Ваня Петкова (с рождено име: Ива̀на Петко̀ва Петко̀ва) е българска поетеса, писателка и преводачка от смесен български, руско-украински, и гръцки произход. Смятана за една от най-големите български поетеси от втората половина на XX и началото на XXI век.
Авторка е на 36 книги, сред които 27 стихосбирки, 8 новели с разкази, и романът „Бог е любов“, издаден посмъртно. Преводачка е от украински, руски, английски, арабски, сърбохърватски, немски, и испански.
Поезията на Петкова е преведена и издадена на 13 езика, сред които японски, арменски и арабски. Нейна духовна наставничка е Елисавета Багряна.
Биография и творчество Родословие Родена е на 10 юли 1944 г. в София, в семейството на Петко Петков, син на белогвардейските имигранти Иван Искандеров, с военния прякор „Скендербег“ – генерал от руско-черкезки произход, служил при император Николай II, и съпругата му Анастасия Житска – украинка от Полтава, които след началото на руската гражданска война през 1917 г. се преселват от Руската империя в България заради репресиите от страна на болшевиките, променят си фамилиите и се заселват край Дунава, а по-късно в старопрестолната столица Велико Търново.
Майката на Ваня – Василка, с истинското име Василиса, е шивачка, родом от Бургас, и дъщеря на етническа гъркиня от България и българин. Василка и Петко кръщават дъщеря си с името Ивана, в чест на дядо ѝ ген. Иван Искандеров. Впоследствие Петкова сама си променя името от Ивана на Ваня.
Баща ѝ умира рано, остават сами с майка си, която шие, за да издържа дъщеря си. Като малка Ваня прекарва значителна част от детството си между София, Созопол, и село Лозица, край река Дунав. Поради космополитната среда на семейството ѝ, основно говори на руски и гръцки език, а впоследствие научава и български.
Ваня Петкова е често определяна като най-космополитната личност в българската литература, както поради знанието ѝ на седем езика и издадени на пет континента произведения, така и поради нейния смесен произход. Наричана е и „бунтарката на българската литература“. Белогвардейската история на нейното семейство по-късно служи като допълнителна пречка в кариерата на младата поетеса, изгряваща по време на комунистическия строй в България. В действителност се оказва, че белогвардейската история на семейството не е пречка поетесата да замине на дипломатическа работа в чужбина (веднага след завършване на славянска филология и втора специалност немски език) в Судан и Куба, където славянските езици и немският език не са особено популярни.
Има една дъщеря, Олга-Жаклин, по-известна с псевдонима Оля Ал-Ахмед, и двама внука, Насър и Джозеф.
Нейни са фразите: Образование и творчество През 1962 г. завършва 21-во средно училище „Христо Ботев“ в София, а през 1967 г. завършва СУ „Св. Климент Охридски“ с основна специалност „Славянска филология“ и втора специалност „Немски език“. Между 1974 и 1978 година, по време на паралелната си дипломатическа кариера като културен представител на България в Куба, Петкова завършва магистратура по испански език и латиноамериканска култура в университета „Хосе Марти“ в Хавана.
Литературният ѝ дебют е през 1959 г., когато публикуват нейното стихотворение „Мечта“ във вестник „Средношколско знаме“, което тя посвещава на врабче. Стихотворението впоследствие е забелязано от Дора Габе, която насърчава младата поетеса да продължи да пише. След години, композиторът Йосиф Цанков, моли Ваня да започне да пише текстове за неговите музикални композиции. Така Маргрет Николова запява „Любовта на Юнгата“, която остава в историята на българската естрада, като първата песен спечелила „Наградата на публиката“ в първото издание на конкурса „Златен Орфей“ през 1965 г.
Запознават младата Ваня и с Блага Димитрова, която я кара да ѝ донесе свои стихове. Когато Ваня стоварва всичко, което е писала, покойният Веселин Ханчев я вика в издателство „Български писател“ и казва: „Момиче, ти си гениална!“.
През 1965 г. издават първата ѝ стихосбирка „Солени ветрове“. Тогава е на 21 години.
