Паметта на водата е псевдонаучна хипотеза, привлечена в подкрепа на спекулациите за предполагаеми лечебни свойства на хомеопатията.
Първите опити за научно доказване на паметта на водата датират от 1988 г. Френският имунолог Жак Бенвенист публикува в сп. Nature резултати от опити, спонсорирани от хомеопатичната компания „Боарон“, които би трябвало да докажат, че водата помни свойствата на последното разредено в нея вещество. Редакцията на сп. Nature поставя условие за публикуването на данните: комисия да провери на място методите на работа на Бенвенист. Тричленна комисия отива в лабораторията на Бенвенист, за да контролира експерименталната честност на опитите. Повторно проведените експерименти отхвърлят хипотезата за паметта на водата. Бенвенист обаче продължава да отстоява твърдението си, че водородните връзки са отговорни за паметта на водата. Научни опити доказват, че след хомеопатично разреждане водата за по-малко от 50 фемтосекунди губи памет за веществото, което е било разтворено в нея.
Работите на Бенвенист са осмени от научната общност: за „откритията“ си той получава две антинобелови награди.
Друг придобил известност защитник на паметта на водата от псевдонаучните среди е японецът Масару Емото. Известният скептик Джеймс Ранди предлага на Емото награда от един милион долара, ако успее да повтори опитите си в научна среда. За Ранди, както и за научните среди, твърденията на Емото са незащитими.
Източници
Категория:Хомеопатия