Го̀ренци или Го̀ренце (, Кали Вриси, до 1927 година Γκόρνιτσα, Горница) е село в Гърция, дем Просечен. На около 2,5 km северно от селото се намира Храмът на Дионис.
География Селото е разположено в източните склонове на Сминица, на 9 km западно от Просечен.
История Етимология Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от местното име *Гора. Жителското име е го̀ренча̀нин, го̀ренча̀нка, го̀ренча̀не.
В Османската империя В края на XIX век Горенци е чисто българско село в Зъхненска каза на Османската империя.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Горница (Gornitsa) е посочено като село със 148 домакинства и 490 жители българи. В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Горница като село със 140 български къщи.
В 1891 година Георги Стрезов пише:
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Горенци живеят 950 българи. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Gorentzi) има 480 българи екзархисти и 720 българи патриаршисти гъркомани. Според гръцката статистика, през 1913 година в Горенци (Γκόρνιτσα) живеят 771 души.
На 6 юли 1906 година ВМОРО извършва три успоредни нападения – над гръцките центрове в Драма, Плевня и Горенци. Горенци е нападнато от четата на Тодор Паница, която обкръжава квартируващото в селото турско войсково отделение, убива четирима войници, а другите се затварят в казармата (дибоя). След това четата запалва три къщи на гъркомански първенци, съсича владишкия наместник поп Иконом, убива двамата му гавази, гръцки андарти и се оттегля.
След Младотурската революция в 1909 година жителите на Горенци изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Горенци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция
По време на войната Горенци е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война остава в Гърция. През 1916-1918 година е под българско управление. В края на 1916 година българското училище в Горенци е възстановено.Цокова Полина и Йордан Симов. Българското образование в Македония 1915–1918 г. – (не)преодоляната криза, Кюстендилски четения 2009. Кризите в историята, София 2011, с. 153. Данни от март 1918 година сочат 1040 жители и 102 къщи.Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912-1919 година, Исторически преглед, книжка 1-2, 2009, с. 105.
Част от българското му население се изселва и на негово място са настанени 51 семейства гърци бежанци с 211 души. В 1927 година името на селото е сменено на Кали Вриси. Според преброяването от 1928 година Горенци е смесено местно-бежанско село с 51 бежански семейства и 180 души.
След Втората световна война голяма част от останалото българско население бяга в България. От 60-те години започва масово изселване към големите градове.
Населението произвежда много тютюн, жито и други земеделски култури, като е развито частично и скотовъдството.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Горенци на 13 януари 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Джаханас Δαρτσεανάκ Карперон Καρπερόν местност СЗ от Горенци Хаджи чешме Χατζῆ Τσεσμὲ Криовриси Κρυόβρυση местност И от Горенци Чаталка Τσατάλκα Петалон Πέταλον връх в Сминица (946,6 m) З от Горенци Пряслап Πράσλακ Ликотопос Λυκότοπος местност СЗ от Горенци Пилаф тепе Πιλάφ Τεπέ Хелона Χελώνα купообразен връх в Сминица (1023 m) З от Горенци Чирпан Τσιρπὰν Алепорема ᾿Αλεπόρρεμα река
Личности Родени в Горенци Атанас Димитров (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина Атанас Христов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Девета велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен Георги Чауша, деец на ВМОРО, четник на Христо Манов Митруш Марков, заедно със сина си Васил ръководи Горенския комитет на ВМОРО, погребват убития войвода Христо Манов. Икономос Папайоану (Οικονόμος Παπαϊωάννου), гръцки духовник и агент от трети ред на гръцката пропаганда Иван Марчов (Йоанис Мардзиос), гръцки андартски капитан Коста Атанасов Мингов (1906 – 1943), български комунистически деец
Починали в Горенци Герман Михаилидис (? – 1896), драмски митрополит Мирчо Кипрев (1880 – 1903), български революционер, войвода на ВМОРО Христо Манов (1878 – 1906), български революционер, войвода на ВМОРО
Други Хрисостом Вулцос (1927 – 1986), гръцки духовник
Външни препратки Горенци на сайта на Дем Просечен
Бележки
Категория:Села в дем Просечен