Джайнизъм (; , джайна; , , джина – „победител“) e традиционна дхармическа религия, възникнала в Индия през периода от 9 до 6 в. пр.н.е.Helmuth von Glasenapp, Shridhar B. Shrotri. 1999. Jainism: an Indian religion of salvation. P.24. „Thus not only nothing, from the philosophical and the historical point of view, comes in the way of the supposition that Jainism was established by Parsva around 800 BCE, but it is rather confirmed in everything that we know of the spiritual life of that period.“Dundas, Paul. 2002. The Jains. P.17. „Jainism, then, was in origin merely one component of a north Indian ascetic culture that flourished in the Ganges basin from around the eighth or seventh centuries BCE.“. Съгласно самото учение, джайнизмът е съществувал винагиHelmuth von Glasenapp, Shridhar B. Shrotri. 1999. Jainism: an Indian religion of salvation. P.15 „Jainas consider that religion is eternal and imperishable. It is without beginning and it will never cease to exist. The darkness of error enveloping the truth in certain, periodically occurring aeons clears up again and again so that the brightness of the Jaina-faith can sparkle again anew.“Dundas, Paul. 2002. The Jains. P.12 „Jainism is believed by its followers to be everlasting, without beginning or end…“Varni, Jinendra; Ed. Prof. Sagarmal Jain, Translated Justice T.K. Tukol and Dr. Narendra Bhandari. . New Delhi: Bhagwan Mahavir memorial Samiti. „The Historians have so far fully recognized the truth that Tirthankara Mahavira was not the founder of the religion. He was preceded by many tirthankaras. He merely reiterated and rejuvenated that religion. It is correct that history has not been able to trace the origin of the Jaina religion; but historical evidence now available and the result of dispassionate researches in literature have established that Jainism is undoubtedly an ancient religion.“ Pp. xii – xiii of introduction by Justice T.K.Tutkol and Dr. K.K. Dixit.. За основатели (или, съгласно други версии, известни разказвачи на по-старите традицииJoel Diederik Beversluis (2000) In: Sourcebook of the World’s Religions: An Interfaith Guide to Religion and Spirituality, New World Library: Novato, CA ISBN 1-57731-121-3 Originating on the Indian sub-continent, Jainism is one of the oldest religion of its homeland and indeed the world, having pre-historic origins before 3000 BCE and the propagation of Indo-Aryan culture…. p. 81Jainism by Mrs. N.R. Guseva p.44) на учението, се смятат кшатрий Вардхамана или Джина Махавира. Джайнизмът проповядва избягване на вреда на всички живи същества на света. Философията и практиката на джайнизма са основани най-вече на самоусъвършенстването на душата за постигане на всезнание, всемогъщество и вечно блаженство. Всяка душа, преодоляла телесната си обвивка, останала от предишните животи, и достигнала нирвана, се нарича джива. В древните джайнистки текстове често се приравняват към джайн дхарма и шраман дхарма. В съвременния свят, джайнизмът е представен от малка, но влиятелна религиозна общност, възлизаща на 5 – 6 милиона последователи в Индия, както и от успешно развиващите се имигрантски общности в Северна Америка, Западна Европа, Далечния Изток, Австралия и други части на светаEstimates for the population of Jains differ from just over four million to twelve million due to difficulties of Jain identity, with Jains in some areas counted as a Hindu sect. Many Jains do not return Jainism as their religion on census forms for various reasons such as certain Jain castes considering themselves both Hindu and Jain. The 1981 Census of India returned 3.19 million Jains. This was estimated at the time to be at least half the true number. There are an estimated 25,000 – 30,000 Jains in Europe (mostly in Britain), 20,000 in Africa, 45,000 plus in North America (from ) and 5000 in the rest of Asia..
Джайнистките библиотеки са най-старите в ИндияThe Jain Knowledge Warehouses: Traditional Libraries in India, John E. Cort, Journal of the American Oriental Society, Vol. 115, No. 1 (януари – март 1995), pp. 77 – 87.
Етимология Името на тази религия идва от думата „джина“ ( – „победител“), прибавяна като титул към името на най-просветените учители. За неин основател се смята Махавира Джина, но според ортодоксалната традиция на джайнизма, той е само последният тиртханкар (велик учител; „тиртханкар“ – букв. „създател на брод“), като по този начин претендира за най-древната възникнала религия. През 1 в. пр.н.е. последователите (т. нар. „джайни“, ед. ч. „джайна“) на джайнизма се разделят на две основни секти – шветамбара („облечени в бяло“) и дигамбара („облечени в цветовете на страните на света“). Придържайки се към еднаквите принципи на тази религия, те се различават по почитането на различни канонични текстове и в тълкуването и интерпретацията на различни елементи. Окончателното кодифициране на джайнизма става през 3 век – 900 години след дейността на Махавира.
История
Произход Произходът на джайнизма е неясен. Джайните претендират, че тяхната религия е вечна и смятат Ришабханата за основател в сегашния цикъл, първият от 24-те Джайни Тиртханкари в джайнистките вярвания, който е живял в продължение на 8 400 000 пурва години. Според една от хипотезите, тази на Сервепали Радхакрин, първият вицепрезидент на Индия, джайнизмът е съществувал преди да бъдат съставени Ведите. Според историците, от 24-те Тиртханкари, първите 22 са митични фигури, за които се вярва в джайнизма, че са живели преди повече от 85 000 години, всеки от които е бил от пет до сто пъти по-висок от обикновените хора и е живял хиляди години. За образа на 23-тия Тиртханкара Паршванатха е общоприето да се смята, че е основан на древна историческа личност.
