Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга. Тя е единствената голяма река в Европа, която тече в посока от запад към изток и се влива в Черно море. Река Дунав протича през най-много държави в светаДунав е реката, която протича през най-много държави в света – 10 на брой – Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, България, Румъния, Молдова и Украйна, водосборният ѝ басейн е в гореизброените 10 държави и в още 9 държави: Швейцария, Италия, Чехия, Полша, Словения, Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания, Косово. Дължина 2857 km. Площ на водосборния басейн 817 000 km². «Большая Советская Энциклопедия» – Дунай, т. 8, стр. ...
Етимология Дунав на български често се членува: Дунавът/Дунава. Името e ; ; ; ; ; . Всички изброени имена произлизат от протоиндоевропейското *dānu. Латинската форма Danubius е и име на речно божество. Различен произход има старогръцкото име Ἴστρος.
Предполага се, че латинското име Danubius произлиза от местния падеж на праиндоевропейската дума *dānu („река“), от която произлизат също иранската Танаис (старо име на река Дон) и санскритската dānu („река“, „поток“). Други европейски реки, чиито имена вероятно имат същия произход, са Донец, Днепър, Днестър, Дау, английската Дон.
Предполага се, че българската, сръбската и хърватската форми са произлезли от дако-мизийската *Dōnavi(s), руската, словашката и украинската – от по-късния, също дако-мизийски вариант *Dōnaï(s). Немското окончание -au идва от често срещаното германско окончание на хидроними *-awa. Съвременната немска форма се използва от средата на 18 век, а преди това реката е наричана Tonach, по-късно и Donaw.
Извор, течение, устие Извор, горно течение
Дунав води началото си от платото Баар в планината Шварцвалд (с надморска височина на изворите 1078 m) в Германия, където две по-малки реки, Бригах и Брег, се сливат на 1,4 km от селището Донауешинген и оттам нататък реката се нарича Дунав. Освен тази теория съществува и теория, че началото на река Дунав е потокът Дунав, който извира в пределите на замъка „Фюрстлих Фюрстенбергишес шлос“ край Донауешинген. Този карстов извор е каптиран през 18 век и водата му е отведена чрез тръбопровод под земята на замъка. През 1895 г. Адолф Хеер изгражда скулптурна композиция над кръглия басейн на потока Дунав, която изобразява майка Баар, която сочи пътя на младия Дунав. Няколкостотин метра след извора на потока той се слива с река Бригах, а тя от своя страна след километър и половина се слива с река Брег и дава началото на река Дунав.
Горното течение на реката е до град Виена. В този си участък протича по територията на Германия и Австрия, а водосборният ѝ басейн освен в горните две страни се простира и на част от територията на Швейцария и Италия. Тук Дунав е типична планинска река, като тече в пределите на планината Шварцвалд, Швабско-Баварското плато и стесненият участък между Алпите и Чешкия масив. Долината му е тясна и дълбока с високи и стръмни склонове. Ширината на коритото се колебае от 20 – 100 m в района на град Улм до 100 – 350 m в района на Виена. Скоростта на течението е 1 – 2,8 m/s. На отделни места коритото на реката е коригирано със защитни диги. В този участък най-големите притоци, които реката получава са предимно десни (Ин, Изар, Лех, Енс и др.), водещи началото си от Алпите.
Средно течение Средното течение на Дунав обхваща участъка от Виена до пролома Железни врата, като в този си участък реката пресича Среднодунавската равнина и протича по териториите на Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия и Румъния. Между Виена и унгарския град Дьондьош тече в източна посока, след това до хърватския град Вуковар – в южна посока, а след това до Железни врата – в посока изток-югоизток. В Среднодунавската равнина долината на Дунав е широка от 5 до 20 km, с две ясно изразени заливни тераси, коритото меандрира, разделя се на отделни ръкави, а скоростта на течението е 0,3 – 1,1 m/sec. На отделни места реката преодолява отделни ниски възвишения и напречни ридове, като образува проломи (Унгарски врата, Вишеградски пролом, Железни врата, Казане). В тези участъци долината ѝ се стеснява до 0,6 – 1,5 km, а на места до 150 m, като дълбочината ѝ значително се увеличава (до 15 – 20 m, в пролома Казане – до 70 m), а скоростта на течението ѝ нараства до 2,2 – 4,7 m/sec. В резултат на изградените хидротехнически съоръжения голяма част от меандрите ѝ са изправени, част от страничните малки ръкави са пресушени и са изградени водозащитни диги. В този си участък Дунав получава своите най-големи притоци (Сава, Тиса, Драва, Велика Морава, Вах и др.), а водосборният ѝ басейн силно се разширява и обхваща части от териториите на Италия, Чехия, Полша, Украйна, Словения, Босна и Херцеговина, Албания и Косово.
