Дебърският говор е български диалектСтойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 176 от крайната югозападна група югозападни говори.
Говори се в пограничните области на Република Северна Македония и Република Албания – в района около град Дебър. Тъй като местното население е познато като реканци или мияци, диалектът понякога се нарича и рекански или мияшки.
Македонската диалектология разделя дебърския говор на дебърски, рекански и галички, като ги класифицира като диалекти на т. нар. македонски език.
Характерни особености Праславянското *tj застъпено като: шч – плèшчи (плещи), гòрешчо (горещо) к’ – плèки (плещи), кèрка (щерка) Праславянското *dj застъпено като: жд – нỳжда, говеждò. г’ – вèг’а (вежда), прèг’а (прежда) Засилена употреба на гласната о като застъпник на стб. : мош (мъж), пот (път), сòбота (събота) застъпник на стб. : йòзик (език) застъпник на стб. и : лòжеш (лъжеш), бòчва (бъчва), òсом (осем), сèдом (седем), звòнец (звънец) заместник на ударено а след назални съгласни: снòа (снаха), мòшчеа (мащеха) Преглас х⇒ф: греф (грях), вр̥ф (връх), рèкоф (рекох). Звучен изговор на сричкотворните л и р: сл̥̀нце (слънце), жл̥̀чка (жлъчка), тр̥н (трън), цр̥н (черен). Наличие на тройно членуване. Множествено число с окончание -ови/-еви: дòбови (дъбове), лèбови (хлебове), сòневи (сънища) Глаголно окончание -а за 1 л. ед. ч. сег. време при всички спрежения: стрѝжа (стрижа), сèйа (сея), рàг’а (раждам) Глаголно окончание -т за 3 л. ед. ч. сег. време при всички спрежения: пѝшит (пише), вѝйет (вие), мèтет (мете) Лични местоимения: той (той), тàйа (тя), мѝйе (ние), тèйе (те).
Вижте също Марко Григоров от с. Тресонче, Реканско, Вардарска Македония – „Говорът на Малореканците (Мияците) в Дебърско“ Нашински говор Бобощенски говор
Източници
Категория:Македонски диалекти Категория:Югозападни говори Категория:Култура в Дебър