Азидите представляват соли на азотоводородната киселина (HN3).
Те са вещества с една или повече азидни групи N. Повечето са експлозиви и намират широко приложение във взривната техника. Например Pb(N3)2 е пусково вещество.
Химични свойства По разтворимост във вода азидите приличат на хлоридите. Азидите на алкалните и алкалоземните метали са йонни, добре разтворими съединения. При бавно загряване те са устойчиви до стапянето си. При топене се разлагат (с изключение на CsN3):
Азидите на тежките метали (AgN3, Hg(N3)2, Pb(N3)2) са слабо разтворими във вода. Те са избухливи вещества, които се разлагат при удар и нагряване:
Pb(N3)2 -> Pb + 3N2 ^
Най-добри качества има оловният азид, защото е устойчив на влага. Азидите на тежките метали са силно ендотермични съединения, което е една от причините за експлозивността им.
Ковалентни азиди Триборазин, [H3N3B3(N3)3], и други боразотни съединения, например B(N3), са смятани за прекурсори. Известни са високоенергитични борвъглеродни съединения – C(N3) и C3N3(N3)3, Si(N3)4, фосфорни и арсенови азиди.
Получаване Най-използваната сол е натриевит азид, който се получава при пропускане на диазотен оксид в амонячен разтвор на натрий или при взаимодействие на същия оксид с натриев амид:
Азидите на тежките метали се получават от водните разтвори на солите на тези метали при утаяване с натриев азид, NaN3 и съответния метален хлорид или от триметилсилилазид и съответния метален флуорид:
nHN3 + MH_n -> M(N3)_n + n/2 H2; nNaN3 + MCl_n -> M(N3)_n + nNaCl; n(CH3)_{3}SiN3 + MF_n -> M(N3)_n + n(CH3)_{3}SiF.
Амониевият азид се получава от водни разтвори на азотоводородна киселина и амоняк:
NH3 + HN3 -> NH4N3
или при нагряване на натриев азид и амониев нитрат:
NH4NO3 + NaN3 -> NH4N3 + NaNO3.
Приложение Термичното резлагане на натриевия азид се използва за получаването на спектрално чист азот.
Източници