Клеф (; † 574) е крал на лангобардите между 572/573- 574 г. след Албоин. Произлиза от род Beleos и е женен за Масане (или Анзане) и има син Аутари.
Управление След като на 28 юни 572 г. Албоин е убит по поръчка на неговата съпруга Розамунда, атентаторите плануват да направят Хелмичис (Helmichis), участник в този акт, нов крал, но той е отхвърлен от лангобардската аристокрация. Тогава той избягва с Розамунда, за която се жени, при източноримския префект в Равена, когото тя накарва да отрови Хелмичис. Когато той изпива отровната напитка и лежи на смъртно легло, насилил и Розамунда да пие също от питието, така двамата умират заедно.
В това време през 572/573 г. лангобардските херцози (в това число Забан от Павия, Валтари от Бергамо, Алахис от Бреша, Евин от Тренто (Триенто) и Гизулф I от Цивидале) издигат Клеф за тяхен крал.
Против съпротивата на голямата самостоятелсност на херцозите, Клеф се опитва да етаблира едно силно кралство. Местното римско висшо общество е национализирано и до голяма степен изгонено, саксонският контингент, който взема участие в завоюването на Италия, се праща в къщи и лангобардското народно право се прави задължително. След една година и половина на власт, той е убит от роб.
Херцозите, поради опита им с Клеф, се отказват от избор на нов крал. Така се идва до един десетгодишен Interregnum, докато под натиска на византийските нападения, избират Аутари (Authari).
Източници Павел Дякон, Historia Langobardorum, Ludwig Bethmann und Georg Waitz, in: Monumenta Germaniae Historica, Scriptores rerum Langobardicarum et Italicarum saec. VI–IX, Hahn, Hannover 1878 аноним, Origo Gentis Langobardorum Wilfried Menghin: Die Langobarden. Theiss-Verlag, Stuttgart 1985.
Категория:Крале на лангобардите