Чалджиево (, Филотас, до 1926 година Τσαλτζιλάρ, Цалдзилар) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.
География Селото е разположено в котловината Саръгьол на 6 километра южно от град Суровичево (Аминдео) и на 40 километра от град Лерин (Флорина).
История В района на Чалджиево има следи от човешко присъствие от праисторически времена, както е видно от находките от разкопките в местността Амбелия – Орнитонес, като най-старите датират от периода на ранния неолит. Животът на това място продължава до елинистичната и римската епоха. В други местности около Чалджиево – Цаиря, Турку Милос, Лофос, са открити останки от селища от ранната и късната бронзова епоха, желязната епоха, а също така и от последващите исторически периоди.Δήμος Αμυνταίου, Φιλώτας
В Османската империя В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Чалджиево (Tchaldjiévo) е посочено като село в каза Джумали с 20 домакинства и 62 жители българи.
В 1889 година Стефан Веркович пише за Чалджиево:
На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Калджилар (Kaldjilár), като жителите му са турскоговорещи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Чалджиево (Чалджиларъ) има 1950 жители турци.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Чалиево (Чалюр) е чисто турско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 410 къщи.
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Чалджилар (Τσιαλτζιλάρ), Кайлярска каза, живеят 2250 турци.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Чалджилар (Τσιαλτζιλὰρ), село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак, има 2250 мюсюлмани.
В Гърция През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Чалджилар (Чалџилар) има 300 къщи турци. По силата на Лозанския договор в 1922 години турското население на Чалджиево е изселено и на негово място са заселени християни бежанци. Бежанците произхождат от селата:
Айдими (Αυδήμι), Източна Тракия Сурмена (Σούρμενα), Офис (Όφις), Понт Богазкьой (Μπογιάζκιοι), Източна Тракия Флогита (Φλογητά), Конийско Гьолджук (Γιολτζίκ), Източна ТракияΜορφωτικός - Πολιτιστικός Σύλλογος Φιλώτα, Ιστορία
В 1926 година селото е прекръстено на Филотас. В 1928 година Чалджиево е чисто бежанско село с 539 бежански семейства и 2188 жители бежанци.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Чалджиево на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Караагач Καράγατς Пиги Πηγαίрека на ЮИ от Чалджиево Кутлево Κούτλεβο Харадрес Χαράδρες връх на ЮЗ от Чалджиево (721 m) Гроки Γρόκι Химадия Χειμαδιά Султара Σουλτάρα Вриси Βρύση местност на Ю от Чалджиево Килот Κιλὸτ Петра Πέτρα местност на ЮЮИ от Чалджиево по едноименната река Килот
До 2011 година Чалджиево е център на дем Чалджиево в ном Лерин. Икономиката на Чалджиево е базирана предимно на селското стопанство. Функцията на седалището на дем води до създаването на адекватна инфраструктура – социални и медицински услуги, спорт, образование, култура. В селото има три църкви – „Свети Георги“, „Свети Всилий“ и „Света Петка“. В селото функционира силогос „Черно море“.
Преброявания 2001 – 1821 души 2011 – 1772 души
Бележки
Категория:Села в дем Суровичево