Борис Василиевич Спаски е съветски, френски и руски шахматист, десети световен шампион по шахмат (1969 – 1972), както и журналист. Носител е на Шахматен Оскар за 1968 и 1969 г. Световен шампион за юноши (1955) и най-младият гросмайстор в историята до тогава.Почина шахматната легенда Борис Спаски, 28 февруари 2025. Посетен на 10.10.2025 г.Почина легендарният гросмайстор Борис Спаски, sportal.bg, 28 февруари 2025. Посетен на 10.10.2025 г. Двукратен шампион на СССР (1961, 1973). Шест пъти олимпийски шампион с отбора на Съветския съюз (1962, 1964, 1966, 1968, 1970 и 1974 г.) и десеткратен участник в шахматни олимпиади.
Награждаван е с отличията: Орден „Почетен знак“, Медал „За трудова доблест“, Заслужил майстор на спорта на СССР и Почетна грамота на Президента на Руската федерация № 487 от 11 април 2008 г.
Отначало Спаски се отличава с атакуващ комбинационен стил на игра. С времето той усъвършенства дебютния репертоар, позиционното майсторство и ендшпилната техника и в периода на разцвета си става универсален шахматист, изключително силен във всички компоненти на играта.
От 27 март 2010 г. до 27 февруари 2025 г. Борис Спаски е най-старият от живите световни шампиони по шахмат.
Творческо израстване Борис Спаски е роден на 30 януари 1937 г. в Ленинград (днешен Санкт Петербург). Научава се да играе шах на 5-годишна възраст, когато с брат му го евакуират по време на блокадата на родния му град.Кой беше борис Спаски, 24chasa, 3 март 2025. През 1947 г. се включва в шахматната секция на Палата на Пионерите в Ленинград. Първият му треньор е Владимир Зак.
През 1955 г. Борис Спаски представя СССР на световното първенство по шахмат за юноши и печели. През същата година заема трето място на шампионата на Съветския съюз в Рига със 7 победи, 9 равенства и 3 загуби. През 1959 г. се класира втори на същия турнир в Тбилиси. Същата година печели шампионата на Ленинград като изпреварва с 3,5 т. 2-рия призьор Гелер и по този начин бие рекорда на Корчной от 3 т. аванс. През декември 1959 г. в Рига се провежда „Турнир на Балтийско море“ под надслов „Балтийско море – световно море!“. В него трябвало да участва Михаил Тал, но той се отказал и на негово място като резерва участва Спаски. Печели турнира с убедителното 11,5/13 т. На турнира в Мар дел Плата 1960 г. се срещат двама от най-младите гросмайстори в света – 17-годишният Роберт Фишер и 23-годишният Борис Спаски. Двамата разделят 1 – 2 място, но Спаски печели в личната среща. В началото на 1961 г. в Москва на 28-ия шампионат на СССР бъдещият шампион отново губи в последния решителен кръг от Леонид Щейн и отпада от по-нататъшната борба за световното първенство. По същото време Боря започва занимания със следващия си треньор Игор Бондаревски. Сътрудничеството между двамата е едно от най-удачните в историята, както Ботвиник – Рагозин, Тал – Кобленц, Петросян – Болеславски... През 1961 г. разделя 1 – 2 място на първенството на Ленинград заедно с Марк Тайманов, а в края на същата година в Баку на 29-ия шампионат на СССР най-накрая, след 7 неуспешни опита, извоюва заслужено златото с 14,5 т. от 20 срещи.Борис Спаски , биография в chess24.
Път към световната титла 31-вият шампионат на СССР в Ленинград през 1963 г. става стартова стъпка за Спаски по пътя му към Олимпа. Разделя 1 – 2 място и получава право да играе в зоналния турнир. През 1964 г. започва катастрофално (0,5/3 т.) зоналния турнир в Москва и въпреки това го печели. На междузоналния турнир в Амстердам същата година разделя 1 – 4 място със Смислов, Ларсен и Тал и преминава в следващия етап. До края на годината играе без поражение на олимпиадата в Тел Авив и уверено печели турнира в Белград, посветен на 20-годишнината от освобождението на Югославия от фашизма. Печели блестящо претендентските мачове с Керес и Гелер в Рига през 1965 г., както и с Михаил Тал в Тбилиси, след което добива пълното право да оспори титлата на Тигран Петросян. Същата година печели мемориал Чигорин в Сочи и традиционния Коледен турнир в Хастингс.
