Моту проприо (, в превод „по собствена инициатива“) е папски документ. Формулата „Motu proprio“ започва да се използва в кореспонденцията на папата с чужди владетели, когато римският папа не отговарял на направените му предложения, а решавал въпроса по собствена инициатива, сякаш дотогава не е получавал никакви проекти и предлажения във връзка със същия въпрос. Папските документи „Мotu proprio“ започватт да се използват от папите в края на XV в. са често срещана форма на папски писма, послания и увещания, особено при създаване на институции, когато се правят незначителни промени в каноничното право или процедури, както и при предоставяне на определени привилегии на лица или институции.
Първият папски документ „motu proprio“ е издаден от папа Инокентий VIII през 1484 г.
Примери за апостолически послания Motu proprio „Cum proxime“ - моту проприо, издадено от папа Пий XI на 1 март 1922 г. „Summi Pontificis electio“ - моту проприо, издадено от папа Йоан XXIII на 5 септември 1962 г. „Ingravescentem Aetatem“ - моту проприо, издадено от папа Павел VI на 21 ноември 1970 г. „Summorum Pontificum“ - моту проприо, издадено от папа Бенедикт XVI на 7 юли 2007 г.
Литература REBUF, Tract. concordatorum: De forma mandati apostol. (Paris, 1538), s.v.; RIGANTI, Comment, in regul. cancellariæ apost. (Rome, 1744), s.v. Gratia moto proprio; GIRAUD, Bibl. sacra (Milan, 1535).
Външни препратки New Advent: Catholic Encyclopedia (1911): Motu Proprio
Категория:Папски документи