Изгарянето () представлява увреждане на кожата или на други тъкани, понякога съчетано с общи реакции от страна на организма, в резултат от действието на различни физични или химични фактори, като топлина, електричество, химикали, триене или радиация. Изгаряния, които засягат само повърхностния слой на кожата (епидермиса), са известни като епидермални или изгаряния от първа степен. Когато увреждането засегне някои от подлежащите слоеве на дермата, изгарянето е частично дермално или изгаряне от втора степен. При изгаряне с разрушаване на дермата в пълна дълбочина или трета степен, увреждането се разпростира до всички слоеве на кожата. Изгарянето от четвърта степен включва увреждане на разположени още по-дълбоко тъкани като мускул или кост.
Необходимото лечение зависи от тежестта на изгарянето. Епидермалните изгаряния могат да бъдат лекувани почти само с обикновени болкоуспокояващи, по-големите изгаряния може да изискват продължително лечение в специализирани центрове по изгаряния. Охлаждането с чешмяна вода може да помогне за облекчаване на болката и да намали увреждането. Продължителното подлагане на охлаждане обаче може да доведе до ниска телесна температура. При частичните дермални изгаряния може да е необходимо почистване със сапун и вода, последвано от превръзка. Не е ясно как да се справим с мехурите, но вероятно е разумно да ги оставим непокътнати. Дълбоките дермални изгаряния обикновено налагат хирургическа намеса като присаждане на кожа. Изгарянията, които засягат по-обширен участък често налагат големи количества интравенозни флуиди, защото последващата възпалителна реакция води до капилярно изтичане на флуид и оток (едем). Най-често срещаните усложнения от изгаряния са свързани с инфекция.
Въпреки че обширните изгаряния могат да бъдат фатални, съвременните лечения, разработени от 1960 г. насам, значително подобриха резултатите, особено при деца и млади хора. По света годишно около 11 милиона души търсят медицинска помощ, а 300 000 умират от изгаряния. В Съединените щати приблизително 4% от приетите в център по изгаряния умират от травмите си. Дългосрочният изход е свързан предимно с обхвата на изгарянето и възрастта на засегнатото лице.
Признаци и симптоми Характеристиките на изгарянето зависят от неговата дълбочина. Епидермалните изгаряния причиняват болка, която продължава два или три дни, с обелване на кожата през следващите няколко дни. Пострадалите от по-тежки изгаряния могат да изпитват дискомфорт или да се оплакват от усещане по-скоро за напрежение, отколкото болка. Изгарянията в пълна дълбочина могат да бъдат изцяло нечувствителни на леко докосване или пробождане. Докато по-повърхностните изгаряния обикновено са червени на цвят, тежките изгаряния могат да бъдат розови, бели или черни. Изгарянията около устата или опърлени косми в носа може да са индикация за настъпили изгаряния на дихателните пътища, но тези заключения не са окончателни. По-тревожните признаци включват: недостиг на въздух, дрезгавост и хриптене или свистене. Сърбежът е обичаен в оздравителния процес, като настъпва при 90% от възрастните и почти всички деца. Изтръпването или смъденето може да постоянстват за продължителен период от време след електротравма. Изгарянията може да причинят също емоционално и психологическо страдание.
