Иван Колчев Калпазанов е виден български занаятчия, търговец, фабрикант, политик, изтъкнат общественик и щедър дарител. Роден е през 1835 г. в село Калпазани, Габровска околия в православното семейство на Колчо и Деша Калпазанови.
Ранни години Иван Калпазанов е най-голямото от общо 9 деца (5 момчета и 4 момичета), едното почива като малко. Бащата Колчо изхранва семейството си с канджийство (изработва ножници за ножове) и с търговия – „разнася произведенията на габровските занаятчии по крайбрежието на Мраморно море и навътре в Анадола“, но умира млад (на 42 години), когато Иван е едва 17-годишен. Като най-голямо момче той става глава на семейството и се грижи за прехраната.
Иван се научава да чете и пише на 12 години при Бартованца (учителка на габровските деца по онова време). Учи занаят при терзията Йонко поп Станчов. Когато баща му почива, той е млад калфа. Мъката не успява го да сломи, напротив, именно в тази трудна ситуация младият Иван успява да запази самообладание и да прояви силен дух, завидно трудолюбие, талант, сръчност и безкрайна отговорност, а също така изключителна находчивост, съобразителност и предприемчивост, бизнес нюх и гъвкав ум. Тези свои вродени и придобити качества ще развива през целия си живот и те ще го водят по дългия и нелек път към големите бъдещи успехи.
Занаятчийство Трудното начало е поставено, когато изобретателният младеж се сдружава със своя братовчед по бащина линия Петко Калпазанов. Двамата отварят терзийски дюкян, в който продават различни манифактурни стоки: брашовско сукно, басма, копринен гайтан, местен дванайсетник вълнен гайтан, осмак гайтан, липитско сукно, кърпи, конци, памучна прежда, памучни чорапи, фесове. Наред с търговията Иван Калпазанов изработва женски фустани, салтамарки, кожухчета, детски юрганчета, антерии, кожуси, потури от шаяк и сукно.
По онова време гайтанджийството е нов занаят, но изглежда перспективен. Затова младият Иван напуска временно работата в дюкяна и започва да усвоява тънкостите в изработването на гайтани при майстор Станчо Боцито. Когато се завръща отново при своя братовчед, в дюкяна започват да изработват и гайтани. Гайтанът е специално изплетен вълнен шнур (връв), който се използвал за „декоративно украшение“ върху дрехите. Първоначално той се правел по най-примитивен начин – ръчно, като преплитането на жиците ставало по подобие на брюкселските дантели. По-късно се появили чекръци, наречени „вулгии“, които имали осем клечки за усукване на преждата. Полученият гайтан се наричал „осмак“. Имало и такива с дванадесет клечки и им казвали „дванайстак“ или „дванайсетник“.
През 1860 г. Иван Калпазанов се отделя от братовчед си, купува три чарка и се сдружава със своя зет Иван Парлапанов (състоятелен търговец на колониални стоки по онова време). Скоро разбира, че ако работи самостоятелно, за него личните облаги ще бъдат много по-големи. Затова се разделя със своя съдружник и от 1862 г. става самостоятелен терзия и гайтанджия.
