Боят при Горно Върбени (Екши Су) или Битката при Суровичево (; ) е битка между гръцки и турски войски, която се води на 24 октомври 1912 (стар стил), по време на Балканската война. Битката става в района на градчето Суровичево. 5-а гръцка дивизия, която напредва през Югозападна Македония отделена от по-голямата част от гръцката Тесалийска армия е атакувана от превъзхождащи я османски сили при село Забърдени и е отстъпва към Суровичево. След като издържа на многократни атаки между 22 и 23 октомври, дивизията е разбита рано сутринта на 24 октомври, след като османски картечници я ударят изненадващо по фланга. Гръцкото поражение при Суровичево води до превземането на оспорвания град Битоля от Сръбската, а не от Гръцката армия.

Предистория

След избухването на Балканската война, Тесалийската армия преминава на османска територия в ранните сутрешни часове на 5 октомври, установявайки, че повечето гранични постове са изоставени. Първите големи сблъсъци се провеждат на следващия ден, когато 1-ва и 2-ра гръцка дивизия атакуват Еласона, което води до оттегляне на османците към Сарандапоро. В 7:00 часа сутринта на 9 октомври гръцката пехота започва сражението при Сарандапоро. 1-ва, 2-ра и 3-та дивизия атакуват фронтално главната османска линия. Междувременно кавалерийската бригада, 4-та и 5-а дивизия извършват флангова маневра от запад с намерението да ударят османците в тила. Въпреки че позицията е смятана за непревземаема от защитниците ѝ, основната част на гръцките сили успява да напредне дълбоко в прохода, докато спомагателни части пробиват османските флангове. Османците изоставят отбранителната си линия през нощта, страхувайки се от обкръжение.

В 16:00 часа на 10 октомври 4-та дивизия навлиза в Сервия, а гръцката кавалерия влиза безпрепятствено в Кожани на следващия ден. След поражението си при Сарандапоро, османците подсилват остатъците от силите на Хасан Тахсин паша с нови подкрепления и организират главната си отбранителна линия при Енидже Вардар. На 18 октомври престолонаследникът Константинос нарежда на по-голямата част от Тесалийската армия да се насочи към Енидже Вардар, въпреки противоречивите разузнавателни доклади относно разположението на османските войски. Междувременно 5-а гръцка дивизия под командването на Димитриос Матеопулос е отделена от Тесалийската армия и продължава настъплението си през Югозападна Македония, целейки да достигне района на Кайляри – Биралци, където трябва да чака по-нататъшни заповеди. Там дивизията или ще се обедини с останалата част от Тесалийската армия, или ще превземе Битоля. На 16 октомври дивизията при Биралци разбива турската 18-а дивизия, която брои едва 1800 души. , дивизията достига Баница на 19 октомври.

Съзнавайки опасността за своя тил, командването на османската Вардарска армия заповядва на 6-и корпус, отстъпващ след Кумановската битка към Битоля, да се изнесе в района на Лерин, за да парира заплахата откъм гръцката 5-а дивизия. Бавното настъпление на сръбските части след победата им при Куманово дава възможност на корпуса да изпълни заповедта. На 18 октомври предните части на корпуса стигат Лерин. 18-а дивизия има за задача да задържи гърците при Кирли дервент, докато частите на 6-и корпус се съсредоточат изцяло.

На 19 октомври 5-та дивизия настъпва на север, а действащите в района български чети нападат османския тил. Смятайки, че големи неприятелски сили са извършили обход на позициите им, османците се оттеглят на северозапад към Баница без да дочакат гръцката атака. След като преминава прохода Кирли дервент, на 20 октомври гръцката дивизия се разполага в района на Баница.

Битка На 21 октомври и двете страни се готвят за атака османците към Баница, а гърците към Лерин. На 21 октомври Матеопулос нарежда настъпление към Битоля, след като е информиран, че градът е охраняван от малък деморализиран гарнизон. Това решение е допълнително насърчено от сръбската победа при Прилеп и гръцката победа при Енидже Вардар. 6-и корпус вече е напълно съсредоточен в Лерин и според турски данни османските войници са 7900. Според гръцки данни след подсилването на 18-а дивизия от 16-а и 17-а османска пехотна дивизия, общият брой на османците достига 20 000 души. 16-а дивизия е насочена по фронта, битолската редифска дивизия и 17-а низамска дивизия срещу левия гръцки флаг, а 18-а дивизия срещу десния.

В 10:30 часа на 21 октомври 5-а дивизия, разделена на три колони, тръгва към Лерин. Настъпващата към Негован Битолска дивизия посреща гръцката колона, която трябва да атакува Лерин от юг и я разпръсва. Почти веднага гръцката дясна колона също спира настъплението си и заема отбранителни позиции северно от село Забърдени. В 11:00 часа тя е атакувана от 18-а османска пехотна дивизия.

