Позитивна Транскултурална Психотерапия (ППТ по Песешкиян от 1977) е психотерапевтичен метод, разработен от психиатъра и психотерапевт Носрат Песешкиян и съмишленици в Германия в началото на 1968 г. Тази хуманистична психодинамична психотерапия се основава на концепцията за позитивното начало на човешката природа. ППТ е интегративен метод, който включва хуманистични, системни, психодинамични и КПТ-елементи. Днес има центрове и обучения в около двадесет страни по света. Не трябва да се бърка с позитивната психология.Theo A. Cope, Positive Psychotherapy: 'Let the Truth be Told'. International Journal of Psychotherapy, Vol 18, No 2, July 2014, http://www. ijp.org.uk

Описание Позитивната психотерапия (ППТ) е терапевтичен подход, разработен от Носрат Песешкиян през 1970-те и 1980-те години.Peseschkian N. Schatten auf der Sonnenuhr: Erziehung, Selbsthilfe, Psychotherapie. Wiesbaden: Verlag Medical Tribune; 1974.Peseschkian N. Positive Psychotherapie. Theorie und Praxis einer neuen Methode. Frankfurt: Fischer; 1977.Peseschkian N. Positive Psychotherapy. Theory and practice of a new method. Berlin, Heidelberg: Springer-Verlag; 1987. (first German edition in 1977).

Първоначално известен като "диференциален анализ", по-късно е преименуван на Позитивна психотерапия, когатопрез 1977 г. Песешкиян публикува работата си, която впоследствие е преведена на английски през 1987 г. Терминът "позитивен"" или "positivus" (от латински) в ППТ се отнася до актуалните (наличните), реални и конкретни аспекти на човешкия опит. Основната цел на Позитивната психотерапия и хората, които я практикуват, е да помогнат на пациентите и клиентите да разпознаят и култивират своите способности, силни страни, ресурси и потенциал. Този подход съчетава елементи от различни модалности на психотерапията, включително

- хуманистична перспектива за човешката природа и терапевтичен съюз

- психодинамично разбиране за психичните и психосоматични разстройства

- системен подход, който взема предвид семейството, културата, работата и околната среда, както и практичен подход за самопомощ и

- ориентиран към целта петстепенен терапевтичен процес, който интегрира техники от различни терапевтични методи.Henrichs, C., Hum, G. (2020). Positive Psychotherapy and other psychotherapeutic methods. In: Messias E., Peseschkian H., Cagande C. (Editors) Positive Psychiatry, Psychotherapy and Psychology, (pp. 401–408), Springer, Cham (Switzerland).

ППТ се характеризира със своя конфликтно-центриран и ориентиран към ресурсите подход, който черпи влияние от транскултурни наблюдения в повече от двадесет различни култури.Remmers, A. (2020). Theoretical Foundations and Roots of Positive Psychotherapy. In: Messias E., Peseschkian H., Cagande C. (Editors) Positive Psychiatry, Psychotherapy and Psychology, (pp. 297–308), Springer, Cham (Switzerland). Позициониран между структурираната когнитивно поведенческа терапия и процесно-ориентирана аналитична психотерапия, ППТ използва полуструктуриран подход за диагностика, терапия, посттерапевтична самопомощ и обучение.

За основателя

Проф. д-р Носрат Песешкиян, основателят на позитивната психотерапия, е немски психиатър, невролог, психотерапевт и специалист по психосоматична медицина, родом от Иран. В края на 60-те и началото на 70-те години той черпи вдъхновение от различни източници, личности и разработки:

Преобладаващият дух на онази епоха, дал началото на хуманистичната психология и нейните последващи постижения. Лично общуване с видни и влиятелни психотерапевти и психиатри като Виктор Франкъл, Джейкъб Л. Морено, Хайнрих Менг и др. Хуманистичните и интегративни принципи и ценности на Бахайската вяра. Стремежът към интегративен подход, особено поради негативния опит от конфликти между психоаналитици и поведенчески терапевти в Германия през това време. Обширни транскултурни наблюдения в повече от двадесет култури, водени от стремежа за чувствителна към културалните специфики методология.

