Иван Петрович Липранди (Липранд) () е руски военен и държавен деец, генерал-майор от Руската императорска армия и историк. Виден деятел на руските тайни служби, обособени впоследствие в Царска тайна полиция.
Оставя спомени за Пушкин, с когото се сближава по време на южното заточение на поета (1820 – 1824).
В книгите си и в ръкописни доклади дава сведения за териториите, които са населени от българи, и за черти от техния характер.
Произход Произхожда от испанско-мавританскияЭйдельман Н. Я. Из потаённой истории России XVIII–XIX веков. Высшая школа, 1993, с. 432. род Липранди, който в XVII век се заселва в Пиемонт. Баща му, притежател на тъкачни фабрики в Мондови, в края на XVIII век отива в Русия, където се заема с организацията на императорската Александровска манифактура и ред други производства. Кръщава децата си от втория си брак с баронеса Кусова в православната вяра. Негови синове са двамата бъдещи руски генерали – Иван и Павел Липранди.
Кариера Иван Липранди постъпва на военна служба като унтерофицер на 13 август 1807 г. в свитата на царя, участва в руско-шведската война, където е отличен „За храброст“ с производство в офицерско звание поручик, бие се в Отечествената война с Наполеон, в организацията и управлението на военната полиция в окупационния корпус във Франция, става офицер за особени поръчения на новорусийския и бесарабски губернатор Воронцов, на 17 януари 1826 арестуван в Кишинев по делото срещу декабристите, на 26 февруари оправдан и награден с 2000 рубли, 6 декември 1826 произведен в чин полковник, април 1828 – септември 1829 участва в Руско-турската война, 27 януари 1832 излиза в оставка с чин генерал-майор, в 1840 минава на служба във вътрешното ведомство, в 1841 е назначен за началник на комисията по делата на разколниците и скопците, в 1861 се пенсионира, от 1866 г. до кончината си е действителен член на „Общества истории древностей российских при Московском университете“, умира на 9 май 1880 г., погребан е в Петербург във Волковото гробище.
Организатор и командващ българския доброволчески корпус в Руско-турската война 1828 – 1829 По време на Руско-турската война от 1828 – 1829 година Иван Липранди в март 1829 организира и командва Българския доброволчески корпус, съставен първоначално от българи от Украйна, Молдова и Влашко към които впоследствие, непланирано за руснаците, се присъединяват и значителен брой родолюбци отсам Дунав. Първоначално той наброява около 1600 души, но впоследствие към него са придадени съществуващите от по-рано български доброволчески отряди и чети на Георги Мамарчев, Панайот Фокианов, Хаджиоглу Габровли, Алексий войвода, Иванчо войвода и други. Отрядът е замислен за действие като специална част, първоначално прочиства Делиормана от башибозушки групи, а след това действа в Тракия.
За българите, територията им и етнографията В трудовете си Иван Липранди дава много сведения за териториите, населени с българи. В книгата си „Восточный вопрос и Болгария“ (1868) той описва „географската България“ и етнографската. За южните ѝ части пише:
В заключение той пише, че българското племе живее на голямо пространство:
Други На генерал Липранди е наречена улица в квартал „Хаджи Димитър“ в София ().
Научни трудове Сред известните исторически трудове на Липранди, посветени на Източния въпрос, са (на руски): „Восточный вопрос и Болгария“. Москва, 1868 „Болгария“. Москва, Изд. Императорского Общества Исторiи и Древностей Росiйскихъ при Московском Университете, 1877 Взгляд на театр военных действий на Дунае (1878).
Бележки
Вижте също Нил Попов
Външни препратки Статии посветени на Липранди Victor Taki, From partisan war to the ethnography of European Turkey: the Balkan career of Ivan Liprandi, 1790 – 1880, Canadian Slavonic Papers 58. no 3 (2016)
Категория:Руски историци Категория:Генерали на Руската империя Категория:Руски военачалници в Руско-турската война (1828 – 1829) Категория:Италианци в Русия