След образованието си в университета е изпратена да работи в българското посолство в Хартум, Судан, откъдето е нейният съпруг Нури Садик-Ора̀би – доктор на науките от нубийски произход, с когото Петкова стъпва в брак в България през 1966 г., и който става един от основателите на арабската редакция на Българското национално радио.
Член е на Съюза на българските писатели,Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 16 юни 2026 г. на Съюза на преводачите в България и на Съюза на българските журналисти.
През 1967 г. им се ражда дъщеря, която кръщават Олга-Жаклин. През същата година излизат стихосбирките на Ваня Петкова „Куршуми в пясъка“, „Грешница“ и „Привличане“.Почина поетесата Ваня Петкова, Дарик нюз, 26 април 2009.
Между 1966 и 1968 година работи като редакторка в списание „Славейче“, а от 1970 до 1973 година като редактор във външния отдел на вестник „Литературен фронт“.
Цензурирани книги След издаването на стихосбирката „Грешница“ през 1967 г. книгата е цензурирана и иззета от книжарниците на страната, заради основното ѝ стихотворение „Грешница“, а именно фразите „Ето – аз съм грешница. Казвам това, което мисля, целувам устни, които искам, и очи с цвят на езеро, и очи с цвят на лешници аз до дъно разплисквам.“ На по-късен етап, с помощта на Людмила Живкова, партията премахва забраната, и стихосбирката е издадена без цензура през 1968 г., но създава редица дебати и спорове в литературните среди на България.
С поезията си Ваня Петкова създава смут в литературнокритическите среди. За писането ѝ Енчо Мутафов твърди, че „Петкова говори истини, които не смайват, но имат свое вътрешно горене и като чувствителност са неповторими по свой начин“.
„Нейните стихове хвърлят едно предизвикателство: в общо взето целомъдрената българска поезия, характерна със свенливия си реализъм, заговорва с първична сила една жена, търсеща в любовта не само упованието, а и насладата... Ваня Петкова притежава невероятната способност да ни разкрива всеки път любовната игра по новому, без нито едно повторение." – Любен Георгиев (български литературен критик, цитата, 1967 г.).
По думите на известния кинокритик и литературен историк Атанас Свиленов: „Ако Ваня Петкова ни демонстрираше само една лична женска дързост, нейната поезия нямаше да се възприеме като значим обществен и естетически факт“.
Сред известните литературни критици, също така изказали се положително към стихосбирките „Грешница“ и „Куршуми в пясъка“ са Иван Спасов, Огнян Сапарев, Мариана Тодорова, Стефан Коларов, Евтим Евтимов и Панталей Зарев, въпреки множеството свидетелства на техни съвременници, че с последния са имали постоянни пререкания. „В нейната интимна и женствена поезия, звучат силни и мъжествени тонове. Даже болката ѝ, даже страданието ѝ са осмислени от вяра, здраво я държи чувството, че никое страдание не е гибел, че никоя загубена надежда не е безнадеждност. Нещо гордо и силно излъчва духът на тази поетеса.“ – акад. Панталей Зарев
Значителна част от произведенията на Петкова спадат в направлението определено като „българска маринистика“, поради открито изразената адмирация на поетесата към морето, показателно демонстрирана в стихосбирки като „Синята книга“ и „Пиратски стихове“, и високо оценена от българския литературен критик, най-известен в областта на маринистиката - Георги Николов, който твърди, че „С неспокойното си дарование, чудесната Ваня Петкова, прокарва вододел пред миналото. Съхранявайки го в реквием на истинността“.
Песни Ваня Петкова е авторка на текстовете на редица известни български песни, сред които „Дискотека“ на група Трик с основен солист Етиен Леви, „Старите камбани“ на Йордан Марчинков (ном. „Мелодия на годината“ 1970 г.) , „Любовта на Юнгата“ (ном. „Златен Орфей“) и „Старият Барба“ на Маргрет Николова, „Зайчето“ на българската рок група Дисонанс, „Закъснялото писмо“ и „Недей ми казва сбогом“ на Мими Николова, „Докато още може“ на Доника Венкова, първата песен на Фактор – „Спри този свят“, както и „Влюбена в мен“, „Обичам те“ на група Вираж (по музика на Асен Драгнев от група Атлас),„Зимна приказка“ в изпълнение на Йордан Йорданов (от група Фанданго), и алтернативна версия в изпълнението на актьора Пламен Манасиев, „Обратна река“ и „Жена“ с композиция на Дора Драганова, и в оперното изпълнение на Людмила Хаджиева, както и оперният хор „Любовна нощ“ по композиция на Любомир Пипков.
