Горго̀пик или Горго̀п (, Горгопи) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.
География Селото е разположено на 80 m надморска височина, на 4 km югоизточно от град Боймица (Аксиуполи).
История В Османската империя В XIX век Горкопик е село в Гевгелийска каза на Османската империя. Църквата „Свети Николай“ е от 1862 година. До 1864 година селото е чифлик на Салих бей от Цариград, а след това – на солунския търговец Ибрахим бин Кетхуда. Ибрахим построява в Горгоп големи конаци. Синът на Ибрахим, Тахсин бей, пише в спомените си, че чифликът е известен с „хубавите води, пленителните гледки, със своите овощни плодове и особено с виното и коприната.“Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 9, 85, 200.
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Горгопи (Gorgopi), Воденска епархия, живеят 660 гърци. В учебните 1881/1882 и 1882/1883 година Българската екзархия издържа учител в Горкопик.
В 1884 година Кузман Шапкарев пише:
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО. Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Горгопъ (Горгопикъ) е село в Гевгелийска каза със 760 жители българи. Според Тахсин бей, един от собствениците на чифлика Горгоп по това време, населението на селото се състои от 100 домакинства, повечето български.Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 200. Тахсин отбелязва в спомените си по повод на посещението си в селото към 1900 година, че „сътрудниците“ в чифлика са българи, както и че е получил важни сведения за активността на „българските разбойници“.Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 85.
След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горгопик (Gorgopik) има 920 българи екзархисти и работи българско училище. На 8 януари 1907 година в селото влиза четата на гъркоманския капитан Лазар Доямов, която кара жителите да отхвърлят Екзархията и да се върнат в лоното на Патриаршията.Δογιάμας, Κωνσταντίνος. Οι Μακεδονομάχοι αδελφοί Δογιάμα, University Studio Press, Αθήνα, 2009, ISBN 978-960-12-1859-5, σ.5.
По данни на Екзархията в 1910 година Горгопикъ има 127 семейства, 640 жители българи (189 чифлигари) и една черква.
При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Горгопик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Габрово (или ГоргопАлтернативно име в бележка под линия, виж ) има 115 къщи славяни християни. От 127 български семейства към 1912 година до 1928 година в България се изселват 106 семейства или 484 души. и в селото остават 21 български семейства. На мястото на изселилите се българи са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 123 семейства и 533 жители бежанци. Статистика на НОФ от 1947 година показва в селото 500 славяноговорещи жители.
В селето работи етнографски музей.
Селото има богато землище, което се напоява добре и произвежда традиционно много тютюн, десертно грозде, пшеница, овошки и други градински култури.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Горгопик на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Умта Ούμτα Фуска Φούσκα река на Ю от Горгопик Караяница Καραγιανίτσα Янула Γιαννούλα местност на Ю от Горгопик Роат Ροάτ Рема Ρέμα река и местност между Горгопик и Боймиц Буруни Μπουρούνια Митес Μύτες местност на С от Горгопик Латомирца Λατομίρτσα Халикияс Χαλικιάς река на СЗ от Горкопик, ляв приток на Горгопската река Алба Кедра Άλμπα Κέντρα Аспропетра Άσπρόπετρα възвишение на З от Горгопик (192,6 m) Стридол Στρίντολ Кангелота Καγκελωτά река на СЗ от Горкопик, ляв приток на Горгопската река Валаково Βαλάκοβα Аплома Άπλωμα възвишение на СЗ от Горгопик (174 m) Изгурито Ίσγούριτο Стронгило Στρογγυλό местност на СЗ от Горгопик Лазаровото Λάζαρβουτ Лазарадес Λαζαράδες възвишение на З от Горгопик и на СЗ от Тушилово
Личности Родени в Горгопик
Атанас Карадупков, български революционер, дееци на ВМОРО Георги Семерджиев, български революционер, деец на ВМОРО, убит Гоне Христов (Готе, 1880 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Втора рота на Четиринадесета воденска дружина Димитър Камчев Димитров (1853 – след 1943), български просветен деец и революционер Гоно Камешев, български революционер, деец на ВМОРО Дино Овчаров (1889/1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Христо Димитров, четата на Иван Пальошев, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина Ичко Попов, български революционер, деец на ВМОРО Кольо Семерджиев, български революционер, деец на ВМОРО, убит Коста Андонов Чапаров (1879 – ?), шивач, в 1946 година участва в делегацията на Националния комитет на Македонската емиграция в България при пренасянето на костите на Гоце Делчев в Скопие Костадин Тръпков (Константин, 1882 – 1913), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Пета одринска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година Иван Овчаров (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Христо Димитров, четата на Иван Пальошев Пене Карадупков (1877 – ?), български революционер от ВМОРО Серафим Атанасов Карадупков, български революционер, деец на ВМОРО поп Тано Камешев, български революционер, деец на ВМОРО Танас Попето, български революционер от ВМОРО Трайо (Трайко) Франгов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.
Починали в Горгопик Иван Любомов (? – 1900), български революционер от Тушин, деец на ВМОРО, убит на 2 декември 1900 година в Горгопик
Бележки
Категория:Села в дем Пеония