Вид Засегнати слоеве Изглед Усещане при допир Усещане Време за заздравяване Прогноза Пример Епидермално изгаряне (първа степен) Епидермис Еритема (зачервяване) без мехури Сухо Болезнено 5 – 10 дни Заздравява добре; Многократното слънчево изгаряне увеличава риска от рак на кожата по-късно в животаПовърхностно дермално изгаряне (втора степен)Засяга повърхностния (папиларния) слой на дермата Зачервяване с прозрачен мехур. Побелява при натиск. Влажно Много болезнено по-малко от 2 – 3 седмици Инфекция на засегнатото място/целулит, но обикновено не оставя белезиДълбоко дермално изгаряне (втора степен)Засяга дълбокия (ретикуларен) слой на дермата Мястото е жълтеникаво до бяло. По-малко побеляване. Може да се получат мехури. Доста сухо Напрежение и дискомфорт 3 – 8 седмици Белези, контрактури (може да се наложи отстраняване на поразената тъкан и присаждане на кожа) Субдермалните изгаряния (разрушаване на кожата в пълна дълбочина) (трета степен) Засяга цялата дерма Твърдо и бяло/кафяво Няма побеляване Като изкуствена кожа Болезнено Продължително (месеци) и непълно Белези, контрактури, ампутация (препоръчва се ранно отстраняване) Четвърта степен Засяга целия кожен слой и подлежащи структури – мастна тъкан, мускули и кости Черно; овъглено с ескара (струпей) Сухо Безболезнено Налага отстраняване на засегнатия участък Ампутация, значително затрудняване на функционалността и, в някои случаи, смърт.
Причина Изгаряния може да се причинят от най-различни външни източници, класифицирани като термични, химически, електрически и радиационни. В Съединените щати най-честите причини за изгаряния са: пожар или пламък (44%), изгаряне с вряла вода (33%), горещи предмети (9%), електричество (4%) и химикали (3%).National Burn Repository Pg. i Повечето (69%) от случаите на изгаряне стават у дома или на работното място (9%) и повечето са случайни, като 2% се дължат на нападение от друго лице, а 1 – 2% са резултат от опит за самоубийство. Тези източници могат да причинят инхалационно увреждане на дихателните пътища и/или белите дробове, което настъпва в около 6% от случаите.
Случаите на изгаряне са по-чести при бедните. Пушенето е рисков фактор, макар че употребата на алкохол не е. Свързаните с огън изгаряния общо взето се случват по-често на места с по-студен климат. Специфичните рискови фактори в развиващия се свят включват готвене на открит огън или на пода, както и интелектуална недостатъчност при децата и хронични заболявания при възрастните.
Термични В Съединените щати огънят и горещите течности са най-честите причини за изгаряния. От битовите пожари, които водят до смърт, пушенето причинява 25%, а нагревателните уреди причиняват 22%. Почти половината от травмите се дължат на опити за запалване на огън. Попарването се причинява от горещи течности или газове и най-често настъпва от горещи напитки, висока температура на водата от водопровода във вани или душове, горещо олио или пара. Случаите на попарване са най-често срещани при деца на възраст под пет години, а в Съединените щати и Австралия съставляват около две-трети от всички случаи на изгаряне. Контакт с горещи предмети е причината за около 20 – 30% от изгарянията при децата. В повечето случаи изгарянето от попарване е от първа или втора степен, но може да се получи и изгаряне от трета степен, особено при продължителен контакт. Фойерверките са често срещана причина за изгаряния през празниците в много страни. Рискът е особено висок при за момчетата в юношеска възраст.
Химически
Химикалите причиняват от 2 до 11% от всички изгаряния и имат 30% дял в свързаната с тях смъртност. Химическите изгаряния могат да бъдат причинени от над 25 000 вещества, повечето от които са или силна основа (55%) или силна киселина (26%). Повечето смъртни случаи от химическо изгаряне са вследствие на поглъщане. Най-честите агенти включват: сярна киселина, намираща се в почистващите препарати за тоалетна, натриев хипохлорит, намиращ се в белината и халогенирани въглеводороди, намиращи се в препаратите за отстраняване на бои и други. Флуороводородната киселина може да причини особено дълбоки изгаряния, които може да станат симптоматични едва известно време след контакта с нея. Мравчената киселина може да причини разрушаване на значителен брой еритроцити.
Електрически
Електрическите изгаряния или травми се класифицират като изгаряния от високо напрежение (по-голямо от или равно на 1000 V), ниско напрежение (по-ниско от 1000 V) или като изгаряне вследствие на електрическа дъга. Най-честите причини за електрическо изгаряне при децата са електрически кабели (60%), следвани от електрически контакти (14%). Мълнията също може да причини електрически изгаряния. Рисковите фактори за поразявани от мълния включват участие в дейности на открито като планинско катерене, голф и спортове на открит терен, както и работа на открито. Смъртността от мълния е около 10%.
