„Отвличане от сарая“ () е зингшпил на немски език в 3 действия от Волфганг Амадеус Моцарт, вписан под номер 384 в Каталога на Кьохел (KV 384 или K. 384).

Операта е създадена по поръчка на самия император Йозеф II. Либретото на Готлиб Щефани се основава на това на „Белмонт и Констанце или Отвличането от сарая“ на Кристоф Фридрих Брецнер за едноименната опера на Йохан Андре година по-рано. Премиерата се състои на 16 юли 1782 г. в Императорския театър във Виена под диригентството на Моцарт и е посрещната с голям успех.

Действието на операта се развива в двореца на Селим паша. Принц Белмонте иска да спаси любимата си Констанце, която е в харема му като наложница. Приятелят му Педрило му обяснява как Констанце и нейната прислужница Блонде са попаднали в харема – пирати превземат кораба и пленяват всички на борда. Педрило съставя находчив и умен план как да спасят девойките. Четиримата правят опит да избягат, но биват заловени. Пашата обаче се оказва великодушен и благороден и освобождава героите.

Действащи лица РоляГласАктьори в първото представление(16 юли 1782 г.)(дир. Моцарт)Белмонте, испански благородниктенорВалентин АдамбергерКонстанце (или Констанца), годеница на БелмонтесопранКатерина КавалиериБлонде (или Блонда), английска камериерка на КонстанцесопранТерезе ТайберПедрило, слуга на Белмонте и надзирател на градината на пашататенорЙохан Ернст ДауерОсмин, надзорник на пашатабасЛудвиг ФишерПаша Селим, пашатаречева роляДоминик ЯуцКлаас, корабчияречева ролянеизвестноХор на еничарите

Строеж В „Отвличане от сарая“ има общо 21 музикални номера - арии, солистични и камерни ансамбли. Те следват номерацията, залегнала в оригиналната партитура. Тъй като „Отвличане от сарая“ не претърпява редакции след премиерата, първоначалната номерация е запазена и до днес. Заглавията, както навсякъде в оперната практика, с изключение на отделни оперни фрагменти, използват първата фраза в текста на съответния музикален номер.

Първо действие Увертюра; № 1: Ария на Белмонте: Hier soll ich dich denn sehen („Тук най-после ще се видим“); № 2: Песен и дует на Осмин и Белмонте: Wer ein Liebchen hat gefunden („С девойче любимо който се сдобие“); № 3: Ария на Осмин: Solche hergelauf'ne Laffen („Такива нахални пришълци"); № 4: Речитатив и ария на Белмонте: Konstanze! dich wiederzusehen, dich! / Oh wie ängstlich, oh wie feurig! („Пак, пак ще те зърна, Констанце! / "Колко плахо, колко пламенно бие влюбеното ми сърце!“); № 5: Хор на еничарите: Singt dem großen Bassa Lieder („Възпейте пашата, великия и славния“); № 6: Ария на Констанце: Ach, ich liebte, war so glücklich („Ах, обичах аз и бях така щастлива“); № 7: Трио на Белмонте, Педрило и Осмин: Marsch! Marsch! Marsch! trollt euch fort! („Марш, марш, марш оттук! Изчезвайте веднага!“).

Второ действие № 8: Ария на Блонде: Durch Zärtlichkeit und Schmeicheln („Чрез ласка и милувка“); № 9: Дует на Блонде и Осмин: Ich gehe, doch rate ich dir („На тръгване те аз съветвам“); № 10: Речитатив и ария на Констанце: Welcher Wechsel herrscht in meiner Seele („Каква промяна в душата ми се възцари“); № 11: Ария на Констанце: Martern aller Arten („Козни всевъзможни“); № 12: Ария на Блонде: Welche Wonne, welche Lust („Какво блаженство, каква радост“); № 13: Ария на Педрило: Frisch zum Kampfe! Frisch zum Streite! („Смело в борби, стремглаво в битки!“); № 14: Дует на Педрило и Осмин: Vivat Bacchus! Bacchus lebe! („Слава на Бакхус, да е жив и здрав!“); № 15: Ария на Белмонте: Wenn der Freude Tränen fließen („Когато рукнат сълзи радостни“); № 16: Квартет на Констанце, Блонде, Белмонте и Педрило: Ach, Belmonte! Ach, mein Leben! („Ах, Белмонте, живот мой!“).

Трето действие № 17: Ария на Белмонте: Ich baue ganz auf deine Stärke („На твоите достойнства аз разчитам“); № 18: Романс-серенада на Педрило: In Mohrenland gefangen war („В Мавритания пленница живяла); № 19: Ария на Осмин: O, wie will ich triumphieren („О, как само ще възтържествувам“); № 20: Речитатив и дует на Констанце и Белмонте: Welch ein Geschick! o, Qual der Seele! („Каква участ - за душата истинско терзание!“); № 21: Водевил: № 21.1. Констанце, Блонде, Белмонте, Педрило и Осмин: Nie werd' ich deine Huld verkennen („Не ще забравя нивга добротата ти“); № 21.2. Хор на еничарите: Bassa Selim lebe lange! („Жив да е пашата ни Селим!“).

Източници

Категория:Опери Категория:Опери на Волфганг Амадеус Моцарт