Гръцката дясна колона първоначално оказва решителна съпротива, но среща трудности в отбраната на Забърдени и, след като осъзнават, че са на път да бъдат обкръжени, войниците ѝ бягат през полето към Баница. Гръцкият опит да се ударят османските флангове при Забърдени и Гара Баница не успява да постигне целта си. Виждайки, че войските му са изтощени и изложени на османски огън в равнината, в 18:00 часа Матеопулос нарежда отстъпление към Суровичево. След обратно преминаване през Кирли дервент, 5-а дивизия се установява на лагер в Суровичево, близо до езерото Петърското езеро. Матеопулос разполага своите 7000 пехотинци североизточно от града, 20-те артилерийски оръдия са разположени в село Сотир, а 80 кавалеристи защитават западния фланг на дивизията при Гулинци. Прикриващите три гръцки батальона обаче не оказват никаква съпротива на настъпващите османци и само заемат височините надпрохода.

В 8:00 часа сутринта на 22 октомври 18-та османска пехотна дивизия се разделя на две колони, едната от които атакува Суровичево откъм Горно Върбени. Османската атака е спряна от гръцки артилерийски огън, което води до артилерийски дуел, продължил до края на деня. Втора османска атака откъм Петърско е успешно отблъсната през нощта.

На 23 октомври гърците предприемат разузнавателни нападения, които установяват, че Горно Върбени е изпразнено от неприятелски войски. Османците предприемат серия от мащабни атаки срещу гръцкия център и източния фланг. 5-та дивизия удържа позициите си и в 15:00 часа контраатакува, като два гръцки полка ударят османския център, докато друг атакува западния османски фланг в село Петърско. Гърците вбиват клин между центъра и западния фланг на противника. Това кара османците да отстъпят към Кирли дервент, без да окажат особена съпротива. Гърците не преследват противника си. Десният фланг на 22-ри гръцки полк е обстрелван през нощта, което води до неорганизирано отстъпление към близката железопътна линия и пътен възел. 5-та дивизия е подсилена и от ариергарда си, 3 пехотни роти и 3 инженерни роти. Османците, които току-що са победени в битката при Прилеп, изтеглят по-голямата част от войските си при Суровичево към Битоля в опит да спрат сръбското настъпление към града. Междувременно гръцкото военно министерство изпраща телеграма до сръбското правителство, с която настоява за по-голям натиск върху Битоля, за да се облекчи 5-та гръцка дивизия.

Малко преди зазоряване на 24 октомври, рота от 17-а османска дивизия, въоръжена с няколко картечници, под прикритието на падналата гъска мъгла настъпва през Руднишкото блато южно от Горно Върбени, смятано от гърците за непроходимо. Османците се приближават към западния (левия) гръцки фланг откъм село Спанци. Водена от местни турци, тя остава незабелязана от гръцките часовои и успява да излезе в тила на западния гръцки фланг. В 6:30 чса сутринта тя открива огън по гръцките позиции, докато защитниците все още спят. Това предизвиква паника, която се разпространява от инженерната рота, която е атакувана първа, към други части, които изоставят оборудването си и бягат от района. Османците, настъпващи откъм Горно Върбени и Кирли дервент, проникват през гръцките линии, овладяват артилерийска батарея, която не успява да произведе и изтрел и сигнализират на друга османска част да атакува от изток. Войниците, охраняващи източния гръцки фланг, оказват упорита съпротива, отказвайки да се предадат, докато не получат писмена заповед. В крайна сметка източният гръцки фланг е прегазен, а много гръцки войници са убити от османски войници и башибозук. Към 10:00 часа сутринта основната част от гръцките сили е разбита и бяга на юг. Панически побягват и командирът на дивизията Матеопулос и офицерите му. Командирът на гръцки батальон, разположен в Бел камен, го повежда към Клисура, след като осъзнава, че битката по същество е приключила.

Последици Целият път, по който отстъпва 5-а дивизия е осеян с оръжие и снаряжение, захвърлени от бягащите войници. Командирът на кожанския гарнизон събира сили от 300 войници и 400 въоръжени цивилни, които успяват да задържат по-голямата част от войниците, бягащи от Суровичево в града. Останките от 5-а гръцка дивизия се прегрупират и отблъскват атака срещу Кожани от османски башибозук сутринта на 26 октомври. В правителството в Атина се появява страх от османски удар в направление Кожани – Сарандапоро. Турците не успяват напълно да се възползват от успеха си, тъй като се налага 6-и корпус веднага да се върне на север, за да вземе участие в действията срещу 1-ва сръбска армия.

Гръцките жертви в битката при Суровичево са 211 убити, 320 ранени, 22 изчезнали и 10 военнопленници. Въпреки че гръцката победа при Енидже Вардар засенчва поражението при Суровичево, тя озадачава гръцкия престолонаследник Константинос, карайки го да се колебае точно, когато град Солун, най-важният град в Македония, изглежда готов да падне в ръцете му. Това води и до стабилизиране на фронтовата линия в Македония северозападно от Кожани. На 29 октомври Константин отделя 1-ва, 2-ра, 3-та и 4-та дивизия и кавалерийска бригада за превземането на Битоля. Тези сили се събират във Воден на 2 ноември и в крайна сметка успяват да превземат Лерин, но Битоля пада в сръбски ръце след края на битката при Битоля.

Бележки

Източници

Категория:Битки през Балканската война Категория:Битки на Османската империя Категория:Битки на Гърция Бой при Горно Върбени Бой при Горно Върбени