Долно течение, устие Долното течение на Дунав се простира от пролома Железни врата до устието и в този се участък реката преминава през териториите на Сърбия, България, Румъния, Молдова и Украйна, като в началото тече на югоизток (до Видин), след това на изток (до Силистра), а накрая на север (до Галац) и отново на изток до устието. Тук Дунав е типична равнинна река, като тече през Долнодунавската низина. Долината ѝ се разширява до 7 – 20 km, ширината на заливните ѝ тераси също и се разделя на многочислени ръкави и протоци. Ширината на коритото на места достига 1 – 2 km, средна дълбочина 5 – 7 m, скорост на течението 0,5 – 1 m/sec. В този участък най-големите и притоци са Прут, Сирет, Олт, Яломица, Искър, Арджеш и др.). При вливането си в Черно море Дунав образува голяма делта (площ 3500 km²), като се разделя на 3 основни ръкава (гърла) – Килийски, Сулински и Георгиевски. Най-северният – Килийският ръкав, служи за граница между Румъния и Украйна. Средният ръкав – Сулинският, е най-пълноводният и главен плавателен..
Дунав е включен в списъка на няколкото най-застрашени реки в света, изготвен за Световния ден на водата през 2007 г.
Водосборен басейн, притоци Водосборен басейн Дунав е и единствената река в света, която протича през територията на 10 държави (Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, България, Румъния, Молдова и Украйна.), а водосборният ѝ басейн се простира освен на териториите на горните 10 държави и на териториите на още 10 държави: Швейцария, Италия, Чехия, Полша, Словения, Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания, Косово и Северна Македония (виж долната таблица). Река Нил е втора по този показател, като преминава през 9 държави и по границите на още две.
Площ на водосборния басейн 817 000 km², което представлява 8,02% от територията на Европа.
На югоизток водосборният басейн на Дунав граничи с водосборния басейн на река Камчия и с водосборните басейни на други по-малки реки, вливащи се директно в Черно море. На юг водосборният басейн на Дунав граничи с водосборните басейни на реките Марица, Места, Струма и Вардар, вливащи се в Егейско море. На югозапад водосборният басейн на Дунав граничи с водосборните басейни на реките Дрин, Неретва, Пиаве, Адидже, По и др., вливащи се в Адриатическо море. На запад и северозапад водосборният басейн на Дунав граничи с водосборните басейни на реките Рейн и Елба, вливащи се в Северно море. На север водосборният басейн на Дунав граничи с водосборните басейни на реките Одер и Висла, вливащи се в Балтийско море. На североизток водосборният басейн на Дунав граничи с водосборния басейн на река Днестър и с водосборните басейни на други по-малки реки, вливащи се директно в Черно море.
+ Водосборен басейн на река Дунав по страни Страна Площ(km²) Процент от територията на басейна Процент от територията на страната 1. Австрия 80 423 9,84 99,44 2. Албания 126 0,02 0,44 3. Босна и Херцеговина 36 636 4,48 71,56 4. България 47 413 5,80 42,72 5. Германия 56 184 6,88 15,72 6. Италия 565 0,07 0,19 7. Молдова 12 834 1,57 33,92 8. Полша 430 0,05 0,14 9.Румъния 232 193 28,42 97,40 10. Северна Македония 109 0,01 0,42 11. Словакия 47 084 5,76 96,02 12. Словения 16 422 2,01 81,00 13. Сърбия + Косово 81 705 10,00 92,46 14. Украйна 30 520 3,74 5,06 15. Унгария 93 030 11,39 100,00 16. Хърватия 34 965 4,28 62,89 17. Черна гора 6 930 0,85 50,17 18. Чехия 22 870 2,80 29,00 19. Швейцария 1 809 0,22 4,38 Общо 802 248 100,00 -
Притоци Река Дунав получава около 300 притока с дължина над 50 km, в т.ч. 7 притока с дължина над 500 km, 18 притока с дължина от 200 до 500 km и 15 притока с дължина между 100 и 200 km. Най-дългите притоци на Дунав са Прут (989 km), Тиса (966 km), Сава (945 km).
