Пирдопският говор е български диалект, представител на балканските говори.Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 113 Говори се предимно в Пирдоп, Копривщица и Клисура, както и в някои от околните им села. На запад граничи със западните говори (ботевградски говор).
Характеристики Застъпване на по правилата на балканските говори, с изключение на якавия изговор пред съгласни ж и ш: мр’àжа (мрежа), н’àшто (нещо) Застъпник на стб. и е винаги ерова гласна, като в повечето случаи под ударение се изговаря като а, а в неударена позиция като ъ: маш—мъжа̀ при глаголните окончания, както и при членуване на съществителните в мъжки род, неудареното се произнася като ạ (полуредуцирано а): четà—бèрạ, четàт—бèрạт Употреба на а при заместване на стб. (тàнак, сравни с книжовното „тънък“) и (например при кратките дателни местоименни форми: ма, та, са, сравни с книжовните „ме“, „те“, „се“) Групите ър/ръ и ъл/лъ се изговарят винаги с ерова гласна след съгласната: кръ̀ваф (кървав), влък (вълк). Наличие на твърди съгласни вместо меки: вѝда (видя), мòла (моля), нòса (нося). Липса на редукция при гласните а, е, о. Членна форма за мъжки род единствено число само ерова гласна, която в сравнително редки случаи се омекчава от предходната съгласна: кракà (кракът), гòстạ (гостът), кòн’ạ (конят). Многосричните имена от мъжки род окончават на -е в множествено число: цръвỳле (цървули), нарòде (народи).
Източници
Категория:Балкански говори говор Категория:Култура в Копривщица Категория:Култура в Клисура