През 1863 г. си построява една одая и инсталира в нея няколко чарка (чаркът е машина за механизирано плетене на гайтан; в началото на XIX век майсторите ги правели дървени, а по-късно по модели от чужбина били изработвани железни). Само за 4 – 5 г., благодарение отново на своето трудолюбие и доказано качество, Иван Калпазанов си извоюва безспорен авторитет на млад, надежден и с добро бъдеще гайтанджия. Освен с гайтани, Иван Калпазанов се занимава и с търговия на шаяци, пояси, произведения на домашната индустрия от Габрово. Търговските му дела ежегодно се разширяват и в края на 60-те години на 19. век вече е признат за реномиран търговец. Успява да спечели дори доверието на Добри Стоянов – един от най-заможните чорбаджии и търговци по онова време в Габрово. Той използва услугите на своя по-млад зет Стоян Кирилов – състоятелен и интелигентен занаятчия-кожухар, да взема пари на заем от Добри Стоянов, без да обявява кому са нужни. Иван Калпазанов никога не злепоставя зет си и винаги успява коректно да се издължи на време. Когато Добри Стоянов разбрал истината, при което не само, че не се ядосал, но лично отпуснал заем от 150 турски лири без никакво поръчителство. Тази постъпка е много показателна по своята същност – в онези строги патриархални времена доверието е имало висока стойност и се е печелило трудно. Честта и достойнството са били на почит. Постъпката на Добри Стоянов показва, че той вече сам се е убедил в достойнствата на младия предприемач, следователно го признава и приема за равностоен бизнес-партньор. Богатият лихвар симпатизира на младия занаятчия, силно впечатлен и от неговата безкрайната преданост и отговорност към близките му, защото нито за момент не престава да се грижи за своето осиротяло семейство – да отгледа майка си, съумява да задоми своите сестри, да им осигури добра зестра и да изучи братята си. В знак на върховно и безкрайно доверие през 1866 г. Добри Стоянов приема Иван Калпазанов за свой зет и му „дава“ своята първа дъщеря Велика за жена. Това събитие е изключителна чест за Иван Калпазанов.
За да задоволява собствени си нужди от чаркове, през 1868 г. той си обзавежда една ковачница, като наема майстор-ковач, надничар-ковач и един слуга. По-късно разширяват дейността като започват да изработват и ремонтират чарковете на гайтанджиите от Габрово, Казанлък, Карлово, Калофер и Сопот.
През 1870 г. си прави втора одая до старата; вече разполага с 20 чарка и си построява специална бояджийна за багрене на гайтаните и преждата.
Изработваните от Иван Калпазанов гайтани се отличават по своето изключително качество от тези на останалите гайтанджии, затова си спечелва за клиенти най-състоятелните и най-редовни в плащанията анадолски търговци, както и габровските търговци, които търгували в Румъния и Бесарабия. Негови добри клиенти са Калчо Дрянков, който имал дюкяни в Болград и Измаил, Петко Цокев и хаджи Семо – в Браила и други, които търгували в Галац, Гюргево, Крайова. Участвал в Джумайския и Узунджовския панаир.
Иван Калпазанов намира време да се занимава и с обществени дела наред с личните. През 1871 г. вече издигнат над общото равнище на габровските гайтанджии, уважаван от габровските граждани и еснафи, е избран за устабашия на гайтанджийския еснаф и за „съкровищник“ на търговско дружество „Бъдъщност“ в Габрово. През 1879 г. е назначен за член на Габровския съдебен съвет, заедно с Н. Хр. Кънев, при председател габровеца-юрист Андрей Манолов.
Най-ясна представа за Иван Калпазанов добиваме от описанието, което д-р Петър Цончев е поместил в своя уникален труд „Из стопанското минало на Габрово“. То е формирано от спомените на хората около Иван Калпазанов, така както са го познавали и запомнили – неговата съпруга Велика, децата му, първият му зет Васил Карагьозов (женен за най-възрастната дъщеря Дешка) и много габровци, които са имали удоволствието да контактуват с него. Д-р Цончев е съпруг на третата дъщеря Стоянка, която е петото дете на Иван Калпазанов. Самият той обаче не е имал възможността да го познава лично, защото става зет във фамилия Калпазанови след кончината на бъдещия си тъст. Затова описанието звучи така: „Като фигура Иван Калпазанов е бил с приятна външност, от среден ръст и телосложение човек; с коса, вежди и мустаци тъмно-кестеняви, бръсната брада и с тъмни изразителни очи. Като човек е бил с тих и незлоблив характер, отзивчив към чуждите болки и всякога ценен съветник на своите другари от еснафа. Обладавал е един широк природен ум; а със своята прозорливост и предприемчивост е извиквал удивление у своите съграждани и другари-гайтанджии. Интелигентен за времето си, весел и находчив в компания, съобразителен и безстрашен в напаст.“
За Иван Калпазанов има три най-важни неща в живота: семейството, постиженията и успехите в работата, и хората. „Строг и изпълнителен в работата си, Калпазанов е изисквал същото и от своите работници.“ Благодарение на изключителната си педантичност в професията е успял да си извоюва безспорен авторитет сред габровци, а неговите гайтани да бъдат високо ценени и търсени. Това му носело добри печалби, с които успял да изхрани, изучи и задоми своите братя и сестри, да се грижи за майка си, съпругата си и своите деца.
