Калимановата грамота е късен фалшификат на дарствен хрисовул, изработен през XVI век за Зографския манастир. Снабдена е със златен печат от времето на Иван Асен II и е приписана на цар Калиман.
За първи път Калимановата грамота е издадена през 1845 г. от Васил Априлов, който смята, че грамотата е истинска. През 1878 г. Константин Иречек обявява грамотата за късна компилация. Грамотата е издадена и от Йордан Иванов в „Български старини из Македония“.
Анализът на палеографията, езикът и съдържанието на грамотата показват, че тя е късен фалшификат от XVI век, направен с цел да се потвърдят някои владения на Зографския манастир. Едно от основните доказателства, че грамотата е фалшива, е присъствието на турцизми като чаршия, дюкян, махала, които няма начин да са присъствали в българския език през 1192 г. – годината, посочена в грамотата за дата, в която уж е написана. Освен това човекът, написал грамотата, явно не е знаел, че цар Калиман, управлявал Българското царство през периода 1241 – 1246, няма как да е бил на българския престол през 1192 г., когато всъщност е управлявал дядо му – цар Иван Асен I.
Няма единно мнение относно изворите, които е ползвал създателят на Калимановата грамота, когато я е създавал. Някои изследователи са на мнение, че при създаването на подправената грамота е била ползвана истинска грамота от XIII век. Така Константин Иречек твърди, че Калимановата грамота е създадена на основата на оригинална грамота на цар Калиман от 1243 г., като подкрепя мнението си с факта, че през 1243 г. наистина е имало индикт 1, както е посочено в подправения паметник. Историкът Антон Попстоилов е на мнение, че при създаването на Калимановата грамота компилаторът е ползвал оригинален хрисовул на Иван Асен II, който е бил допълнен с още имоти, за да се увеличат приходите на манастира. В своя подкрепа Попстоилов посочва златния печат на Иван Асен II, който е бил откъснат от оригинална грамота и е прикачен на преправената.
Без да изяснява въпроса за източниците на грамотата, Йордан Иванов посочва, че „в Зограф се съхраняват няколко подправени грамоти, написани от една ръка, с еднакъв език и правопис и с една вложена тенденция – да се докаже, въз основа на стари документи, правовладението на Зограф върху известни имоти“. Тези грамоти са Сводната зографска грамота, Калимановата грамота и грамотата на Андроник II Палеолог за землището на Зографския манастир, както и няколко гръцки грамоти, които също са подправени. От анализа на езика на въпросните грамоти става ясно, че авторът им се е старал да им придаде архаичност, която през XVI век би могла да заблуди турските светски и гръцките духовни власти. Като резултат се е получила „мозайка от развалена църковнославянска реч с примеси от новобългаризми, сърбизми и дори русизми във фонетиката, формите и речника: на това отгоре се мъдрят няколко нови турски и гръцки думи“. Йордан Иванов датира Калимановата грамота към началото на XVI век, но не преди 1538 г. Това становище той подкрепя с факта, че в грамотата кръглата църква „Свети Георги“ в София е наречена митрополитска, а според едно сведение на Владислав Граматик, „Свети Георги“ става митрополитска църква през 1469 г., и че като митрополитски храм „Свети Геоги“ се запазва до 1538 г., когато, по думите на един немски пътешественик, е превърната в джамия.
Въпреки че Калимановата грамота е фалшификат, това не намалява нейната историческа стойност, тъй като тя съдържа ценни податки за топонимията по време на написването на грамотата и преди това – по времето, в което са писани нейните източници. Важни са и сведенията, които грамотата дава за имотното състояние и икономическата мощ на Зографския манастир в началото на XVI век, както и за границите на неговите владения. Така според грамотата Зограф получава приходи от рибните ловища в Охридското езеро и то предимно в Струга, и от имотите си в Правица, Хандак на Долна Струма, Никопол, София, Челопечене, Горни Лозен, Долни Лозен, Охрид, Струга, Солун и село Ормилия на Халкидическия полуостров. Грамотата съдържа като цяло и сведения за културно-икономическия облик на някои български градове – така например става ясно, че в София се намирали Медни пазар и Говежди пазар, църквите „Свети Георги“ и „Свети Никола“, а в Никопол е имало риболовища и пристанище, а махалите му били Яковова, Тодорова, Логотетова и т.н.
Текст на грамотата
Източници История на българската държава и право: Извори 680 – 1944. С., 2002 Иванов, Йордан. Български старини от Македония. Фототипно издание. БАН, 1970, с. 602 – 608. Електронно издание, djvu формат Стоилов, А. П. Бележки по компилацията на отдавания хрисовул на Иван Калимана Ι, даден на Зографския манастир (1192 г.). – В: Zbornik u slavu Vatroslava Jagića. Berlin, 1908, 81 – 96.
Категория:Извори за българската история Категория:Втора българска държава Категория:Зографски манастир Категория:Среднобългарски език