Джовани Бокачо (на италиански: Giovanni Boccaccio) е флорентински писател, поет и хуманист. Автор е на прочутия сборник с новели „Декамерон“ (1353).
Известен още като „Черталдиеца“ (il Certaldese), той е една от най-важните фигури на европейската литературна сцена през XIV век . Някои учени (сред които Виторе Бранка) го определят като най-великия европейски прозаик на своето време, многостранен писател, който е обединил различни литературни тенденции и жанрове и ги е превърнал в оригинални произведения, благодарение на творческа дейност, осъществявана под знамето на експериментализма.Luperini, 1998Творчеството на Бокачо обхваща три фази: неаполитански експериментализъм, флорентински експериментализъм и зрялост от „Декамерон“ до „Корбачо“. Доминиращата черта е „смесицата“: жанрове, стилове и метрика, хибридизирани в късноготическа сума, ориентирана към оригинален синтез. Вж. Il Boccaccio
Бокачо, заедно с Данте Алигиери и Франческо Петрарка, е един от т. нар. „Три корони“ на италианската литература. Той е запомнен и като един от предшествениците на хуманизма,„Бокачо се смята за един от първите важни хуманисти в западния свят. Хуманистите по време на Ренесанса са се интересували не от свръхестественото, а от морала и благоприличието за всички човешки същества, независимо от класата, религията или образованието." в за чиито основи има заслуга във Флоренция, във връзка с дейността на своя съвременник, приятел и учител Петрарка. Той също така поставя началото на критика и филология на Данте, посвещавайки се на преписването на кодексите на „Божествена комедия“ и популяризирайки делото и фигурата на Данте.
Биография Детство във Флоренция (1313 – 1327) Джовани Бокачо е роден юни или юли 1313 г.Santagata 2019, с. 9 от извънбрачната връзка между флорентинския търговец Бокачо ди Челино и неизвестна жена.Il primo a sottolineare l'illegittimità dei natali di Giovanni Boccaccio fu Filippo Villani, come ebbe a ricordare .Branca 1977, с. 6 Мясторождението му остава предмет на спорове – посочват се Флоренция, Париж или Черталдо.Въпреки че Сапеньо се колебае да избере между двете тоскански места, най-новата литературна критика предполага, че е по-вероятно Бокачо да е роден във Флоренция. Вж. Percorso della memoria, на enteboccaccio.it, Ente Nazionale Giovanni Boccaccio. URL адрес, консултиран на 11 април 2026 г.:„Различните специфично литературни предположения, които твърдят, че е роден в Париж, където баща му, агент на могъщата флорентинска търговска компания на Барди, се е намирал между 1310 и 1313 г., или в Черталдо, родния град на семейството, са опровергани от най-новите критични изследвания както върху ранните му произведения, така и върху съвременни разкази.“ Твърдението, че майка му е била парижанка, както си спомня Филипо Вилани в неговия „Живот“, е напълно опрровергано. Вж. Branca 1977, стр. 7 Според Виторе Бранка подписът Johannes de Certaldo, използван от Бокачо, обозначава произхода на семейството му, а не действителното му месторождение.Branca 1986, с. 345
Извънбрачният му произход вероятно оказва значително влияние върху чувствителността и самоизграждането му. В произведенията си на простонароден език Бокачо създава идеализирана автобиографична легенда, представяйки се като син на жена от рода Капетинги – мотив, вдъхновен от търговските пътувания на баща му до Париж.Nocita, Certaldo o Firenze? Branca 1977, с. 8Chines, с. 144
Бокачо е припознат от баща си още в ранна детска възраст и около 1320 г.Decameron, Introduzione, с. 42 е приет в бащиния дом в квартал Сан Пиеро Маджоре във Флоренция. Благодарение на положението на баща си той получава първоначално образование в школата на Джовани Мацуоли да Страда, баща на писателя Дзаноби да Страда. В младежките си години изучава основите на латинския език и хуманитарните науки и се запознава с „Божествена комедия“ на Данте Алигиери.
