Фиксацията е термин от психоанализата, дефиниран от Зигмунд ФройдФиксация , сайт „Българска психология“ през 1905, за да обозначи упоритостта на анахронични сексуални особености. Salman Akhtar, Comprehensive Dictionary of Psychoanalysis (London 2009) стр. 112 Фройд нарича фиксация на влечение факта, че влечението се забавя на определена фаза от психосексуалното развитие. Например дете, на което са давали да суче след нормалните граници, трудно ще надмине оралния стадий, който му е бил приятен. Той го изоставя със съжаление и всеки път, когато претърпи неуспех, несъзнавано се стреми да пре­създаде въображаемо миналите условия, към които изпитва носталгия.

Постфройдиански психоаналитици За Мелани Клайн фиксацията на либидото в определен етап на развитие е вече ефект на един патологичен процес. C. Geissmann-Chambon/P. Geissmann, A History of Child Psychoanalysis (Routledge 1998) стр. 129 Тя смята, че „фиксация, която води до симптом е била вече по пътя към сублимацията, но е отрязана, пресечена в това от репресия/потискане“. Lyndsey Stonebridge/John Phillips, Reading Melanie Klein (1998) стр. 243

Вижте също Психосексуално развитие Регресия (психология) Фанатизъм

Източници

Категория:Психоанализа