Христо Атанасов Далчев е български юрист и общественик от Македония.
Биография Далчев е роден в 1872 година в българския южномакедонски град Кукуш, който тогава е в Османската империя. Хюсеин Мевсим, основавайки се на документи от Османския парламент и Висшето юридическо училище в Цариград, приема, че Хр. Далчев е роден в Женско - Мевсим, Хюсеин. Атанас Далчев в Солун и Истанбул, Пловдив, 2021, с. 43, 48, 85 Започва работа като прошенописец в съда в Кукуш. През 1892 година се записва във Висшето юридическо училище в Цариград, което завършва през 1896 година. По време на престоя си в Цариград се сближава със Симеон Радев.Мевсим, Хюсеин. Атанас Далчев в Солун и Истанбул, Пловдив, 2021, с. 43-49.
От септември 1896 година преподава турски език в Солунската българска мъжка гимназия и работи като адвокат. Едновременно с това Далчев работи и като секретар по кореспонденцията на турски език в Солунската българска община. През 1897 година издава учебник по български език, предназначен за турци.Мевсим, Хюсеин. Атанас Далчев в Солун и Истанбул, Пловдив, 2021, с. 51-54, 58-59, 65-67. Като адвокат Далчев многократно защитава в османските съдилища активисти на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
През 1903 година е арестуван от турските власти и затворен в Бялата кула.Мевсим, Хюсеин. Атанас Далчев в Солун и Истанбул, Пловдив, 2021, с. 54-55.
След Младотурската революция в 1908 година е избран за депутат в Османския парламент от Сяр от Народната федеративна партия (българска секция). В парламента Христо Далчев защитава културно-образователните и икономически права на македонските и тракийските българи. През ноември 1909 година протестира през османския министър на вътрешните работи по повод настаняването на мюсюлмански бежанци от Босна в български области.Дебърски глас, година 1, брой 34, 21 ноември 1909, стр. 3. На 22 май 1910 година отправя протестен мемоар заедно с другите български депутати Димитър Влахов и Тодор Павлов против поведението на младотурския режим към българското население.
През 1910 – 1912 година Далчев се включва активно в дейността на обществено-културната организация Българска матица. През април 1910 година, на Първия събор на Българска матица, Далчев е избран за председател на нейния управителен съвет, а на следващата година – за председател на нейния църковно-училищен отбор.Жечев, Николай. „Българска матица в Цариград“, Македонски преглед, г. XV, 1992, кн.1, с. 54, 59. През март 1911 година заедно с Тодор Павлов е представител на Екзархията в комисията, образувана от представители на различните патриаршии, която има за задача да защитава училищните привилегии на християнското население.Дебърски глас, година 2, брой 34, 6 март 1911, стр. 4.
През май 1911 година Христо Далчев подкрепя инициативата за създаване на легална политическа партия на българите в Османската империя – проект, който пропада поради засилването на политическото напрежение и избухването на Балканската война.Симеонов, Стоян. Из борбите на македонските българи. Два документа за основаването на легална политическа партия в Турция в навечерието на Балканската война, Македонски преглед, година ХІІ (1940), кн. 1, с. 82-83.
След Междусъюзническата война Далчев емигрира в България и се установява в Дедеагач, а по-късно в София.
Христо Далчев е избран за български представител в Смесената гръцко-българска емиграционна комисия към Съвета на Обществото на народите, създадена на 18 декември 1920 година в Женева и работила до 1931 година.
Женен е за прилепчанката Виктория Димшова, с която имат трима сина: поета Атанас Далчев, скулптура Любомир Далчев и архитекта Борис Далчев, и две дъщери: Надежда и Цветанка.
Умира през 1949 г. в София.
Родословие
Външни препратки "Такрир подаден от българските депутати: Далчев, Дорев, Павлов, Влахов и арм. Вахан Папасиян до Отоманския парламент", публикувано във в. „Вести“, брой 129(юли), Цариград, 1909 година в „Библиотека Струмски“ „Реч на българския депутат Христо Далчев“, публикувано във в. „Вести“, брой 52, Цариград, 1909 г. „Мемоар на българските депутати против поведението на Младотурския режим към българското население“, публикувано във в. „Дебърски глас“ брой 10, София, 1910 година „Законопроектът за спорните църкви в парламента“, публикувано във в-к „Вести“, бр. 74 и 77, София, февруари – март 1910 г.
Бележки
Категория:Български юристи от Македония Категория:Членове на Народната федеративна партия (българска секция) Категория:Български политици от Македония Категория:Учители в Солунската българска мъжка гимназия Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Дейци на Българската матица Категория:Български общественици от Македония Категория:Възпитаници на Истанбулския университет Категория:Родени в Кукуш Категория:Български имигранти от Македония в София Христо Категория:Български адвокати