Малко преди 1320 г.Santagata 2019, с. 14 баща му сключва брак с благородничката Маргарита де' Мардоли, роднина на семейство ПортинариВероятно не Маргарита, а майка ѝ, Липа де Мардоли, на същата възраст като Данте и Беатриче, която е разказала на младия Бокачо историята им.. Вж. Branca 1977, с. 11, от която има син Франческо. След смъртта ѝ той се жени повторно, през 1343 г., за Биче де Несполи, от която има втори син, Якопо.Zafarana
Младежки години в Неапол (1327 – 1340) Космополитна среда: самоуко образование Според семейната традиция баща му желае той да поеме пътя на търговец. След кратко чиракуване във Флоренция, през 1327 г. той го отвежда със себе си в Неапол,Sapegno където работи като борсов посредник за семейство Барди.Branca 1977,с. 12-13 Бокачо пристига в града на около четиринадесет години,Giovanni Boccaccio, Decamerone, e-book, La letteratura italiana Einaudi, 2000, с. 251 навлизайки в среда, коренно различна от флорентинската. Докато Флоренция е силно провинциална комуна, Неапол представлява космополитна кралска столица на Анжуйската династия.Santagata 2019, с. 24
Крал Роберт Анжуйски е известен като високообразован и благочестив владетел, покровител на науките и изкуствата, притежаващ значима библиотека,Romolo Caggese, Roberto d'Angiò, re di Sicilia, collana Enciclopedia Italiana, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1936 управлявана от ерудирания Паоло да Перуджа.Gian Mario Anselmi e Marta Guerra (a cura di), Le Metamorfosi di Ovidio nella letteratura tra Medioevo e Rinascimento, Bologna, Gedit, 2006, с. 71 Престоят на Бокачо в Неапол се оказва решаващ за неговото интелектуално и литературно формиране. Той живее „сред благородни млади хора“,Corazzini, с. 140 посещава кралската библиотека, общува с придворните учени, задълбочава интереса си към литературата и открива собственото си призвание към писането. В този период среща и Фиамета – жената, която вдъхновява част от ранните му творби.Flora, с. 301
След около шест години обучение на Бокачо в търговския занаятSantagata 2019, с. 22 баща му осъзнава, че той не проявява интерес към работата, а предпочита да се посвети на литературни занимания. След неуспешни опити да го разубеди той го записва в Неаполитанския университет. Според Наталино Сапеньо Бокачо посещава лекциите на поета и юрист Чино да Пистоя през академичната 1330–1331 г. Вместо да следва право той се насочва към поетичните уроци, които Да Пистоя изнася извън академичната среда.Така казва Sapegno, докато биографите на Чино изключват, че Бокачо е бил негов ученик и дори се съмняват в личната им среща В този период Бокачо задълбочава интереса си към традицията на стилновистката поезия на простонароден език, чийто последен значим представител е самият Чино да Пистоя – близък приятел и почитател на Данте Алигиери.
Паралелно с университетските си занимания Бокачо започва редовно да посещава анжуйския двор, където освен Паоло да Перуджа се запознава и с астронома и писател Андало дел Негро.Billanovich 1995, с. 59-60 В тази среда той се посвещава все по-интензивно на литературата и създава ранни произведения както на латински, така и на простонароден език, сред които „Тезеида“, „Филокул“, „Филострат“ и „Ловът на Диана“. Необичаен елемент в образованието му е вероятното запознаване с основни граматически и лексикални понятия на гръцки език от византийския монах и богослов Варлаам Калабрийски,Teresa Nocita, L'apprendistato letterario, на internetculturale.it, Autori della letteratura italiana - Giovanni BoccaccioBattaglia Ricci, с. 26 вече познат на Петрарка.Salvatore Impellizzeri, Barlaam calabro, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 6, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana
Младежкият престой на Бокачо в Неапол не се ограничава само до академичните занятия и придворните среди. Историите, които той чува от търговците, докато служи в търговския пункт, се превръщат в съществен елемент от неговото литературно въображение. Тези разкази за пътувания, приключения и човешки съдби по-късно ще окажат значително влияние върху формирането на голямата наративна панорама, реализирана в „Декамерон“.Cardini, 2015, стр. 40 припомня фигурата на Виторе Бранка и подчертава значението на неаполитанската, а по-късно и флорентинската среда за раждането на различни новели на Бокачо:„Напротив, без никога да забравя филологическото си внимание към текстовете и тяхната история, през последните години ученият разшири и задълбочи изследването си на историческия контекст, в който те са се формирали, и по-специално на средата, първо неаполитанска, а след това флорентинска, в която Бокачо се е намирал да работи и пише.“
Фиамета
В този период Бокачо, вече оформил се като културен и самоук поет, започва да изгражда собствен литературен мит в духа на стилновистката традиция. Първата среща с жената, която по-късно става неговата вдъхновяваща муза, се състои на 30 март 1336 г. в базиликата „Сан Лоренцо Маджоре“ в Неапол. В „четвъртия час на деня“Santagata, а. 86, по време на обредите на Страстната събота и в присъствието на краля, кралицата и придворните сановници, погледът на младия поет се спира върху благородничка с „чудна красота“.