Ваня Петкова е и авторка на текста на символичния химн на арменците в България – „Арменски очи“, в изпълнение и композиция на Хайгашод Агасян, който пише песента по едноименното й стихотворение „Арменски очи“ от стихосбирката „Обет за мълчание“(1979 г.).
През 1982 г. Балкантон издава плочата „Ваня Петкова: Стихотворения", с авторски рецитал на поетесата, включващ фонов музикален съпровод.
През 2024 г., изпълнителят Деян Неделчев създава песен по стихотворението на Ваня Петкова „Бъди“, със същото название.
Преводна литература Освен превода на личните си литературни произведения, Ваня Петкова успешно използва познанията си по седем езика за превод и редакция на редица чужди автори като Евгений Евтушенко, Махмуд Даруиш, Пабло Неруда, Весна Парун, Дмитро Павличко, Алфредо Варела, Тарас Шевченко, Едуард Успенски, Леся Украинка, Низар Кабани и др.
През 1985 г. Ваня Петкова изучава арабски език в сирийската столица Дамаск, където живее три години, и написва „Арабски морски новели“ в съавторство със сирийския писател и прозаик Ахмад Сулейман Ал-Ахмад. През 1992 г. Петкова заминава за Украйна, родината на баба ѝ по бащина линия, където живее пет години и превежда творчеството на редица украински автори на български език.
Последни години от живота
През 2000 г. Петкова се премества да живее в село Езерово в Родопите, където прекарва последните 9 години от живота си до 2009 г., и където написва последните си творби приживе, сред които и стихосбирката, посветена на американския актьор Джони Деп, „Пиратски стихове“, както и новелите издадени посмъртно „И ние сме България“. През 2005 г. и присъждат най-високите отличия за цялостно творчество, наградите „Златен век“ и „Георги Джагаров“.
Интересни факти Ваня Петкова е първата и единствена поетеса в света, изнесла три авторски рецитала по време на полет в самолет. „Поетичните полети“ са извършени от компаниите Балкан и Аерофлот в годините 1983 и 1984, с маршрути: София – Москва, София – Берлин, и София – Дамаск. Според очевидци (част от които са и членовете на българската рок група Сигнал), Ваня рецитира „във въздуха“ на четири езика, в рамките на 40 – 50 минути от самия полет. Заради това постижение СБП официално я номинират за вписване в Книгата с рекордите на Гинес. Ваня Петкова е авторка на сценария за постановката на режисьора Любен Гройс „Хитър Петър на панаира“. Талантът ѝ е открит от Дора Габе и Блага Димитрова, а с годините нейна духовна наставничка става Елисавета Багряна. На свой ред Ваня Петкова вдъхновява с творчеството си Петя Дубарова, която споделя афинитета си към поезията на Ваня Петкова на актрисата Таня Шахова, по време на снимките на филма „Трампа“, през 1977 г. Между 1960 и 1962 г., Ваня работи в завод „Шести Септември“ в София, като шофьор на електрокар, поради причината че първите ѝ два опита да постъпи в Софийския университет са неуспешни. Някои от най-известните ѝ първи творби са били написани на амбалажна хартия по време на почивките в завода. За цялата си литературна кариера, Ваня Петкова има изнесени близо 800 рецитала в страната и чужбина. Сред първите е рециталът озаглавен „Изповед на две жени“, в дует с Невена Коканова. Сред най-близките приятели на Ваня Петкова са били: бащата на Че Гевара – Ернесто Гевара Линч, Евгений Евтушенко и Булат Окуджава, аржентинският писател Алфредо Варела, хърватската писателка Весна Парун, и бившия президент на Палестина – Ясер Арафат. В България е дружала основно с актрисите Невена Коканова, Таня Дякова, Йорданка Кузманова, певицата Йорданка Христова, и поетите Дамян Дамянов, Любомир Левчев, Евтим Евтимов и Георги Джагаров.