греховете) – когато се отнася до човек или група хора; публично изгаряне.
Източници
Категория:Инквизиция Категория:Смъртно наказание Категория:Реконкиста Категория:Горене Категория:Екзекуция чрез огън