Горни Балван

Горни Балван () е село в централната част на Северна Македония, община Карбинци.

География Селото е разположено в долината на река Брегалница, на десния ѝ бряг, на 15 км. северно от град Щип.

Площта на землището на Горни Балван е 15 км.² Към края на ХХ век по-голяма част от него е обработваема земя - 467,2 ха. Пасищата са 441,1 ха, а горите - 22,3 ха.

История

На километър източно от Горни Балван, в местността Богослов Камен е открито енеолитно селище. То е било укрепено с отбранителна стена.Нацев, Трајче и Драган Веселинов: Праисториски и раноантички утврдени места во Брегалничкиот Басен, Гласник на Институтот за национална историjа, год. 61, бр. 1, 2017, с. 18-19. В местността Градище, наречена и Киово, са открити останки от римско време, както и средновековна църква.

В XIX век Горни Балван е село в Щипска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Йоан Кръстител“ е от XIX век.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Горно Балван има 300 жители, всички българи християни.

В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Горно Балван (Gorno Balvan) има 448 българи екзархисти.

В годишен рапорт за състоянието на учебното дело в Щипска каза през учебната 1905/1906 година се посочва, че Горни Балван брои 70 български къщи. За поминъка на местните жители се казва:

В 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция. Един човек от селото е арестуван и измъчван.Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.

При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Балван (Горни и Долни) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Горни Балван е център на община в Щипска околия на Щипски окръг и има 405 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 106.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Горни Балван (Gorni Balvan) като българско християнско село.

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Тодор П. Янев от Щип е български кмет на Горни Балван от 18 август 1941 година до 18 юни 1942 година. След това кметове са Димитър Ев. Парталев от Кюстендил (22 юни 1942 – 8 ноември 1943) и Иван Г. Щерев от Щип (25 декември 1943 – 9 септември 1944). По това време в селото функционира читалище „Васил Левски“.Централен държавен архив, ф. 264К, (Министерство на вътрешните работи и народното здраве (МВРНЗ) (1879–1944), оп. 2, а.е. 7055.

По Титово време от изтезания в затвора умира Тома Давков – местен лекар, осъден заради българското си самосъзнание.

В 1961 година, селото брои 451 жители, а в 1994 година – 78 жители.

Личности

Родени в Горни Балван Васил Манов Петров (1878 – след 1943), български революционер Гьоре Коцов, български революционер, деец на ВМОРО, четник в четата на Иван Бърльо в март – май 1915 година Димко Андов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина Диванис Ефремов Алексов (1870 – след 1943), български революционер Иван Янев Бърлев (Бърльов, 1877 – 1925), македоно-одрински опълченец, войвода на Щипската чета, Тринадесета кукушка дружина Йове Евтимов, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Трета солунска дружина, роден в Горни или Долни Балван Йордан Везенков (1869 – 1947), учител и революционер Коце Андонов, български революционер, деец на ВМОРО, четник в четата на Иван Бърльо в март – май 1915 година Коце Везенков, деец на ВМОРО, убил заедно с Милан Миленков турския поляк, предал четата на Стоян Бъчваров през март 1903 година Лазо Янев, български революционер, деец на ВМОРО, четник в четата на Иван Бърльо в 1915 година Милко Георгиев Соколов (? – след 1955), деец на ВМОК, четник на Славчо Ковачев Мито Петрушов, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53 Пантелей Янев, български революционер, македоно-одрински опълченец Санде Христов, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Иван Бърльо и Стоян Леков в 1915 година, от Горни или от Долни Балван Сандо Везенков, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Бърльо в 1914 година Салтир Монев, български революционер от ВМОРО, четник при Мише Развигоров, роден в Горни или Долни Балван„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2 Славе Търалинеца, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Иван Бърльо в 1915 година, роден в Горни или Долни Балван Славчо Ефремов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Петнадесета щипска дружина, роден в Горни или Долни Балван Стойко Върба Янев, български революционер от ВМОРО, четник при Мише Развигоров, роден в Горни или Долни Балван Тиме Георгиев, български революционер, деец на ВМОРО, действал в 1915 година в източната част на Вардарска Македония с чета, вероятно под командването на Иван Бърльо Тосе Андонов, български революционер, деец на ВМОРО, четник в четата на Иван Бърльо в март – май 1915 година Тосе Трайчев Андов (1874 – след 1943), деец на ВМОРО и ВМРО Христо Рогушков, деец на ВМОРО и ВМРО от Горни или Долни Балван Шене Миладинов, български революционер от ВМОРО, четник при Мише Развигоров, роден в Горни или Долни Балван

Бележки

Категория:Села в община Карбинци