Велѝко Тъ̀рново е град в Северна България, административен център на област Велико Търново и община Велико Търново. Градът е столица на Втората българска държава и на Княжество България в периода 1878 – 1879 г. През Средновековието носи името Търновград, като постепенно става известен с наименованието Търново. С указ от 27 юли 1965 година пред него е добавено „Велико“Николай Мичев и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София, 1989, с. 56. в чест на славата на града по времето, когато е бил столица на Втората българска държава. Благодарение на богатото си културно-историческо наследство Велико Търново е важен туристически център.
Градът е 15-и по големина в България с население от 58 507 жители по данни от преброяването през септември 2021 г. Велико Търново е един от четирите града в България с положителен естествен прираст от 2006 до 2014 г. Агломерацията от градовете Велико Търново, Горна Оряховица, Долна Оряховица, Лясковец и селата Арбанаси, Първомайци, Самоводене, Шереметя е с население 99 278 души.
Разположен между Дунавската равнина и Стара планина, върху първите възвишения на Предбалкана, Велико Търново е основен административен, индустриален и образователен център на региона. Тук се намират Националният военен университет „Васил Левски“ – факултет „Общовойскови“, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, катедралата Рождество Богородично, крепостите Царевец и Трапезица, множество музеи и културни забележителности: общо 1613 обекта от историческото наследство на България. Във Велико Търново се намират и няколко промишлени зони, които са от значение за икономиката на града.
През 1879 г. в града се провежда Учредителното събрание, поставящо началото на Третата българска държава. Пазител на града е св. Патриарх Евтимий, чийто паметник се издига над сградата на Великотърновския университет. Велико Търново е град кандидат за Европейска столица на културата 2019. Връх на антарктическия остров Ливингстън е наименуван Търново в чест на старата столица на Република България.
С решение на 44-тото Народно събрание, от 16 април 2019 г. гр. Велико Търново е обявен за Историческа и духовна столица на България.ДВ. бр. 32 от 16 април 2019 г.
Произход на името Най-разпространената теория за произход на първоначалното име ТърновградНа средногръцки името е изписвано като Τίρνοβο и Τύρνοβο. е славянската – от старобългарското тръневъ, тръновъ, тоест „трънлив, трънен“, и градъ – „оградено място, крепост, твърдина“, откъдето след това се развиват по-късните форми на името на града.Русев, Пеньо, Георги Данчев, Екатерина Сарафова. „Търновска книжовна школа, 1371 – 1971“, Издателство на БАН, 1974, стр. 215.
Символи Химнът на града е Шишмановата песен, посветена на последния български цар от Второто българско царство. Гербът на Търново изобразява фигура с три лъва. За знамето на града е използван лилав цвят, защото при разкопките в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ са открити дрехи на владетели в лилав цвят. Съществуват още ключ и огърлица на Велико Търново. Първият известен герб на града е от 1921 г. и е дело на Димитър Багрилов.Хералдични гербове и девизи на областните градове в България heraldika-bg.org
География
Местоположение Градът е разположен по поречието на река Янтра. В него се пресичат главни пътища, свързващи Източна със Западна България (Варна – 222 km, София – 219 km, Пловдив – 226 km, Бургас – 216 km) и Централна Европа с Мала Азия (Русе – 107 km, Капитан Андреево – 217 km). През Велико Търново минава европейски транспортен коридор № 9.Pan European Corridors В съседния град Горна Оряховица (9 km) се намира Летище Горна Оряховица и най-голямата железопътна гара в Северна България.
Заедно с околните населени места (Горна Оряховица, Лясковец и др.) градът образува агломерация с население 128 867 души.Статия във вестник „Борба“ На изток и североизток градът граничи с Арбанашкото бърдо, на север – с местността Картала, на запад – с местността Козлуджа, и на юг – с местността Дълга лъка.
Градът е разположен на площ от 20,4 km²,www.daftlogic.com а неговото землище на площ от 30,379 km².