Носрат Песешкиян е свързан с развитието на подхода, тъй като неговата история на живота и личността му силно са повлияли на създаването му. Песешкиян е описан от неговия биограф като „скитник между два свята“ (Kornbichler T, Peseschkian M. Nossrat Peseschkian: Morgenland – Abendland; Positive Psychotherapie im Dialog der Kulturen. Frankfurt am Main: Fischer Taschenbuch Verlag; 2003.), а биографията му е озаглавена „Изтокът и Западът“.

Според Песешкиян развитието на позитивната психотерапия е мотивирано от опита му като иранец, живеещ в Европа от 1954 г., което го кара да осъзнае ясно разликите в поведението, обичаите и нагласите между културите. Това осъзнаване започва в детството, когато той, изповядващ бахайската вяра, наблюдава как религиозните обичаи се различават сред неговите съученици и учители - мюсюлмани, християни и евреи. Неговият опит го кара да разсъждава върху връзките между различните религии и хора и да придобие разбиране за нагласите като произтичащи от светогледа и семейните концепции. По време на медицинската си специализация Песешкиян става свидетел на конфронтации между различни психиатрични, неврологични и психотерапевтични позиции, които го учат колко е важно да се отхвърлят предразсъдъците. Тези преживявания му помагат да се чувства комфортно на Запад, където концепции като равенството на мъжете и жените винаги са били даденост. (Kornbichler T, Peseschkian M. Nossrat Peseschkian: Morgenland – Abendland; Positive Psychotherapie im Dialog der Kulturen. Frankfurt am Main: Fischer Taschenbuch Verlag; 2003.)

Позитивната психотерапия може да бъде проследена до основите на хуманистичната психология и психотерапия, които са създадени от пионери като Курт Голдщайн, Ейбрахам Маслоу и Карл Роджърс. По време на обучението си Носрат Песешкиян е дълбоко повлиян от лични срещи с известни психотерапевти като Хайнрих Менг, Виктор Франкъл и Джейкъб Леви Морено, които оставят трайно въздействие върху него. Въпреки това, Песешкиян също става свидетел на конфликтите между различни школи и подходи в германската психотерапевтична общност, където психоаналитиците и поведенческите терапевти отказват да си сътрудничат дори за обикновен обяд.(Kornbichler T, Peseschkian M. Nossrat Peseschkian: Morgenland – Abendland; Positive Psychotherapie im Dialog der Kulturen. Frankfurt am Main: Fischer Taschenbuch Verlag; 2003.)

Нещо повече, силното влияние на психоанализата и нейните последващи развития, включително нео-фройдистки, психосоматични и фокус-ориентирани подходи като Балинт, също оформят професионалната нагласа на Песешкиян. В отговор на тези разделения, той се стреми да изгради метатеория, която да преодолее празнините между тези различни методи. Едновременно с това определени принципи на Бахайската вяра дълбоко очароват и вдъхновяват Носрат Песешкиян през целия му живот. Тези принципи обхващат хармонията между наука и религия, бахайската концепция за човешкото същество като „мина, богата на скъпоценни камъни с неоценима стойност“ Baha’u’llah. Gleanings from the Writings of Baha’u’llah. Wilmette: US Baha’i Publishing Trust; 1990 (pocket-size edition, pp. 259–260). и визията за глобално общество, приемащо културното разнообразие. Тези принципи изиграха значителна роля при оформянето на неговата работа и философски възгледи.

