Асѐн (старобългарски: АСѢNЬ, АСѢН, Асѣнь и асѣньДаскалова, Ангелина, Райкова, Мария. Грамоти на българските царе - Увод. Текстове. Речник. Библиография, АИ „Проф. Марин Дринов“, 2005.; XVIII в.: асѣнь и асèнъ; XIX в.: АсèнъНайденъ Геровъ. Речникъ на блъгарскый языкъ - том 5, изд. „Български писател“, 1978, София.) е българско мъжко лично име. Широко е разпространено в България след „История славянобългарска“ на отец Паисий Хилендарски в края на XVIII век. То се налага наред с, а някъде и измества, други царски имена като Константин и Александър.
Според Драгомир Петров – преводач, поет, есеист, антрополог, предвид изследваните исторически взаимовръзки от Проф. Петър МутафчиевМутафчиев, Проф. Петър. Произходът на Асеновци - В: Избрани произведения, Том II, с.с. 150-194 - Изд. Наука и изкуство, София, 1973., името има старобългарски произход и означава „благороден вълк“, през „О-сен“ (село Осеновлак) към „А-сен“ – Асен.
През Средновековието Асен е династичното име на успешните български царе: братята Иван Асен I (1190 – 1196), Петър IV (1185 – 1197) и Калоян (Йоаница, Йоан II, Ioan II и Kalojan Asen) – (1197 – 1207), както и на Иван (Йоан)-Асен II (1218 – 24.VI.1241). Династията Асен/евци управлява България с още 7 царе общо около 100 години непрекъснато през XII – XIII век. От втората половина на XIII век в пределите на Пелопонес се установява и развива нов клон на рода Асен/евци – владетели на деспотство Морея до края на XIV век.История на България – том 3: Втора българска държава. Издателство на Българската академия на науките – София, 1982.Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и проспография - Издателство на БАН, 502 с. - София, 1985.
Друга форма на името: Асеница (м.р.)
Женски имена, производни от Асен, Асеница: Ася, Асяна, Асенка (по-рядко)
Фамилни имена, производни от Асен, Асеница: Асенови, Асянчини и под.
Източници
Категория:Мъжки имена