Релеф Релефът на община Велико Търново е разнообразен – равнинно-хълмист и планински.
Велико Търново е разположен на 208 m средна надморска височина по склоновете на красивите проломи и меандри на р. Янтра. Градът е естествено защитен от реката и скалните венци, които го ограждат.
Хълмовете, върху които е разположен град Велико Търново, имат варовиков състав с прослойка от пясък, глина и сив мергел, натрупани като утайка от кредното море, което преди милиони години е заливало тези земи. Скалният венец около града е обявен за национален дендрариум „Втора българска държава“ през 1981 година.http://bgtour.bg
Геология Велико Търново се намира между геологичните единици Мизийска платформа (Искъско-Янтренско стъпало) и Алпийски ороген. На територията на града се намират отложения от: Лясковска свита, Еменска варовита свита, Шемшевска свита и Горнооряховска свита.Геоложки институт към БАН
Пещери
Около Велико Търново съществуват около 50 пещери и скални ниши. Формирани са във варовици от периодите юра и креда. Разположени са предимно около Арбанашкото бърдо и скалния венец в пролома Дервент.
Води
Най-голямата водна артерия в региона е река Янтра с притоците си Росица, Стара река, Джулюнска, Голяма река, Веселина, Видима, Белица, Дряновска, Негованка и др. Водосборният басейн на реката е 7862 km². Притокът на река Белица навлиза на 1 km в града.
Основен питеен източник е хидровъзел „Йовковци“, снабдяващ с питейна вода повече от 25 населени места. На територията на общината има 18 микроязовира. Характерни за региона са карстовите изворни пещери. Подземните минерални води се използват за пиене и балнеолечение. Термоминерални води има при село Вонеща вода.
Почви
Почвеното разнообразие е голямо, като на север преобладават различните видове черноземи, а на юг – сивите горски почви. Черноземите са почви с високо и ефективно плодородие. Върху черноземите се отглеждат житни и фуражни култури, зърнени култури, зеленчуци. Сивите горски почви притежават по-малко хумус от черноземите и канелените горски почви, затова е необходимо да бъдат наторявани с органични и фосфорни торове. Регулярното напояване повишава плодородието им. Разпространени са също и рендзините – хумусно-карбонатни почви. Предпоставка за образуването им е наличието на карбонатни почвообразуващи скали. Те са богати на хумус, сухи и силно дренирани почви.
Хълмове
Велико Търново е разположен върху няколко хълма. Хълмовете Царевец, Трапезица и Момина крепост са били основни центрове на царе и боляри по време на Втората българска държава. В близост до Момина крепост (Къз хисар), се намират и хълмовете Кортеш и Дълбоки трап. Хълмът Света гора е бил духовен и книжовен център, на част от него днес е сградата на ректората на Великотърновския университет.
Хълмът Гарга баир се намира северно от Трапезица.
На хълма Картал баир са разположени историческият квартал Варуша и кварталите Акация и Картала, най-високата точка е с надморска височина 241 m.
Хълмът Трошана се намира южно от Света гора и западно от язовир Мотела, на него се изгражда Велико Търново хилс.
Местности
Край града има местности, които пазят своите имена дълги години. Сини вир се намира на запад от квартал Чолаковци в долината на река Янтра извън града. Местността Дервент е в пролома на река Янтра, в близост до Преображенския манастир. Хълмовете Големия дувар, Дебелския баир и Малкия дувар в посока Дебелец. Други местности във Велико Търново Саламатя, Канлъкая, Ялията, Куронежа, Гюнлюка и Козлуджа – на запад от града, местност Зелени дол, Чуй петел, Дервеня, Джерабника – на север от връх Картал, на изток – Разсадника, Гутерова поляна.
Екология
В началото на XX век част от околните хълмове са били обезлесени. За сметка на това, през 60-те години на XX век, започва залесяване на места, които никога не са били с усилена растителност. Река Янтра е била сериозно замърсявана в периода 1980 – 1999. Част от обитателите на реката са се завърнали, въпреки частичните замърсявания. Нивото на прахови частици през 2013-а е 2,5 PM.