Макар че електротравмите водят предимно до изгаряния, те могат да причинят също фрактури или изкълчване вследствие на тъпа (непроникваща) травма или мускулни контракции. При травми от високо напрежение по-голямата част от увреждането може да е вътрешно и поради това степента на травмата не може да се прецени само с преглед на кожата. Контактът с ниско или високо напрежение може да причини сърдечна аритмия или спиране на сърдечната дейност.
Радиационни
Радиационните (лъчеви) изгаряния могат да бъдат причинени от продължително експониране на ултравиолетова светлина (например от слънцето, солариуми или електродъгово заваряване) или от йонизираща радиация (например от лъчетерапия, рентгенови лъчи или радиоактивни отпадъци). Излагането на слънце е най-обичайната причина за радиационни изгаряния и общо най-разпространената причина за епидермални (най-повърхностни) изгаряния. Податливостта на слънчево изгаряне варира значително при хората в зависимост от техния тип кожа. Кожните ефекти от йонизираща радиация зависят от количеството излагане на мястото, като загуба на косми се наблюдава след 3 Gy, зачервяване се наблюдава след 10 Gy, влажно обелване на кожата след 20 Gy, а некроза след 30 Gy. Зачервяване, ако настъпи такова, може да се появи едва известно време след излагането. Радиационните изгаряния се третират също както другите изгаряния. Микровълнови изгаряния настъпват чрез термично загряване, причинено от микровълни. Макар че кратки излагания от две секунди могат да причинят травма, общо взето това се случва рядко.
Неслучайни При хоспитализираните от изгаряне с вряла течност или изгаряне с огън, 3 – 10% са от нападение. Причините включват: малтретиране на деца, лични пререкания, насилие от съпруг/а, насилие над възрастни и бизнес конфликти. Травмата от потапяне или от изгаряне с вряла вода чрез потапяне може да е индикация за малтретиране на дете. Тя се създава, когато крайник или долната част на тялото (хълбок или перинеум) бъдат задържани потопени в гореща вода. Увреждането обикновено е с рязко изразена горна граница и често пъти симетрична. Други високорискови признаци на скрито насилие включват: периферни изгаряния, липса на белези от изпръскване, изгаряне с равномерна дълбочина и връзка с други признаци на небрежност или малтретиране. Изгаряне на младоженка, форма на домашно насилие, се среща в някои култури като Индия, където жената бива изгорена защото съпругът или семейството му считат зестрата за недостатъчна. В Пакистан изгарянията с киселина представляват 13% от умишлените изгаряния и често пъти са свързани с домашно насилие. Самозапалването също се използва като форма на протест в различни части на света.
Патофизиология
При температури, по-високи от 44 C°, протеините започват да губят триизмерната си форма и започват да се разрушават. Това води до увреждане на клетки и тъкани. Много от преките здравни ефекти на изгарянето са вследствие нарушение в нормалното функциониране на кожата. Те включват нарушение в сетивността на кожата, възможността за предотвратяване загуба на вода чрез изпаряване и възможността за контролиране на телесната температура. В резултат от нарушението на клетъчните мембрани клетките губят калций в извънклетъчното пространство и поемат вода и натрий.
При обширните изгаряния (над 30% от общата телесна повърхност) има значителна възпалителна реакция. Това води до повишено изтичане на течност от капилярите, и последващ едем на тъканта. Причинява се обща загуба в количеството кръв, като останалата кръв претърпява значителна загуба на плазма, в резултат на което кръвта става по-концентрирана. Слабият приток на кръв към органи като бъбреците и стомашно-чревния тракт може да доведе до остра бъбречна недостатъчност и язва на стомаха.