Списък на 39-те реки директни притоци на Дунав с дължина над 100 km. В списъка са отразени километърът, на който се вливат в Дунав (от устието към извора), посоката от която се вливат (← десен приток, → ляв приток), дължина (в km), площ на водосборния басейн (в km²) и страната през която протичат. 2588 ← Илер 147 / 2152 Германия → Вьорниц 132 / 1569 Германия 2496 ← Лех 256 / 3919 Австрия, Германия 2449 ← Пар 134 / 1632 Германия 2412 → Алтмюл 227 / 3258 Германия 2385 → Наб 165 / 5514 Германия 2379 → Реген 169 / 2953 Германия 2282 ← Изар 292 / 8965 Австрия, Германия 2225 ← Ин 517 / 26 130 Швейцария, Австрия, Германия 2125 ← Траун 153 / 4277 Австрия 2112 ← Енс 254 / 6084 Австрия 2055 ← Ибс 130 / 1300 Австрия 1880 → Морава 358 / 26 734 Чехия, Словакия, Австрия 1830 ← Лайта 180 / 2138 Австрия, Унгария ← Рабниц (Репце) 120 / 4506 Австрия, Унгария 1794 ← Раба 250 / 10 400 Австрия, Унгария 1766 → Вах 403 / 19 696 Словакия 1716 → Хрон 298 / 5453 Словакия 1708 → Ипел 233 / 5151 Словакия, Унгария ← Шио 121 / 14 953 Унгария 1383 ← Драва 749 / 40 120 Италия, Австрия, Словения, Хърватия, Унгария 1215 → Тиса 966 / 157 186 Украйна, Румъния, Унгария, Сърбия 1170 ← Сава 945 / 95 419 Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия 1150 → Тимиш 340 / 13 085 Румъния, Сърбия 1105 ← Велика Морава 185 / 37 444 Сърбия → Нера 124 / 1240 Румъния ← Пек 129 / 1230 Сърбия 846 ← Тимок 202 / 4630 Сърбия, България 692 → Жиу 331 / 10 070 Румъния 685 ← Огоста 141 / 3157 България 637 ← Искър 368 / 8646 България 609 ← Вит 189 / 3225 България 601 → Олт 615 / 24 010 Румъния 599 ← Осъм 314 / 2824 България 536 ← Янтра 286 / 7862 България 530 → Ведеа 224 / 5430 Румъния 432 → Арджеш 350 / 12 550 Румъния 231 → Яломица 414 / 8900 Румъния 155 → Сирет 726 / 43 960 Украйна, Румъния 134 → Прут 989 / 27 500 Украйна, Молдова, Румъния
Хидрография
Дунав е единствената голяма европейска река, която тече от запад на изток. Извираща от Шварцвалд в южната част на Германия, тя достига след 2852 km до Черно море, в което се влива чрез Делтата на Дунав (4300 km²), разположена в днешни Румъния и Украйна. За разлика от повечето други реки, при Дунав е прието километрите да се отчитат от устието към извора, като за начална точка е приет фарът на Сулина при вливането в Черно море. По тази причина приетата дължина на реката не включва главния ръкав на делтата, както и река Брег, първоизточника на Дунав. Водосборният басейн на Дунав има площ от 802 266 km².
Извиращи главно от Алпите, основните притоци на река Дунав са десни. От притоците има две реки с едно и също име с еднакъв езиков произход – Морава. Основните притоци, подредени по място на вливането от извора към устието (с отток) са:
Притоците на Дунав, вливащи се от територията на България, са относително малки. Повечето от тях водят началото си от Предбалкана и Стара планина. Изключение прави най-големият приток Искър, който извира от Рила и пресича Стара планина през Искърския пролом.
По-големите острови по реката са:
Хидрология
Общият отток на река Дунав, измерен при Тулча, е 6500 m³/s, което съответства на специфичен отток от 8,1 L·s-1·km-2 – резултат от валежите в целия водосборен басейн, вариращи от 2000 – 3000 mm в алпийските области до 600 mm в Моравия при средна стойност около 800 mm. Отделните притоци на Дунав имат различен хидроложки режим – дъждовен океански в западна Бавария, планински снежно-дъждовен в Австрия, равнинен дъждовно-снежен в Унгария, равнинен снежен в Румъния.