Напредъкът на позитивната психотерапия може да се дължи на няколко фактора, които са допринесли за нейното развитие във времето. Тези фактори включват прозрения, придобити от продължаващо медицинско образование, опит, придобит чрез работа с пациенти в психотерапевтични и психосоматични практики, взаимодействия с индивиди от различни култури, религии и ценностни системи, както и разнообразното и разнообразно естество на психотерапевтичните методи. Тези кумулативни преживявания кулминират в създаването на „Диференциален анализ“ през 1969 г., който впоследствие претърпява усъвършенстване и се появява като позитивна психотерапия през 1977 г. Заглавията на ранните книги на Песешкиян, като "Позитивна психотерапия на ежедневието" (1974) и „В търсене на смисъл“ (1983), отразяват влиянието на психоанализата и екзистенциалните школи на психотерапията върху развитието на позитивната психотерапия.In recent years, some North American authors have published the clinical applications of positive psychology and named it Positive Psychotherapy (Martin E. P. Seligman, Tayyab Rashid, Acacia C. Parks, Positive Psychotherapy. November 2006, American Psychologist, 774–788) [Seligman M, Rashid T, Parks T. Positive psychotherapy. Am Psychol. 2006;61(8):774–88.] Освен това заглавието „Позитивна фамилна терапия“ (1980) подчертава нейното паралелно развитие със системната семейна терапия през 70-те години. Общо Песешкиян е автор на 29 книги и множество статии за този подход, допринасяйки за неговото широко разпространение в литературата.

Развитие и история

1970-1980 г.

70-те години на миналия век са важен период в развитието и приемането на позитивната психотерапия, каквато я познаваме днес. Това послужи като повратна точка, когато ППТ получи по-широко признание в областта на психотерапията. През това време започват да се оформят основополагащите принципи на ППТ и да се прилагат в лечението на много пациенти и техните семейства. Тези принципи също бяха подложени на тестове и бяха представени на международни лекции, както в Германия, така и извън нея.

В тази значима епоха бяха публикувани четири от петте фундаментални книги на ППТ. Тези книги включват ''Позитивна психотерапия на ежедневието'' (първоначално публикувана като ''Schatten auf der Sonnenuhr'' през 1974 г.), ''Positive Psychotherapy'' (първоначално публикувана на немски през 1977 г.), ''Търговецът и папагалът. Ориенталски приказки в помощ на психотерапията'' (първоначално публикувана на немски през 1979 г.) и „Позитивна фамилна терапия“ (първоначално публикувана на немски през 1980 г.). Нещо повече, 70-те години на миналия век станаха свидетели на създаването на първите следдипломни обучения по ППТ, със създаването на обучителна организация през 1974 г., която по-късно стана предшественик на Висбаденската академия по психотерапия (WIAP). Медицинската камара на Хесен призна тази организация за обучение през 1979 г. за обучение по психотерапия. Освен това през 1977 г. е основана Германската асоциация за позитивна психотерапия, превръщайки се в първата в света национална асоциация за позитивна психотерапия.

През 80-те години ППТ претърпява непрекъснато развитие, което води до издаването на допълнителни книги, като „В търсене на смисъл“ (първоначално публикувана на немски през 1983 г. и по-късно преведена на английски през 1985 г.). Съвместните усилия с млади колеги допълнително допринасят за систематизирането на метода ППТ. Важен крайъгълен камък през това време е завършването на дисертацията на Хамид Песешкиан Peseschkian H. (1987). Psycho-soziale Aspekte beim lumbalen Bandscheibenvorfall – Eine orthopädisch-psychosomatische Untersuchung von 100 Patienten. Medizinische Dissertation. Universität Mainz. през 1988 г., което бележи първата дисертация, фокусирана изключително върху ППТ. В рамките на тази дисертация беше направен важен напредък в структурирането на първичното интервю в ППТ. Беше въведен въпросник, специално създаден за това първично интервю, който впоследствие беше подложен на психодинамично изследване. През 1988 г. този въпросник за първично интервю, заедно с WIPPF Peseschkian N, Deidenbach H. Wiesbadener Inventar zur Positiven Psychotherapie und Familientherapie WIPPF. Berlin: Springer; 1988. (въпросник в ППТ), е публикуван с малки промени. Този предшественик на по-късното полуструктурирано психодинамично първично интервю беше един от ранните примери в областта на психодинамичната психотерапия.

През 80-те години Песешкиqн пътува много, за да води ППТ семинари в развиващите се страни в Азия и Латинска Америка. През това време важни произведения на ППТ бяха преведени на английски. Песешкиян провежда и семинари за обучение по мениджмънт и коучинг, генерирайки интерес към прилагането на ППТ в тези области.

1990–2010