През 1966 г. в московския естраден театър се провежда мачът за световната титла по шахмат между шампиона Тигран Петросян и претендента Борис Спаски. Главен арбитър бил белгиецът Алберик О'Келли. Неизменен секундант на Петросян е Исак Болеславски, помощник на Спаски – Игор Бондаревски. До мача двамата съперници са се срещали 10 пъти, като само 1 от срещите завършила резултатно – на 27-ия шампионат на СССР в Ленинград през 1960 г. Петросян спечелил. Всички останали завършвали наравно, като при това 3 от тях продължили повече от 40 хода. След 22-рата партия шампионът добил необходимите 12 т. и при окончателен резултат 12,5:11,5 т. запазил своята титла. Главният арбитър О'Кели обърнал внимание на теоретическото съдържание на мача – за пръв път в мач за световната титла се срещат 14 различни дебюта (например в 34-те партии между Алехин и Капабланка дебютите били само 3).
Месец и половина след загубата в Москва Спаски взима участие в един от най-крупните турнири „Купата на Пятигор“ – Санта Моника, САЩ. Съперници били най-силните шахматисти в света по това време: Фишер, Петросян, Портиш, Решевски, Ларсен, Ивков, Найдорф, Дюнер и Унцикер. След блестяща игра срещу всички съперници и драматичен мач срещу Боби Фишер, наблюдаван от над хиляда зрители, с 11,5 т. от 18 срещи, без поражение, Борис Спаски печели еднолично турнира и купата. Югославският гросмайстор Ивков пише: „Спаски победи 9 противника, както и самия себе си. Съумя в началото на турнира да преодолее умората и психо-физическата немощ, благодарение на свръхчовешката си воля. По същество, той победи собствената си воля. Именно поради това нито един гросмайстор на Запада не може да се сравни с него.“ От 1967 г. треньор на Спаски става докторът на психологическите науки Николай Владимирович Крогиус.
Световен шампион и Шахматни Оскари През 1968 г. постига уверена победа +7 =8 на последния шахматен фестивал в Бевервейк, който традиционно организирала фирмата „Hoogoven“. След 1968 г. турнирът се пренася във Вайк ан Зее. В претендентските мачове за короната през 1968 г. Спаски демонстрира пълно превъзходство над такива шахматни асове като Бент Ларсен, Виктор Корчной и Ефим Гелер. През октомври-ноември 1968 г. изиграва всичките 14 партии на олимпиадата в Лугано за отбора на СССР и макар и уморен, постига блестящ резултат +6 =8, а отборът му е отново олимпийски шампион. През ноември-декември 1968 г., по време на международния турнир в Палма де Майорка, където разделя 2 – 3 място, Борис Спаски е признат за най-добър шахматист на годината и му е връчена награда шахматен „Шахматен Оскар“.
От 14 април до 17 юни 1969 г. отново в московския естраден театър и отново със същите секунданти се провежда вторият финален мач за световно първенство по шахмат между Тигран Петросян и Борис Спаски. Претендентът се подготвя за двубоя по „класическата“ система – в хода на мача, дори при голяма умора, не изменя на себе си. Борис Спаски води през по-голямата част от мача, заслужено печели с 12,5:10,5 т. и на 32 години става 10-ият световен шампион по шахмат. През 1969 г. демонстрира истинска шампионска игра на турнира в Сан Хуан, Пуерто Рико – първи турнир, в който участва като световен шампион, като оставя на 1,5 т. зад себе си 2-рия призьор. За 1969 г. е удостоен за втори пореден път с „Шахматен Оскар“.