Макар съвременните изследвания, особено тези на Лучия Баталия Ричи и Марко Сантагата, да отхвърлят отъждествяването на Фиамета с Мария АквинскаИдентифицирането на Фиамета с тази анжуйска принцеса е отречено от Bataglia, стр. 27, оставяйки отворена обаче възможността за нейното отъждествяване с истинска жена:„Коя бе жената, преобразена от Бокачо в завладяващата фигура на Фиамета... ни е неизвестно: със сигурност тя не беше легендарната Мария д'Акино, незаконна дъщеря на крал Роберт, но тя не би трябвало да е била мит, създаден изцяло от въображението на поета, нито призрак, заместващ многобройните любовни преживявания на младия Бокачо, ако при сериозен повод, като този, който е дал началото на сонет CXXVI , написан за смъртта на Петрарка, поетът е могъл да говори за нея като за благословена, седнала с Лаура „в присъствието на Бог“.“ Santagata, стр. 43, също ясно пише, че „Мария д'Акино“, описана от Бокачо, е „литературен призрак“.L'identificazione di Fiammetta con tale principessa angioina è stata smentita da , lasciando però aperte supposizioni di una sua identificazione con una donna realmente esistita: , незаконната дъщеря на Робер Анжуйски. и Сибила Сабран,. Вж. за повече инф, с. 62 бел. традицията все пак запазва този образ като част от литературната автобиография на Бокачо. Подробностите за първата среща са извлечени от самия автор във „Филокул“, където той посочва, че тя се е състояла в събота от Страстната седмица, „ден, чийто първи час е управлявал Сатурн“, и в „изящен и красив храм в Партенопа“, тоест в базиликата Сан Лоренцо.Filocolo, I, I
В творбите си Бокачо идеализира тази любов, представяйки Фиамета като централна фигура в ранната си художествена вселена. Според неговите свидетелства Мария произхождала от рода на Свети Тома Аквински, а майка ѝ – от „тогата Галия“.Gleijeses, с. 358 Любовната връзка между двамата продължава около три години, докато непостоянната Фиамета не се влюбва в друг мъж, оставяйки поета в състояние на дълбока любовна мъкаDella Torre, с. 297-300 – мотив, който ще намери отражение в редица негови произведения.
Начало на втори флорентински период (1340-1350)
Меланхолично завръщане във Флоренция Неаполитанският период на Бокачо приключва внезапно през есента на 1340 г.,Santagata 2019, с. 79 когато баща му го повиква обратно във Флоренция поради сериозни финансови затруднения, предизвикани от фалита на няколко банки, в които е инвестирал значителни средства.Genealogia deorum gentilium, XV, 10 С пристигането си във Флоренция в началото на 1340-те години социалният и икономическият хоризонт на Бокачо се променя рязко. Нетърпящ провинциалната атмосфера на града, той през целия си живот се стреми да се завърне в любимия Неапол, започвайки още през 1341 г. с изготвянето на писмо, адресирано до стария му приятел Николо Ачайоли, тогава конетабъл на Неаполитанското кралство.Branca 1977, с. 55Sapegno