Защитени местности в града са „Девент“, „Сини вир“, части от „Орловец“ и „Арбанашки възвишения“. Около града е имало няколко нелегални микросметища, но са заличени. През 2018 година е построен завод за преработване на отпадъци край близкото село Шереметя.
Климат
Климатът е умереноконтинентален – с горещо лято (средна юлска температура 21,8 °C и абсолютен максимум 41,1 °C) и студена зима (средна януарска температура -0,6 °C и абсолютен минимум -28,1 °C). Средногодишната температура е 11,5 °C. Относителната влажност на въздуха годишно е в границите 50 – 70%.
Средногодишните валежи са 680 mm, с летен максимум и зимен минимум.
Ветрове Поради географското положение на Велико Търново преобладават западните, северозападните и североизточните ветрове, ориентирани главно по речните долини. В града преобладават ветровете от северозапад и югозапад. Ветровете са предимно със скорост от 12 – 15 m/s.www.meteoblue.com
Природни бедствия
През Средновековието и Възраждането са известни няколко пожара, които взимат човешки животи и унищожават десетки сгради.
Земетресението от 1913 година взема над 100 жертви и разрушава 2/3-ти от сградния фонд на града.
И до днес се помнят чудовищните наводнения от 1897-а и 1907 години. Тези бедствия взимат десетки жертви и разрушават десетки къщи и Турския мост. През 2005 година, след три дена обилни валежи, нивото на река Янтра се вдига с осем метра и залива над 20 къщи.
Флора и фауна Флора
В района на Велико Търново преобладават широколистните гори (88%) – бук, габър, дъб, череша, топола, липа и др. От иглолистните дървета има ела, шотландски бор и други. В близост до река Янтра и край изворите и блатата виреят зелени водорасли, кремъчни водорасли и други. Срещат се над 25 вида гъби: манатарка, печурка, пачи крак и други.
Фауна Територията на района има разнообразие на животински видове – 350 вида птици и 35 вида животни. Най-разпространените бозайници са: заек, сърна, елен, лалугер, таралеж. От птиците най-често срещани са: врана, лястовица, щъркел, кукувица, бухал, фазан, сокол. Има над 180 вида насекоми: мравки, скакалци, бръмбари, пчели, оси, гъсеници, паяци и др. Има също и влечуги: костенурки, смокове, гущери, змии и др.www.geoznanie.com От водните представители се срещат: сом, щука, бяла мряна, жаби, костур и други.
История
Праистория и античност Велико Търново има повече от 6000-летна история, като първите свидетелства за живот са от 4000 г. пр. Хр. Следи от първите обитатели около днешния град могат да бъдат открити по поречието на река Янтра. Следи от тракийскиската култура са останките от тракийски селища в местността Качица, Асенова махала и пролома Дервент. Според археолози, на хълмовете Царевец и Трапезица е съществувало силно укрепено селище, населявано от тракийските племена – кробизи и уздицензи. Открити са останки от полувкопани жилищни землянки, много фрагменти от глинени съдове, оръдия на труда, оръжия, битови предмети и накити, както и фрагменти от амфори от остров Родос, чернофирнисова керамика от IV-ІІІ в.пр. Хр.
Ранновизантийски период (IV – VI в.)
На хълма Царевец е съществувало укрепено римско селище. Години по-късно на хълма е съществувало важно укрепено византийско селище. На трите хълма, Царевец, Момина крепост и Трапезица, са открити части от отбранителни кули, две порти, средновековни базилики и жилищни сгради. При разкопки от средата на 70-те години на XX век, са намерени монети от времето на императорите Анастасий (491 – 518 г.) и Юстиниан (527 – 565 г.). От този период са известни останките на седем раннохристиянски църкви, една от които е трикорабна базилика, смятана за епископска катедрала. Край града са съществували Янина крепост и крепост Канлъкая.
Раннобългарски период (VII – XI в.)