Демокрацията (, „народовластие“) е форма на управление.: „1. Само ед. Полит. Форма на политическа организация на обществото, която се основава на признаването на еднакво право на всички граждани да участват в управлението на държавата; народовластие. С превръщането на Народното събрание в орган на най-висша власт и с достъпа на свободните атински граждани до всички длъжности. Атинската република станала най-напредналата държава в целия тогавашен свят. Това държавно устройство гърците нарекли демокрация, което означава власт на народа. Ист. V кл, 79. Иван Касабов си остана заклет социалист, убеден, че парламентарната демокрация и личният нравствен пример ще доведат хората по-лесно до социализма, отколкото демонстрациите и бунтовете. Eм. Манов, ДСР, 87. Привърженик на парламентарната система на управление и на така наречената английска демокрация, без да проумява техния класов характер, Спиро Андреев искрено мразеше Хитлер. Д. Ангелов, ЖС, 21. // Ед. и мн. Държава с такава форма на управление. Не бива да забравяме и туй, че зад нас при една евентуална акция ще стоят западните демокрации. В. Нешков, Н, 62.
2. Само ед. Демократичен ред, демократично устройство на обществото или на отделен колектив, при което всички членове са равноправни и могат свободно да участват в решаването на общите въпроси и проблеми; демократизъм. Маската заличава границите между отделните класи. Така поне говорят апологетите на карнавала. За тези господа карнавалът е празникът на демокрацията. Б. Шивачев, ПЮА, 82. Преподавателят по ръчна работа .. е съвсем друго нещо .. Весел, засмян, учтив, и нито отсъствия пише, нито забележки прави, нито пък плесници зашлевява някому. Демокрация, народовластие и пълна свобода е в клас. Чудомир, Избр. пр, 201.
3. Събир. Рядко. Народните маси, демократично настроените слоеве на обществото, привържениците на демократична форма на управление. Интересите на масата работен народ, на плещите на който почива цялата държава, интересите на българската демокрация, грижите за напредък и култура — всичко това мина на заден план. Г. Кирков, Избр. пр, 30.
◊ Военна демокрация. Истор. Обществено-политическо устройство на племената при прехода към класовото общество непосредствено преди образуването на държавата, за което са характерни народно събрание на войните, съвет на старейшините и племенен вожд. Вътрешнопартийна демокрация. Полит. Основа на вътрешнопартийния живот на марксистко-ленинските партии, съставна част на демократическия централизъм. Народна демокрация. Полит. 1. Една от формите на диктатурата на пролетариата, установена в някои страни на Европа и Азия след Втората световна война. 2. Държава, в която е установена такава форма на управление. — От гр. δημοκρατι вер. през рум. democrație. — Сп. Читалище, 1871. Друга (остар.) форма: д е м о к р а̀ т и я рус.“ При демокрацията държавната власт произтича от народа чрез консенсус (консенсусна демокрация), чрез провеждане на референдуми (пряка демокрация) или избрани представители (представителна демокрация).Етика и право, Иван Колев, Димитър Тафков, Райчо Пожарлиев, „Анубис“, С., 2007
Под народ в горната дефиниция се имат предвид по-скоро „гражданите“ (защото гражданство в Древна Гърция например притежава само част от народа). Така, дефиницията на демокрация допуска различни интерпретации, както по отношение на смисъла на понятието „народовластие“, така и по отношение на неговото практическо приложение – както ясно се вижда от огромното многообразие на политически системи, които изявяват претенцията да бъдат демократични.
Съществуват различни дефиниции за конкретното съдържание на демокрацията, но още от Античността се смята, че равенството и свободата са нейни съществени характеристики. Проява на тези принципи са равенството на всички граждани пред закона и равният достъп до властта. Така при представителната демокрация всички гласове имат еднаква тежест, не се ограничава възможността на гражданите да станат представители, а свободата на гражданите се осигурява чрез законово утвърдени права и свободи. Българската конституция в своя Чл. 65. ограничава правото на българските граждани, притежаващи и второ гражданство, да бъдат народни представители (освен ако не са пребивавали поне 18 месеца в страната преди изборите).
Демократичните системи обикновено съдържат вътрешни механизми като разделението на властите, които предотвратяват неравномерното разпределение на властта и потенциалното нарушаване на демократичните принципи от отделни институции.
История Античност Първите държавни образувания, за които се предполага, че имат демократично устройство, са ранните шумерски градове държави. Подобна протодемокрация съществува за известно време и при мидийците през VI век пр.н.е. преди Дарий I да обяви, че най-добрата монархия е по-добра от най-добрата демокрация и най-добрата олигархия.
Други общности, които може би имат демократично управление, са индийските сангха и гана, които съществуват от VI век пр.н.е., а в някои региони оцеляват до IV век. Данните за тях са оскъдни, но Диодор също говори за съществуването на демократични държави в Индия. В същото време съвременните изследователи отбелязват, че по времето на Диодор думата „демокрация“ може да се използва за всяка самостоятелна държава, независимо от нейната форма на управление. Неравенството между членовете на индийските касти кара много учени да се съмняват, че устройството на гана и сангха е сравнимо със съвременните схващания за демокрация.
Понятието „демокрация“ се появява за пръв път в древногръцката политическа и философска литература. През IV век пр.н.е. Платон противопоставя демокрацията, „управление на управляваните“, с алтернативните системи – монархия (управление на един човек), олигархия (управление на малка група хора) и тимокрация (управление на хората, притежаващи собственост).