Джайнизмът, подобно на будизма, е една от Срамана традициите на Древна Индия – тези, които отхвърлят Ведите и разработват собствени писания.P. Billimoria (1988), Śabdapramāṇa: Word and Knowledge, Studies of Classical India Volume 10, Springer, ISBN 978-94-010-7810-8, pages 1 – 30
Има доказателства за присъствието на джайнистки монаси в Южна Индия към втори или първи век пр.н.е., както и археологически доказателства за джайнистки монаси в Сауращра в Гуджарат към втори век от новата ера. Открити са статуи на Джайна Тиртханкара, датиращи към 2 век пр.н.е.
Принципи, норми, практики и основни положения Възникнали и развил се в Индия, джайнизмът се базира на традиционни индуистки вярвания, заемайки понятия и термини от тях и пречупвайки ги през собствената си призма. Той е насочен към пълното духовно самоусъвършенстване с цел постигане на нирвана; това се постига чрез развиването на мъдростта и самоконтрола („врата“, санскр. जीव). Това е пътят за освобождаването на душата (мокша) от самсара. Мокша се достига след освобождаването от кармата. Достигналите мокша се наричат сидхи (ед. ч. „сидха“), а тези, които все още са обвързани със земята посредством кармата, се наричат сансарини. Философията и практиките в джайнизма се базират на една основна, произлизаща от общоиндийските представи за карма и самсара, представа, залегнала в това учение. Според нея съществуват две несъздадени, изначални категории – т. нар. дживи (души, активни агенти на действието и възприятието) и адживи (неживи, неодушевени начала). Джива (душа) имат както живите същества (вкл. растенията), така и елементите на материята – земята, огъня, водата, въздуха, – но дживите са различни в зависимост от броя на сетивните (възприятийните) органи – от един при растенията, до пет при хората и боговете. Така се създава своеобразна йерархия, в която най-висшето място е отредено на човека, тъй като само той може да прекрати действието на кармата и да се освободи от нея. В същото време обаче изначалният кръговрат (в см. прераждане) на дживите поражда идеята за равенство на всички същества, тъй като са одухотворени, като оттук следва и принципът „ахинса“ – забраната за причиняването на каквато и да е вреда. Тъй като джайнизмът разделя обитаваният от хората свят на кармичен (свят, в който времето тече и има история) и не-кармичен (свят, в който периодите на времето не се сменят), – състоянието на пълно освобождаване от кармата (т. нар. „сидха“), постигано от съвършените дживи, може да се постигне само в кармичния свят.
3-те съкровища и 5-те етични норми на джайнизма Джайнизмът следва пътя към освобождаването от възлите (етапите) на самсара, като според него това е достижимо чрез практикуването на „трите съкровища“ (ратнатрая) на това учение: Съвършеното възприятие (ананта даршана, санскр. अनन्त दर्शन्) или още Правилното възприятие (Samyak Darshana, Самяк Даршана) – правилното/съвършеното възприятие на истината и вяра в принципите на джайнисткото учение. Съвършеното знание (ананта джнана, санскр. अनन्त ज), още Правилното познание (Samyak Gyana, Самяк Джнана) – Правилното познание е съвършено и предполага да се знае всичко в цялост и е възможно само след освобождението от кармичните напластявания; пределът на правилното познание е всезнанието (кевала джнана). Съвършеното поведение (ананта чаритра, санскр. अनन्त चरित्र), още Правилното поведение (Samyak Charitra, Самяк Чаритра) – пълното спазване на петте основни етични норми (махаврата), определени от джайнизма: Ахимса – Не причинявай вреда на нищо и никому. Сатя – Бъди искрен и благочестив. Астея – Не кради. Брахмачаря – Не прелюбодействай. Апариграха – Не придобивай.
Практики Практиките се свеждат главно до спазването на тези етически норми, постигано и чрез най-суров аскетизъм (тапас). Джайнизмът заповядва на последователите си да бъдат честни, въздържани в делата, думите и помислите си; да се стремят към пълно отричане от земните неща и, най-вече, строго да съблюдават ахимса – ненанасянето на вреда на живите същества. Основната молитва в джайнизма е мантрата Намокар, изказваща дълбокото уважение на практикуващия я към по-развитите духовно от него.
Третият принцип – съвършеното/правилното поведение, – разделя още в ранните години от възникването на джайнизма неговите последователи на миряни и монаси. На миряните се предписва само съблюдаването на моралните норми, докто монасите се стремят към идеала чрез строг аскетизъм, като джайнистикия аскетизъм се отличава с много по-голяма суровост и принципиалност от подобните нему в другите религии на Индия. Джайнистикият монах не трябва дълго да се задържа на едно място, той трябва да броди из страната облечен в най-проста дреха (при шветамбара) или съвсем гол (при дигамбара).
Най-големият грях за джайнистите (т. нар. хинса) е причиняването на вреда на живо същество. Ортодоксалният джайна прецежда питейната си вода, за да не би случайно в нея да са попаднали живи същества; премита пътя пред себе си със специална метличка, за да не настъпи насекомо или друга твар. Строго е забранено придвижването нощем, тъй като в тъмнината е възможно неумишлено да бъде нанесена вреда на живо същество.
Общи положения Всичко живо, всяка вещ притежават душа, като всяка душа е свещена и обладава вродено безкрайните знание, възприятие, сила и щастие, скрити в кармата ѝ. Затова отношението към всичко живо трябва да е както към себе си, да не се вреди на никому и нищо и да се прави добро. Всяка душа е отговорна за живота си в настоящето и бъдещето. Когато душата се освободи от кармата, тя става свободна и придобива божествено (чисто) съзнание, безкрайно знание, възприятие и щастие. В джайнизма няма понятие за висш божествен създател, спасител или унищожител. Вселената се саморегулира и всяка душа потенциално може да достигне божественото съзнание със собствени усилия, следвайки „Пътя на Трите съкровища“.