Бесвица () е село в Северна Македония, в Община Демир Капия.
География Селото е планинско, разположено източно от град Демир Капия. До него води път по долината река Бошавица. В селото няма православна църква.
История Етимология Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним *Бѣсовишти < -itji от фамилното име Бѣсовъ, а то от личното име Бѣско. Сравними са руското хамилно име Бѣсовъ и личното име Бѣско, както и чешкото лично име Běs. Така първоначалната форма е Бесовища с изчезване на неудареното -о-.
В Османската империя В обобщен списък (иджмал дефтер) от 11 ноември 1636 година на обложени с данъка джизие селища Бесовиче е записано като село в каза Тиквеш, с 26 немюсюлмански ханета.Турски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 45 (превод А. Велков и П. Груевски).
В XIX век Бесвица е голямо българско село в Тиквешка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бесвища е има 1100 жители, от тях 1050 българи мохамедани, 20 българи християни, а 30 са цигани.
В Сърбия, Югославия и Северна Македония След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Бесвица е център на община в Неготинска околия на Щипски окръг и има 492 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 103. В общинатка освен Бесовица влизат Горна Драчевица и Будур чифлик.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Бешевица (Beševica) като българо-мохамеданско (помашко) село.
Бележки
Категория:Села в община Демир Капия