Тома Палеолог (; 1409 – 12 май 1465) е византийски принц от XV век – деспот на Морея от 1428 г. до падането на княжеството през 1460 г., въпреки че продължава да претендира за титлата до смъртта си пет години по-късно. Той е по-малък брат на византийските императори Йоан VIII Палеолог и Константин XI Палеолог, който е последният византийски император. Тома е назначен за деспот на Морея от император Йоан VIII Палеолог през 1428 г., присъединявайки се като съуправител към двамата си братя Теодор и Константин, които вече управлявали Морея като деспоти. Въпреки че Теодор сътрудничи с неохота на братята си, Тома и Константин успешно работят за укрепване на княжеството и разширяването на границите му. През 1432 г. Тома връща във византийски ръце териториите на латинското Княжество Ахея, създадено по време на Четвъртия кръстоносен поход повече от двеста години по-рано, като се жени за Катерина Закария, наследница на княжеството.
През 1449 г. Тома подкрепя възкачването на брат си Константин на византийския трон въпреки машинациите на другия му брат, Димитър, който сам се стремял към властта. След затвърждаването на Константин на трона, Димитър е назначен от него да управлява Морея заедно с Тома, но двамата братя трудно си сътрудничат и често са в конфликт помежду си. След падането на Константинопол и края на Византийската империя през 1453 г., османският султан Мехмед II позволява на Тома и Димтър да продължат да управляват като османски васали в Морея. Тома се надява да превърне малкото деспотство в изходен пункт на евентуална кампания за възстановяване на империята, разчитайки на подкрепа от папството и Западна Европа. Постоянните конфликти с Димитър, който вместо това подкрепя османците, в крайна сметка подтикнали Мехмед II да нахлуе и да завладее Морея през 1460 г.
Тома и семейството му, включително съпругата му Катрерина и трите им по-малки деца Зоя, Андреай и Мануил, избягали във венецианския град Метони и след това на остров Корфу, където Катерина и децата останали да живеят. Хранейки надеждата да събере подкрепа за кръстоносен поход за освобождаването на земите му в Морея и вероятно на самата Византийска империя, Тома пътува до Рим, където е приет и осигурен от папа Пий II. Надеждите му да си върне Морея никога не се сбъдват и той умира в Рим на 12 май 1465 г. След смъртта му претенциите върху короните на Морея и Византия са наследени от най-големия му син Андрей Палеолог, който също се опитва да събере подкрепа за кампания за освобождаване на деспотството на баща си и на Византийската империя.
Биография Ранен живот и назначаване като деспот
Докато Византийската империя се разпада и разпокъсва през XIV век, императорите от династията на Палеолозите започват да усещат, че единственият сигурен начин да запазят останалите си владения непокътнати, е да ги предадат като апанажи за защита и управление на своите синове, които носят титлата деспот. Император Мануил II Палеолог (1391 – 1425) има общо шестима синове, които преживели ранна детска възраст. Най-големият му син Йоан е издигнат до съимператор и е определен за наследник на Мануил като единствен император след смъртта му. Вторият син – Теодор, е определен за деспот на Морея, а третият – Андроник, става деспот на Солун през 1408 г., докато е само на осем години. По-малките синове на Мануил – Константин, Димитър и Тома, който е най-малкият, роден през 1409 г., – остават в Константинопол, тъй като не останала достатъчно земя, която да им бъде предоставена. По-малките деца; Теодор, Андроник, Константин, Димитър и Тома често са описвани като багренородни („родени в багреница“; родени в императорския дворец по време на управлението на техния баща) – отличие, което, изглежда, не било споделяно от император и техен по-голям брат Йоан VIII Палеолог.
Отношенията между братята Палеолози не винаги били добри. Въпреки че младите Йоан и Константин, изглежда, са се разбирали добре, отношенията между Константин и по-младите Димитър и Тома не са били толкова приятелски. Сложните взаимоотношения между синовете на Мануил II са поставени на изпитание, когато Йоан, вече като император Йоан VIII, назначава брат си Константин за деспот на Морея през 1428 г. Тъй като брат му Теодор отказа да се оттегли от ролята си на деспот, деспотството се управлява от двама членове на императорското семейство за първи път от създаването си през 1349 г. Скоро след това по-младият Тома (на 19 години) също е назначен за деспот на Морея, което означава, че, формално да било единно, деспотството на практика се е разпаднало на три по-малки княжества.
Деспот Теодор Палеолог не допуснал Константин и Тома в столицата на княжеството – град Мистра. Вместо това той предоставя на Константин земи в цяла Морея, включително северния пристанищен град Егио, както и крепости, и градове в Лакония (на юг), Каламата и Месения на запад. Константин прави своя столица град Кларенца. Междувременно Тома получава земи в северните части на княжеството и се установява в замъка Калаврита.
Деспот на Византийската империя Укрепване на Морея
Малко след като са назначени за деспоти, Константин и Тома, заедно с Теодор, решават да обединят силите си в опит да превземат процъфтяващото и стратегическо пристанище Патра в северозападната част на Морея, тогава намиращо се под управлението на своя католически архиепископ. Кампанията, която е неуспешна вероятно поради нежеланието на Теодор да участва в нея, е първият военен опит на Тома. По-късно Константин превзема Патра сам, слагайки край на 225-годишното ѝ чуждо владение.
