Херния ( – разкъсване, спукване) или изсипване или кила представлява излизане на тъкан, орган или част от орган през вроден или придобит дефект в мускулната или съединителнотъканната обвивка. Хернията има три части – херниален пръстен, херниален сак и херниално съдържимо.
Най-често херния се появява в коремната област. Поради вродена или придобита локална слабост в коремната стена в нея може да се появи отвор, през който мастна тъкан или част от коремен орган, покрит от перитонеум, може да излезе навън.
Класификация Според етиопатогенезата: Вродена херния () – появява се по време на вътреутробното развитие и се изявява след раждане. Най-честите вродени хернии при кърмачета са индиректната ингвинална херния и пъпната херния. придобита херния () – възникват през различни периоди от живота на човека. Според локализацията: диафрагмална постеро-латерална (лумбо-костална) на Бохдалек парастернална на Моргани хиатална аксиална параезофагеална плъзгаща ингвинална индиректна директна феморална пъпна околопъпна шпигелова следоперативна мускулна дискова Според наличието на херниален сак: истински – имат херниален сак лъжливи – нямат херниален сак
Съществуват различни клинични класификации на ингвиналните и феморалните хернии.Classification systems for groin hernias, Surgical Clinics of North America 83 (2003) 1053–1063. Robert M. Zollinger Jr MD. Една от най-разпространените е тази на Nyhus, според която херниите в ингвиналната област се класифицират в четири типа:
Тип 1 - Индиректна херния без разширяване на херниалния пръстен. Тип 2 - Индиректна херния с разширяване на херниалния пръстен и запазена задна стена на ингвиналния канал. Тип 3 - Хернии с дефект в задната стена на ингвиналния канал. Тип 3a - Директна херния с дефект на задната стена. Тип 3b - Индиректна херния със слабост на долната стена. Плъзгаща херния. Тип 3c - Феморална (бедрена) херния. Тип 4 Рецидивираща херния. Тип 4a - Директна. Тип 4b - Индиректна. Тип 4c - Феморална. Тип 4d - Комбинирана.
Клинична картина При херния се наблюдава неудобство и тежест в засегнатата област.
Лечение Лечението на херниите е единствено и само оперативно. Съществуват два метода за лечение: конвенционална (традиционна) операция лапароскопска (безкръвна) операция – лапароскопия. При лапароскопията с помощта на малки отвърстия на коремната стена, посредством микроинструменти и под видео контрол се извършва дисекция в областта на хернията и редукция на херниалния сак. Поставя се полипропиленова протеза (polypropylene Mesh), от вътрешната страна на коремната стена. Преимуществата на лапароскопията са: вътрекоремното налягане благоприятства по-добрата фиксация на платното по-слаба следоперативна болка, по-добър комфорт за пациента и по-бързо възстановяване дава възможност за визуализиране на недиагностицирани хернии средство на избор е при двустранна и рецидивна херния
Коланите, специално бельо и бандажи за херния не се препоръчват, освен ако операцията е противопоказна, но дори и тогава рискът е по-голям. Единствено може да се постигне плацебо ефект, но подобрение не може да настъпи, а само облекчение на симптомите.
Източници
Външни препратки Защо не се препоръчват колани или бандажи за херния?
Категория:Хирургия