„Троил и Кресида“ () е пиеса от Уилям Шекспир. Смята се, че е написана през 1602 г., малко след написването на „Хамлет“. Тя обаче за първи път е спомената в „Регистър на издадени творби“ от Джеймс Робъртс, където се споменава, че е играна. Издаден през 1609 г. текстът на пиесата, останал с невероятно модерното звучене, характерно за Шекспир, разтърсва с непрекъснатия процес на преоценяване на същността на любовта, честта и йерархията.
Действието в пиесата се развива в Троя и гръцкият стан пред нея, през време на Троянската война. Въпреки името ѝ, много малко от нейното съдържание е посветено на троянския принц Троил (син на цар Приам) и неговата невярна възлюбена Кресида – също троянка. По-развита е втората линия на сюжета, позната и от Омировата „Илиада“, която проследява лидерите на троянците и на гърците (ахейците) — съответно Приам и Агамемнон – и разни преживелици на техните хора.
Тематика и сюжет Трагедията поставя въпроса кое е важното в живота и кое – просто екзистенциалното. Това е една странна пиеса, която кара зрителите да се чудят как да реагират на отделните герои. В нея Шекспир поразбърква представите за човешките ценности като показва комичното в елементарните оценки на обществото и трагичното в неспособността на една обществена оценка да характеризира правилно една личност — постижимо единствено при проследяване на цялостната линия на живота и съдбата ѝ и взаимодействието ѝ с другите. Тя включва множество разкрития за страни от характера и постъпките точно на герои, от които зрителят не би ги очаквал, предвид първоначалното си възприятие за тях. Друга нейна особеност е, че в нея не умира главният (или минаващия за такъв) герой Троил (убитият е Хектор); умира обаче любовта между Троил и Кресида. След влюбването и секса помежду им и обяснението им във вечна вярност един към друг, младата жена е разменена за гръцки военнопленник и се озовава в гръцкия лагер, където Троил я вижда да флиртува с гръцкия герой Диомед (което позволява времето на действието да се позиционира хронологически преди смъртта му в резултат на интригите на Одисей от Итака) и решава да ѝ отмъсти за предполагаемата ѝ измяна.
Междувременно троянецът Хектор праща писмо на гърците, призовавайки да му пратят един от тях да се дуелира с него, Агамемнон избира Ахил, но като получава непрекъснатия му отказ, гърците пращат Аякс, сина на Теламон. Той обаче предпочита да сключи мир с Хектор. Ахил, който се е дърпал от сраженията, сега научава, че троянците са убили неговия любовник Патрокъл и отново се включва в тях. Веднъж той заварва Хектор, невъоръжен пред стените на Троя и нарежда на фанатичните си привърженици – мирмидоните — да го намушкат с мечовете си. Войната остава недовършена след като троянците изгубват своя герой.
Действащи лица Приам – цар на Троя Касандра – дъщеря на Приам, пророчица Хектор, Парис, Троил, Деифоб, Хелен – синове на Приам Андромаха – съпруга на Хектор Маргарелон – незаконен син на Приам Еней, Антенор – троянски военачалници Калхас – троянски жрец, минал на страната на гърците Кресида – дъщеря на Калхас Пандар – чичо на Кресида Агамемнон – върховен вожд на гръцката войска Менелай – брат на Агамемнон Елена – съпруга на Менелай, но също и на Парис Ахил, Аякс, Одисей, Нестор, Диомед, Патрокъл – гръцки военачалници Терсит – уродлив и циничен грък, олицетворение на нелоялност и страхливост Александър – слуга на Кресида Момче – слуга на Троил Слуга на Парис Слуга на Диомед Троянски и гръцки войници и придружители
Вижте също
Ил (син на Трос) Крез Тиндарей Трагикомедия Хризеида Отело Неоптолем Тристан и Изолда Промискуитет Аякс Ойлей Ангелика Кауфман Опидум Единство в драмата
Външни препратки
Категория:Трагедии на Уилям Шекспир