Класическата древногръцка демокрация в града държава Древна Атина днес е смятана от мнозина за пряка демокрация. В действителност освен общото събрание на гражданите, което взима определени решения, в Атина има и правителствени и съдебни постове, които се заемат от граждани, първоначално избирани чрез хвърляне на жребий. Самото право на участие в политическия живот е ограничено – гражданството е наследствено и ограничено до мъжете, служили в армията. Смята се, че от 250 хиляди жители на града в класическия период, едва 30 хиляди са имали граждански права, а от тях около 5 хиляди редовно са участвали в общите събрания. Повечето държавни постове са определяни с хвърляне на жребий, като само военачалниците и няколко други служители са избирани с гласуване.
Въпреки че Римската република допринася значително за някои аспекти на демокрацията, в Рим също само ограничено малцинство от жителите имат политически права. Често явление са и изборните манипулации чрез промяна в границите на избирателните райони, като на практика много често висшите постове, включително тези на членовете на Сената, се заемат от представители на няколко фамилии.
Средновековие През Средновековието съществуват различни системи, които включват избори или събрания, макар че често право на участие има само малка част от населението – например Жечпосполита (10% от населението), Алтинга в Исландия, Льогтинга на Фарьорските острови, някои средновековни италиански градове държави като Флоренция и Венеция, системата на туата в ранносредновековна Ирландия, Вечето в Новгородската и Псковската републики на средновековна Русия, скандинавските тингове, съсловните избори в Тирол и Швейцария, както и автономният търговски град Сакаи през XVI век в Япония. Участието често се ограничава само до това малцинство, което може да бъде по-скоро класифицирано като олигархия. Повечето региони в средновековна Европа се управляват от църквата или феодални владетели.
Курукан Фуга претендира да е конституцията на империята Мали (държава, просъществувала от средата на XIII век до 1645 г.). Тя е създадена от събрание на първенците, след битката при Крина, с цел да се установи управлението на новата империя. За първи път е спомената в книгата на Джибрил Тамсир Ниане, „Сундиата“.Djibril Tamsir Niane, Soundjata ou l'Epoupée Mandingue (Paris, 1960). Курукан Фуга разделя новата империя на управляващи кланове (наследствени), които са представени на голямо събрание, наречено Гбара. Все пак, този ранен опит за конституция поставя Мали по-близо до конституционна монархия, отколкото до демократична република.
Малко по-близо до модерните демокрации са казашките републики в Украйна през XVI – XVII век: Хетманщината и Запорожка Сеч. Най-високият пост, хетманът, се избира от представители от областите на страната. Поради това, че тези съюзи са силно военизирани, право да участват в избора на хетман до голяма степен имат само тези казаци, които служат в казашките отряди. С течение на времето това право е ограничено до по-високите нива във военната йерархия.
Причините за създаването на Парламента на Англия са ограниченията на правата на кралете, записани в Магна Харта, която изрично защитава определени права на поданиците, без значение дали са свободни или роби, и безусловно подкрепя това, което става основата на английския Хабеас корпус, защитавайки личната свобода срещу незаконно лишаване от свобода и правото на обжалване. Парламентът на Дьо Монфор от 1265 г. е първия изборен парламент в Англия.
Само малка част от народа обаче има право да гласува; парламентът се избира от едва няколко процента от населението (до 1780 г. – по-малко от 3%), а правото да бъде свикван е на монарха (обикновено когато се нуждае от пари). Силата на парламента постепенно нараства през следващите векове. След Славната революция от 1688 г., на следващата година е приет Закон за правата, с който са кодифицирани определени права. Избирателните права бавно се увеличават и парламентът постепенно придобива все по-голяма власт, превръщайки монарха до голяма степен във фигурант. С увеличаването на избирателните права, те също така се разпределят по-равномерно – много от така наречените „гнили местенца“ (обезлюдени или с малък брой население села в Англия), които имат право на избор на член в парламента, са премахнати със Закона за изборната реформа от 1832 г..
В Северна Америка, английските пуритани, които започват да пристигат на континента от 1620 г., установяват колонии в Нова Англия, чието управление е демократично и допринася за последвалото демократично развитие на Съединените щати.Tocqueville, Alexis de (2003). Democracy in America. USA: Barnes & Noble. pp. 11, 18 – 19. ISBN 0-7607-5230-3.
Племенните общества като бушмените, които обикновено наброяват 20 – 50 души, често не се нуждаят от водачи и взимат решения, базирани на консенсус измежду мнозинството. В Меланезия животновъдните селски общности традиционно са егалитарни и нямат нужда от твърда, авторитарна йерархия. Въпреки че един човек може да придобие известно влияние, задължително условие за това влияние е продължаването на демонстрацията на лидерски умения, а и то зависи от желанието на общността. От всеки човек се очаква да участва в общите задължения, както и има правото да участва в общите решения. Като цяло, силният социален натиск насърчава съответствията и обезкуражава индивидуализма.„Melanesia Historical and Geographical: the Solomon Islands and the New Hebrides“, Southern Cross n°1, London: 1950
XVIII – XIX век
Първата държава в съвременната история, която приема демократична конституция през 1755 г., е краткотрайно просъществувалата Корсиканска република. Тази конституция е първата, основана на принципите на Просвещението и дори дава избирателни права на жените – нещо, което е гарантирано от други демокрации едва през XX век. През 1789 г. революционна Франция приема Декларация за правата на човека и гражданина и, макар и краткотраен, Народният конвент е избран през 1792 г. от всички мъже. Всеобщото избирателно право за мъжете е окончателно установено във Франция