Иван Костов Николов, известен като Иван Костов, е български геолог, минералог-кристалограф.
Работи главно в областта на минералогията. Той е дългогодишен директор на Националния природонаучен музей и академик на Българската академия на науките.
Биография Роден е в Пловдив на 24 декември 1913 г. стар стил. Гимназиалното си образование получава в родния си град. Завършва „Естествени науки“ в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ през 1936 г.
От 1937 г. е сътрудник на Минералого-петрографския институт, а от 1938 г. успоредно преподава в Софийския университет. През 1940 г. заминава на специализация в Лондонския имперски колеж, където защитава дисертация на тема „Генезис на желязорудното находище Крепост“ и остава до края на Втората световна война.
След завръщането си в България Костов продължава да работи в областта на минералогията. През 1953 г. става професор и оглавява новосъздадената катедра по минералогия и кристалография в Софийския университет. През 1958 г. открива неизвестна дотогава оловно-бисмутова сулфосол, която нарича бончевит на името на своя учител академик професор Георги Бончев. От 1960 г. ръководи сектора по минералогия в Геологическия институт. През 1961 г. е избран за член-кореспондент, а от 1966 г. е редовен член на БАН.
През 1960-те години ръководи екип от учени, които изследват зеолитите. През 1967 г. основава лаборатория при Геологическия институт, която от 1971 г. се трансформира в самостоятелен Институт по приложна минералогия (Централна лаборатория по минералогия и кристалография „Акад. Иван Костов“; от 2010 г. Институт по минералогия и кристалография „Акад. Иван Костов“). От 1974 до 1988 г. е директор на Националния природонаучен музей при БАН, а от 1978 до 1982 г. – и на Геологическия институт на БАН.
Работи в областта на кристаломорфологията, систематиката на минералите, разпределението на минералите в България и на Балканите. Създава нова класификация на минералите, базирана на геохимичен и кристалохимичен принцип. Автор е на повече от 250 научни труда, голяма част от които са публикувани в чуждестранни издания. Неговият монографичен учебник по „Минералогия“ (последно издаден в 1993 г.) е преведен на английски и руски език. Учебникът му „Кристалография“ е с 4 издания в България и превод на руски език. Съавтор е в колектив на 4-то научно откритие в България, свързано с еволюцията на кристаломорфологията на минералите.
През 1966 г. става член на Английското геологическо дружество. През 1990 г. основава Българското минералогическо дружество и става негов пръв председател, после почетен председател след 1995 г. Почетен член е на Българската академия на науките и на редица чуждестранни научни дружества. Чуждестранен член е на Руската академия на науките и на Германската академия на природоизпитателите „Леополдина“.
В периода 1982 – 1986 е председател на Международната минералогическа асоциация. Виж интернет страницата на Международната минералогическа асоциация (International Mineralogical Association)
Иван Костов умира през 2004 г. Погребан е в парцел 4 на Централните софийски гробища. Има дъщеря Фани и син Руслан от съпругата Мария. Синът му Руслан Костов също е изтъкнат минералог.
Избрана библиография
Вижте също Костовит, минерал, наречен на името на Иван Костов
Източници
; via http://www.geology.bas.bg
Справка от 17 април 2012.
Справка от 17 април 2012.
Външни препратки In Memoriam Иван Костов , на страницата на Българското минералогическо дружество , справка от 16 април 2012. J G MacDonald (2004) Obituary of Ivan Kostov на страницата на The Geological Society of London , справка от 16 април 2012.
Произведения от и за Иван Костов в библиотеки (WorldCat Catalog) Костов, Иван Николов в Большая советская энциклопедия
От и за Иван Костов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
Бележки
Категория:Кристалографи Категория:Български минералози Категория:Академици на БАН Категория:Академици на РАН Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Почетни граждани на Пловдив Категория:Родени в Пловдив Категория:Починали в София Категория:Погребани в Централните софийски гробища