През 1970 г. в Белград Спаски оглавява отбора на СССР в „мача на века“ срещу останалия свят. На 1-ва дъска отначало е предвиден Роберт Фишер, но за нея претендира датчанинът Бент Ларсен, който отказва да играе на друга дъска освен на първата. Фишер учудващо отстъпва и побеждава убедително на втора дъска Петросян. На I дъска във втората партия Спаски печели разгромна победа над Ларсен само в 17 хода Борис Спасский, Шипов, С. Ю., chesspro.ru.. Същата година удържа 2 победи в Холандия – на мач-турнира в Лейден и на турнира в Амстердам (заедно с Лев Полугаевски), а на олимпиадата в западногерманския град Зиген е в блестяща форма и завоюва златния медал на първа дъска, оставяйки Фишер след себе си.
Мачът в Рейкявик. Световен ексшампион През 1972 г. в Рейкявик се провежда историческият мач за титлата между Спаски и Фишер – безпрецедентна война на нерви, стратегии и умове, изключително събитие, разпалило спортни и дипломатически страсти. За пръв път наградният фонд достига 500 000 долара. Главен арбитър на мача е германецът Лотар Шмид. Секундант на Спаски е Гелер, а на Фишер – Ломбарди. Мачът трябвало да започне на 2 юли, но Фишер не се явява на откриването. Президентът на Фиде д-р Макс Еве предлага на Спаски съгласно процедурата да му бъде присъдена служебно победа в мача и така да остане световен шампион, но той отказва и предпочита да спечели с игра, за да укрепи положението си след завръщане в СССР. На 4 юли Фишер пристига с екипа си и неизменния стол, на който преди това е победил Петросян на финала на претендентите и който по-късно поражда съмнение в щаба на Спаски. Мачът започва на 11 юли с 9 дни закъснение. 3000 зрители наблюдават първата партия, която завършва в полза на Спаски. На втората Фишер не се явява, понеже не изпълнили ултиматума му да премахнат всички видеокамери и съответно му е присъдена загуба. Спаски повежда с 2:0. Председателят на Спортния комитет на СССР Сергей Павлов половин час разговаря със Спаски по телефона. Нарежда му да напише протест за поведението на Фишер и да отлети от Рейкявик. Спаски обаче упорства да играе, което след години отчита като грешка, макар че при непроведен мач наградният фонд от рекордните 250 000 долара не се присъжда на шахматистите. След дълги преговори Спаски убеждава председателя на Спорткомитета Сергей Павлов да изпълни условието на претендента. Постъпва обаче нов ултиматум от американеца да се играе следващата трета партия в закрито помещение. Както признава сам Спаски по-късно, той се оказал в илюзия, че Роберт Фишер искал да отмени мача. Това го подвело, побързал да ускори двубоя и по този начин загубил психологическата борба. Фишер се оказва отлично подготвен и във върхова форма. В третата партия той избира остра и опасна Модерна защита Бенони с дебютна новина, на която Спаски не отговаря по най-добрия начин и за пръв път губи от противника си. Фишер разбира, че може да се бори и получава голяма увереност. В 5-ата и 6-ата партия играе много силно и обръща резултата. По време на мача по усещане на Спаски се появяват съмнения за поставен излъчвател в стола на Фишер за разконцентриране на противника. Съмненията се засилват и от факта, че Фишер е използвал същия стол в предишния мач с Петросян и е държал да седи само на него. Спаски обаче позволява на секундантите си и съответните органи да проверят стола едва след 17-ата партия. Намират в стола само дървен запълнител. Не е известно дали е поставян излъчвател към стола само по време на играта. Мачът продължава 53 дни и на 1 септември 1972 г. Спаски губи с резултат 8,5:12,5 т. За участието си в мача Спаски получава хонорар 93 000 долара, от който, в частност, придобива лек автомобил Волга М 21. Юрий Голышак, Александр Кружков – Борис Спасский: „В моей бригаде был шпион“, газ. „Спорт-Экспресс“, 00:30 4 марта 2016. Проверен на 16 април 2017.