Ранният период от управлението на Тома Палеолог като деспот на Морея също не преминава без нови придобивки. Години наред Тома и Константин завладяват малко по малко последните остатъци от Княжество Ахея – кръстоносна държава, създадена по време на Четвъртия кръстоносен поход през 1204 г., която някога е управлявала почти целия полуостров. Тома е този, който най-накрая слага край на съществуването на Ахейското княжество, като се жени за Катерина Закария, дъщеря и наследница на последния ахейски принц, Чентурионе II Закария. Със смъртта на Чентурионе през 1432 г. Тома предявил претенциите си за контрол над всички останали територии на Ахейското княжество. До 30-те години на века Тома и Константин връщат целия Пелопонес отново във византийски ръце за първи път от 1204 г., като единственото изключение са няколкото пристанищни центрове и градове, държани от Република Венеция.
Скорошните успехи на братята в Морея събуждат безпокойството на султан Мурад II – султан на Османската империя, която през изминалото едно столетие успяла да превземе по-голяма част от територията на Византийската империя и да сведе империята и княжеството до васални на султана държави. През 1431 г. Турахан бей, турски генерал, който управлява Тесалия, изпраща войските си на юг, за да разрушат основните отбранителни укрепления на Морея – стените на Хексамилион, в опит да напомни на деспотите, че са васали на султана.
През март 1432 г. Константин, желаейки да бъде по-близо до Мистра, сключва ново териториално споразумение с Тома, вероятно одобрено от братята им Теодор и Йоан VIII. Тома се съгласява да отстъпи Калаврита на Константин, който я превръща в своя нова столица, в замяна на коеото Тома получава Елида, която прави своя нова престолнина. Въпреки че отношенията между тримата деспоти изглеждат добри през 1432 г., те скоро се влошават. Йоан VIII Палеолог нямал синове, които да го наследят, и затова се предполагало, че негов наследник ще бъде един от четиримата му оцелели братя (Андроник починал известно време преди това). Предпочитаният наследник за Йоан VIII е Константин и въпреки че този избор е приет от Тома, който е развил добри отношения с по-големия си брат Константин, той възмутил по-възрастния Теодор. Когато Константин е призован в столицата през 1435 г., Теодор сметнал, че се готви обявяване на Константин за съимператор и официален наследник, което всъщност не било така, поради което Теодор също пристига в Константинопол, за да представи своите възражения. Конфликтът между Константин и Теодор не е разрешен до края на 1436 г., когато бъдещият патриарх Григорий Мама е изпратен да ги помири и да предотврати гражданска война между братята. Когато Константин е призован да действа като регент в Константинопол, докато Йоан VIII отсъства на събора във Флоренция от 1437 до 1440 г., Теодор и Тома остават в Морея. През ноември 1443 г. Константин предава на Теодор контрола над Селимврия, която получил, след като помогнал да се потуши бунта на техния по-малък брат Димитър, а Теодор на свой ред изоставя поста си на деспот на Морея, което оставило Константин и Тома единствени деспоти на Пелопонеското княжество. Въпреки че това доближава Теодор до Константинопол, то също прави Константин владетел на столицата на Морея и един от най-могъщите хора в малката империя. След като Теодор и Димитър били отстранени от пътя им, Константин и Тома се надявали да укрепят Морея, която вече е културен център на византийския свят, и да я превърнат в безопасно и почти самодържавно княжество. Философът Плитон се застъпва за това, че докато Константинопол е Новият Рим, Мистра и Морея могат да станат „Нова Спарта“, централизирано и силно гръцко царство само по себе си.
Турските нападения и възцаряването на Константин XI
Сред действията, предприети по време на проекта на братята за укрепване на деспотството, е възстановяването на стените на Хексамилион, разрушени от турците през 1431 г. Заедно те напълно възстановили стените, които били завършена през март 1444 г. Стената е разрушена отново от турците през 1446 г., след като Константин се опитал да разшири контрола си на север и отказал исканията на султана за повторното разрушаване на стената. Константин и Тома били решени да удържат стената и довели всичките си налични сили, възлизащи на около двадесет хиляди души, за да я защитават. Въпреки това битката край стените на Хексамилион през 1446 г. е съкрушителна турска победа, като Константин и Тома едва успяват да спасят живота си. Турахан бей е изпратен на юг, за да превземе Мистра и да опустоши земите на Константин, докато султан Мурад II води войските си в северната част на Пелопонес. Въпреки че Турахан не успява да превземе Мистра, това нямало голямо значение, тъй като по това време Мурад не възнамерявал да завладее Морея, а просто да всее ужас и страхопочитание у васалите си, поради коеото турците скоро напуснали полуострова, оставяйки го опустошен и обезлюден. Константин и Тома не са в състояние да поставят условията за примирието и са принудени да приемат Мурад за свой господар и да му плащат данък, като обещават никога повече да не възстановяват стените на Хексамилион.