Иван Калпазанов съумява да натрупа капитали и да се превърне в един заможен за времето си търговец, става чорбаджийски зет, но за разлика от други в неговото положение, съхранява в себе си „състраданието към нуждаещите се“. „Вратите на неговата къща са били отворени за всекиго. Не се стеснявал да покани у себе си на гости своите помощници-майстори и надничари, както да отиде семейно у тях срещу празнични дни и да седне на трапезата с тях.“
Семейство Иван Калпазанов и Велика Стоянова се радват на своите седем деца: Дешка, Никола, Добри, Мария, Стоянка, Кина и Димитър. С всички свои добродетели са закърмили и възпитали своите наследници. Изключителните им качества, за щастие, са наследени от всяко едно от техните деца – трудолюбие, честност, милосърдие. Внуците и правнуците им са талантливи, кадърни и добре образовани хора, дарили крупни суми за различни обществени мероприятия: Дешка е съпруга на Васил Карагьозов – известният бизнес-съратник на Иван Калпазанов и дългогодишен директор на фабриката. Техният единствен син Кольо Карагьозов, завършил право в Ерланген – Германия и Handel Hochschule в Лайпциг, в по-ново време поема управлението ѝ до национализацията. Семейство Карагьозови, Кольо и неговите три сестри Венка, Вела и Иванка многократно даряват средства за градската библиотека, за читалището, за Априловото школо, за старопиталища, църкви и манастири. Синовете Никола Калпазанов и Добри Добри са изключителни дарители за Червения кръст. В знак на признателност техните имена са увековечени в сградата на Червения кръст в Габрово. Самият Добри също участва в ръководството на фабриката, а след него се включва и синът му Иван. Стоянка и нейният съпруг д-р Петър Цончев са изявени и активни граждани. Например през 1937 г. тя дарява 250 000 лв. за построяване на гимнастически салон в двора на Априловска гимназия, а той добавя още 50 000 лв. През 1940 г. зданието е завършено и благодарение на щедрото дарение, учениците имат възможност да се обучават на спортно майсторство. Най-малкият Димитър Калпазанов получава солидно търговско и техническо образование. Той би бил талантлив бизнес-помощник в семейната фабрика. Но огромното му родолюбие и национален дълг го изпращат подпоручик на фронта през 1912 г., където намира смъртта си, воювайки за българския народ.
За децата на сем. Калпазанови и тяхното възпитание се грижи основно съпругата Велика, докато Иван продължава да работи неуморно.
Предприемачество „Като човек с голямо постоянство и несъкрушима енергия, естествено е, че не е можел да се задоволи само с първия си успех. У него се явява мисълта как да получи прежда по механичен начин.“ Затова през 1872 г., заедно със своя майстор-железар, правят дарак, както и чепкало за чепкане и влачене на вълна, движени с водна сила. Механичното чепкало е тип „вълче“ По-късно през 1875 г. Иван Калпазанов посещава турската държавна текстилна фабрика в Сливен. Това, което успява да види там силно го впечатлява и той вече знае, че трябва да си построи и предачница, за да може да механизира напълно своето производство. Механизираното производство на гайтани включва не само същинското изплитане на гайтана, но и всички дейности преди и след това: чепкане, изпридане на вълната до получаване на прежда, багрене и накрая апретиране – финално обработване с подходящо вещество, готовият продукт да получи лъскавина и еластичност, както и устойчивост на боята, да не пуска.