Морѝс Самюèл Рожè Шарл Дрюòн () е френски писател, романист. Най-известен е с поредицата си „Прокълнатите крале“.Julian Jackson, Maurice Druon Obituary, The Guardian, 16 April 2009.
Биография Роден е на 23 април 1918 година в Париж, Франция. Баща му, Лазар Самуилович Кесел, произхожда от известна руско-еврейска търговска фамилия в Оренбург, която през 1908 г. напуска Русия и се установява в Ница. Чичо чу Жозеф Кесел (1898 – 1979) е известен журналист и писател.
Баща му започва актьорска кариера под псевдонима Сибер, но на 21 години се самоубива, когато Морис е само на две години. Впоследствие майката се омъжва за Роже Дрюон и бъдещият писател приема фамилията на втория си баща.
Голямо влияние върху начинаещия творец оказва неговият чичо Жозеф Кесел. Заедно с младия Дрюон пише през 1943 текста на „Песента на партизаните“, превърнала се в химн на френската Съпротива по времето на Втората световна война. С решение на Министерството на културата на Франция от 2006 г. ръкописът на „Песента“ е признат за исторически паметник.
Писателят посвещава голяма част от живота си на чистотата и защитата на френския език. Прочува се с поредицата си от исторически романи в стила на Александър Дюма - баща, издадени през 50-те години – „Прокълнатите крале“. С тях става един от малкото западни автори, превеждани и масово издавани през 70-те и 80-те години в страните отвъд бившата Желязна завеса.
През 1948 г. печели Наградата Гонкур за романа си „Големите семейства“, а след това и много други награди. През 1966 става член на Френската академия.
През 1973 – 1974 е министър на културата на Франция, депутат в Националното събрание, депутат в Европарламента. Убеден голист.
През 2006 г., по време на посещение в родината на своите родители, става член на Руската академия на науките като признание за важния му принос в развитието на съвременните руско-френски връзки и за създаването сред френските интелектуалци на положителен образ на Русия.
Голяма част от неговите произведения са екранизирани за големия екран или като телевизионни сериали.
Умира на 14 април 2009 година в Париж на 90-годишна възраст.
Признание Доктор хонорис кауза на Йоркския университет (Торонто), Бостънския университет и Тиранския университет; член на Френската академия (1966); член на Руската академия на науките (2006).
Библиография „Прокълнатите крале“
„Железният крал“ (1955) „Удушената кралица“ (1955) „Отровите на короната“ (1956) „Законът на мъжете“ (1957) „Френската вълчица“ (1959) „Лилията и лъвът“ (1960) „Как един крал погубва Франция“ (1977)
Други произведения „Александър Велики“ (1958) „Мемоарите на Зевс“ (1962 – 1967) Силните на деня (1965) Разруха (1965) Тисту, момчето със зелените пръстчета (1979) Едно русо момиче (1986)
Източници
Външни препратки
Категория:Френски автори на исторически романи Категория:Френски министри Категория:Министри на културата Категория:Членове на Френската академия Категория:Академици на РАН Категория:Носители на награда „Гонкур“ Категория:Доктор хонорис кауза на Тиранския университет Категория:Евреи във Франция Категория:Родени в Париж Категория:Починали в Париж