Шльопинци или Шлопинци (, Доганис, до 1928 година Σλώπνιτσα, Слопница или Σλοπ, Слоп) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.
География Селото е разположено на 80 m надморска височина, северно от град Боймица (Аксиуполи), на десния бряг на Вардар (Аксиос).
История В Османската империя В XIX век Шльопинци е българско село в каза Аврет Хисар на Османската империя. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Шлюпници (Chliupnitzi) е посочено като село каза Аврет Хисар с 50 домакинства и 236 жители българи.
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Шльопинци е село в Гевгелийска каза с 410 жители българи.
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Шльопенци (Chliopentzi) има 520 българи екзархисти и работи българско училище.
По време на Балканската война 2 души от Шльопинци се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Шльопинци заедно със съседното Древено пострадва в Балканската война и затова в преброяването от 1913 година има само 100 жители.
По време на Първата световна война тук минава фронтовата линия и затова българските военни власти изселват шльопинчани във вътрешността на България. Селото е обновено след войната.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Шлопинци има 60 къщи славяни християни.
В 1924 година 53 души се изселват в България. На тяхно място са заселени гърци бежанци от Източна Тракия. В 1928 година Шльопинци е смесено местно-бежанско село с 27 семейства и 113 жители бежанци. От 191 жители в 1940 година само 30 са местни.
Селото традиционно се занимава с производство на пшеница, памук и овошки.
Личности Родени в Шльопинци Андон Николов Малкочов, български революционер, деец на ВМОРО Андон Петров Папуцчиев, български революционер, деец на ВМОРО Васил Савов Арджанлиев, български революционер, деец на ВМОРО Дино Мицов Трайков, български революционер, деец на ВМОРО Илия Георгиев Чаушев, български революционер, деец на ВМОРО Илия Траянов (Троянов, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорта на МОО, Нестроева рота на 3 солунска дружина Илия Христов Гюргев, български революционер, деец на ВМОРО Илия Христов Колев (? – 1927), български просветен деец Лазар Цунев (? - 1920), български просветен деец Мицо Трайков, български революционер, дееци на ВМОРО Мицо Узун Траянов, български революционер, деец на ВМОРО Никола Караризов, български революционер, деец на ВМОРО Сотир Атанасов Дучков, български революционер, деец на ВМОРО Ташко Мицев Трайков (1876 – 1901), войвода на ВМОРО Трайко Гонев (Ганев, Гонов, 1885/1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд, 4 и Нестроева рота на 14 воденска дружина Христо Карагонов, български революционер, деец на ВМОРО Христо Мицев Трайков, български революционер, деец на ВМОРО Христо Рутев, български революционер от ВМРО
Бележки
Категория:Села в дем Пеония